Жената във Ведическата култура (културата на древния индиец, основана на ведическите текстове, наречени Веди) – избрани цитати
Ведическа култура дава на жените най-високо ниво на уважение и свобода, но също защита и безопасност. Има една ведическа поговорка: „Където се почитат жените, там живеят боговете“.Или където жените са щастливи, ще има благоденствие. Именно затова:
„Жените трябва да бъдат почитани и украсявани от своите бащи, братя, съпрузи и зетьове, които желаят собственото си благополучие. Където жените се почитат, там боговете са доволни; но там, където не са почитани, никой свещен обред не носи награди. Там, където жените живеят в скръб, семейството скоро напълно загива; но това семейство, където те не са нещастни, винаги просперира. Къщите, върху които женските роднини, без надлежна почит, произнасят проклятие, загиват напълно, сякаш са разрушени от магия. Следователно мъжете, които търсят (собственото) благополучие, винаги трябва да почитат жените по време на празници с (подаръци) орнаменти, дрехи и (изтънчена) храна.” (Ману Смрити III.55-59)
„О владетелю на земята (Юддхиштхира), родът, в който дъщерите и снахите са натъжени от лошо отношение, този род е унищожен. Когато от скръб тези жени проклинат тези домакинства, такива домакинства губят своя чар, просперитет и щастие.” (Махабхарата, Анушашанпарва, 12.14)
Според ведическата традиция начинът, по който се отнасяме към нашите жени, е индикатор за нашето варварство. Мъжете имат по-голяма физическа енергия от жените, но последните имат повече вътрешна и емоционална енергия. Не без причина във ведическата цивилизация жените се идентифицират с шакти (сила, енергия). Ако жените бъдат потиснати, шакти ще бъде отказана на семейството и обществото, т.е. ако се влошава положението на жените, общество губи своето равновесие и хармония.
Според Ведите, когато една жена е поканена в семейството чрез брак, тя влиза „както река влиза в морето“, за да управлява там заедно със съпруга си, като царица, над останалите членове на семейството (Атхарва-Веда 14.1.43-44). Този вид равенство се среща рядко в други религиозни писания. От гледна точка на ведическата литература една жена, която е отдадена на Бог, е по-високо ценена от мъж, който няма такава преданост.
Във ведическата култура, по отношение на дхарма (универсален закон за живота, естествения ред на нещата) жените са с решаваща сила в духовността и основата на моралното развитие. Има дузина имена на жени, разкриващи ведическата мъдрост, като Вишвавара, Шашвати, Гарги, Майтрейи, Апала, Гоша и Адити, които инструктират Индра, един от Девите, във висшето познание за Брахман. Всяка една от тях е живяла идеален духовен живот, недокосната от нещата на света. Поради собствените си емоционални наклонности жените са естествени поклонници на Бог.
Съгласно ведическата култура в духовната област мъжете и жените имат еднаква позиция. Мъжете и жените са равни като синове и дъщери на един и същ Върховен Отец. Единият не е по-добър от другия, духовно казано, но всеки има особени начини или таланти да допринесе за службата на Бога. Така че мъжете не трябва да се опитват да контролират жените със сила, нито жените трябва да се опитват насилствено да завземат ролята на мъжете или да се опитват да възприемат мъжката природа на мъжете. В противен случай в обществото се появява дисбаланс – колата няма да се движи правилно, когато гумите от едната страна са твърде ниски или небалансирани. Жените и мъжете трябва да работят съвместно като двойните крила на птица.
Във Ведическа Индия винаги е била подчертавана природата на майчинството на жените като основа на семейния живот и на правилното отглеждане на децата. Жените осигуряват любовта, разбирането и подхранването за развитието на децата по начин, който е по-малко вероятен за повечето мъже.
„Учителят, който преподава истинско знание, е по-важен от десет учители. Бащата е по-важен от десет такива учители на истинското знание, а майката е по-важна от десет такива бащи. Няма по-голям гуру от майката.” (Махабхарата, Шантипарва, 30.9)
Проявявайки качествата на майчинството, жените трябва да бъдат топли и нежни, силни и защитни, но също така да положат основата на дисциплината. Обикновено жената е тази, която осигурява красота при декорирането на къщата и въдворяването на вдъхновяваща атмосфера. Тя трябва да осигури питателни и вкусни ястия, които да доставят удоволствие и сила на тялото. Благодарение на вроденото си чувство за майчинство и състрадание, жените са естествени лечители, грижовнички и хранилки.
В древна Индия санскритските думи, използвани от съпруга за съпругата, са Pathni (тази, която води съпруга през живота), Dharmapathni (тази, която ръководи съпруга в дхарма) и Sahadharmacharini (тази, която се движи със съпруга по пътя на дхарма – праведност и дълг). Когато съпругът и съпругата желаят да бъдат гъвкави към нуждите на другия и да вървят напред в любов и взаимно разбиране, връзката може да надхвърли равенството до духовен съюз. Това означава, че всеки един от тях оценява таланта на другия и гледа на другия като на комплимент за това, което всеки вече има. Това компенсира слабостите или недостатъците на другия. По този начин всеки от партньорите осигурява подкрепа, насърчение и вдъхновение на другия. Там, където съпругът и съпругата се разбират добре, самата Лакшми Деви (богинята на късмета) живее в тази къща.
Жената е Мистична врата към Боговете
