Зекария Сичин: Манията за злато на анунаките е свързана със специфична цел

0
737
прочитания
Анунаките създават човешките същества като роби, за да добиват злато. Но защо искат златото толкова силно?

Нашата цивилизация е създадена и е генетично програмирана да търси злато

Писателят изследовател Зекария Сичин е роден в Баку, Азербайджан, на 11 януари 1920 г. След раждането си се премества със семейството си в тогавашна Палестина, където открива любовта към изучаването на древните близкоизточни езици. В Израел работи като журналист, а след това заминава за Ню Йорк, където пише книгите си. През целия си живот, от Палестина до Лондон и Ню Йорк, Сичин продължава да изучава древните езици и цивилизации, посещавайки многобройни археологически обекти по света. Той е застъпник на хипотезата за произхода на живота чрез палеоконтакт и за съществуването на планетата Нибиру. Твърденията на Сичин се основават на лични интерпретации на древно-шумерски клинописни плочи от областта на съвременен Ирак и Иран.  Сичин изучава много от тези плочи, проявявайки особен интерес към онези, които говорят за боговете на Шумер, известни като  анунаките. Писателят приема по-буквално информацията от шумерските плочи, т.е. гледа на тях като на исторически запис, а не като на алегория. 

Според Сичин анунаките не са богове, а посетители, дошли на земята от планетата Нибиру преди около 445 000 години. Те пристигат на земята с много специфична цел –  да търсят големи количества злато.

За първи път достигат до Персийския залив, водени от полубратята Енки и Енлил, където в продължение на много години пресушават блатата на северното крайбрежие и създават огромна напоителна система между реките Тигър и Ефрат. Така те основават процъфтяващата колония на анунаките и добиват златото, за което всъщност са дошли. Тъй като това се оказа твърде трудно, те биват принудени да преместят цялата операция на място, за което знаят, че е гореща точка на златото, а именно  Южна Африка.

В продължение на повече от 100 000 години пришълците копаят района, извличайки големи количества злато, но работещите в мините анунаки от по-нисшата класа, известни като  игиги, започват бунтове срещу своите господари заради тежките условия на труд.

След като загубват работната си сила, Енки и Енлил измислят радикален план да заменят игиги.

По това време Южна Африка е дом на примитивни, човекоподобни същества, известни като Хомо Еректус. Анунаките решават, че ще използват генетична манипулация и ин витро оплождане, за да създадат от тези примитивни същества роби, работници за мините. Те вземат яйцеклетка на примитивна човекоподобна жена и я оплождат със спермата на мъжки анунаки, след което поставят оплодената яйцеклетка в утробата на женска анунаки. Потомството е наречено „ Адаму “ – „ първият човек “.

При провеждането на тази процедура, анунаките генетично надграждат Хомо Еректус, давайки им интелект да работят в мините, прескачайки милиони години еволюция и Хомо Еректус се превръща в Хомо Сапиенс за една нощ. 

Тъй като анунаките търсят сговорчиви работници за своите мини, а не самосъзнателен вид, способен да се конкурира с тях, те вмъкват генетични бариери, които пречат на Адаму да използва пълните сили и способности на човешкия мозък.

Адаму получава продължителност на живота от около  70 000 години. Оказва се, че във времевата линия на анунаките това не е достатъчно дълго, тъй като робите умират по-бързо, отколкото анунаките успяват да създадат нови такива. 

Енки изработва друг брилянтен план. Отново манипулира генетичния код на Адаму и прави възможно размножаването между двама души. От генетичния материал на Адаму Енки създава човешка жена.

Тъй като хората вече могат да се възпроизвеждат, техният жизнен цикъл бива съкратен до продължителност на живота, подобна на сегашната. Размножаващите се хора стават толкова многобройни, че се налага да бъдат изгонени от градовете на анунаките в Южна Африка. Разпространяват се по целия свят, основавайки познатите човешки цивилизации.

Възможно ли е библейската история за Адам и Ева да е преразказ на шумерската история на анунаките и да е истинска история за човешкия произход?

В библейската история за Адам и Ева, Адам е създаден от Бог като първият човек, подобно на Адаму на анунаките. Ева е създадена от реброто на Адам, подобно на човешката жена на Ануннаките, произведена от генетичния материал на Адаму.

На Адам и Ева им е забранено да ядат плодове от дървото за познаване на доброто и злото, също както на хората от Ануннаките са поставени генетични бариери, за да им бъде невъзможно да осъзнаят  пълния си интелект.

Изгонването на Адам и Ева от Райската градина е като изгонването на хората на Ануннаки от градовете на Ануннаките, след тяхното прекомерно размножаване.

Възможно ли е човешките същества да са създадени от извънземни, а техните извънземни братовчеди да са анунаките?

Ако първите човешки същества наистина са били създадени чрез кръстосване между извънземни, наречени анунаки, и примитивни хора, наречени Хомо Еректус, тогава със сигурност ще бъде записано в съвременната човешка ДНК.

Зашеметяващият проект за  човешкия геном, който събира най-добрите учени от цял ​​свят между 1990-2003 г. в опит да картографират цялата ДНК последователност на човешкия геном, установява, че 97% от човешката ДНК няма „очевидна функция“.  Тогава защо е там? Нима трябва да се справим с невероятната идея, че всеки живот на земята носи генетичен код за своя извънземен братовчед? 

Анунаките създават човешките същества като роби, за да добиват злато. Но защо искат златото толкова силно?

Според Зекария Сичин, анунаките са използвали златото за много  специфична цел  – те са го стривали на фин прах и са го суспендирали в атмосферата около своята планета, за да  я предпазят от космическите лъчи. По думите на автора: „На тяхната планета Нибиру екологичното влошаване прави живота все по-невъзможен. Има нужда да се защити намаляващата им атмосфера там и изглежда, че единственото решение е да се суспендират златни частици над нея като щит.“

Интересното е, че съвременната наука е започнала да изследва подобна идея за справяне с нашето собствено „екологично влошаване“. През 2016 г. Националната лаборатория за енергийни технологии на САЩ провежда проучване, което замисля и разработва нов процес, използващ златни наночастици за превръщане на CO2 в използваеми химикали и горива. Според изследователите техният пробив е първата стъпка в разработването на индустриален начин за намаляване на въглеродните емисии с помощта на злато и спасяване на „отслабващата атмосфера“.

А може би има друга, по-зловеща причина, поради която анунаките са били отчаяни за злато?

Известно е стратегическото значение на златото за  напредналите технологии. Златото е  определящо за съвременната електроника като високоефективен, гъвкав проводник, който не корозира. Същото се използва във  всичко – от смартфони и компютри до GPS и други.

Но златото е най-важно в  космическата технология. По време на пътуване в космоса златото се задържа по-добре от другите земни метали като сребро и мед, които бързо потъмняват. Използва се като смазка между механичните части във вакуума на космоса вместо масло, което се изпарява бързо при екстремни температури. Златото се използва и за отразяване на слънчевата радиация, за да се стабилизира средната температура на космическите превозни средства. Без злато цветните части на космическия кораб биха абсорбирали значителна космическа топлина и радиация, правейки пътуването на човека в космоса невъзможно. Ето защо космическите превозни средства и сателитите са оборудвани с тънък златен филм и дори козирките на космическите шлемове на астронавтите са покрити със злато.

Най-просто казано, златото прави възможни космическите пътувания и съвременните технологии.

Може би анунаките са излъгали, а историята за атмосферата е просто хитра колониална пропаганда, т.е. те са имали нужда от много злато, за да подхранват напредналата си междугалактическа империя.

Какво се е случило с анунаките? Ако те са дошли на земята за добиване на злато, къде са отишли впоследствие?

Според древните шумерски текстове, голяма част от новосъздадената човешка популация е била унищожена в катаклизмичното събитие, записано в Библията и в други човешки артефакти. След библейския потоп анунаките основават шумерската цивилизация, преди да се върнат на родната си планета, за да наблюдават и контролират хората отдалеч.

Съдейки по разчетените шумерски плочи, може да се допусне, че хората продължават да бъдат роби, каквито са били от самото си начало…

Осемте мистериозни книги, забранени от Библията