Според невроархитектурата сградите влияят на мозъка, здравето и благополучието на човека

0
4194
прочитания

Наясно ли сме със значението на красотата на архитектурата за качеството на нашето ежедневие? Действително ли архитектурата и пропорцията на сградите влияят на нашето здраве и благополучие.?

Редица проучванията, използващи ЯМР, доказват, че съзерцаването на архитектурните шедьоври води до промени в мозъка, подобни на тези вследствие на традиционната медитация. Оказва се, че въздействието на архитектурата върху човешкия мозък е изследователски обект на специална академия: Академия по неврология за архитектурата (www.anfarch.org).

Интересът към естетичееския, познавателен и здравословен ефект на архитектурата може да се открие в заглавията на много статии:

  • „Невро-архитектура и дизайн на работното място – как пространството може да повлияе на производителността и благополучието;
  • „Емоционален дизайн в архитектурата“ (Annerstedt, M и P. Währborg. 2011 г.);
  • „Психология на плавите линии в дизайна“ и т.н.

Според съвременната наука съзерцаването на архитектурни шедьоври намалява вътрешния диалог и подобрява фокусирането на вниманието и функцията на главния мозък; то активира тилната лоб и прецентралната мозъчна извивка.

С помощта на ЯМР учените установяват, че реакцията на мозъка към традиционните сгради и архитектурните шедьоври варира значително. В арсенала на изследователите има много начини, по които може да се оцени до колко хората се чувстват комфортно сред градската архитектура – чрез проследяване посоката на погледа им, сърцебиенето, състоянието на нервната им система, походката и скоростта на движението; посредством измерването на тяхната мозъчна дейност. Получените данни се анализират, разкриват се модели и се установява как различните елементи на околната среда влияят върху нашето настроение, здраве и ефективност (Колин Елард, професор по психология в Университета на Ватерло (Канада), автор на „Местообитанието. Как архитектурата засяга нашето поведение и благополучие“).

Пред архитектурната естетика мозъкът се държи по различен начин !

Погледнете сградите и местата, съзнателно създадени за съзерцание – музеи, църкви, джамии, библиотеки, художествени галерии, музеи – имат ли те измерим положителен ефект върху психологическото състояние на човека? Д-р Хулио Бермудес провежда проучване, за да определи ефекта на градската архитектура върху човешкия мозък и състоянието на неговото съзнание. Чрез неврологични наблюдения Бермудес и неговия екип достигат до резултати, които могат да бъдат

Стълбищатата във Ватикана

използвани от дизайнери и градски проектанти. Основният извод от тяхната работа е, че присъствието на „съзерцателна архитектура“ може с течение на времето да доведе до същите ползи за здравето както традиционната медитация, но с по-малко усилия от страна на индивида: „сградите могат да предизвикат дълбоки, преобразуващи състояния на съзерцание и тези сгради са успешни в много по-голяма степен“ – счита Бермудес.

Същевременно екипът от учени обсъжда и по-смели въпроси, като: какъв е оптималният таван за различни когнитивни функции в контекста на архитектурните решения; кой дизайн на града е най-добър за опростяване на процеса на намиране на решения на проблемите; кое е оптималното място на болницата за подобряване паметта на пациенти с травми на мозъка; как влияят различните видове и интензивност на светлината в пространството върху настроението и работоспособността на хората и др.

Оказва се, че съзерцателната архитектура разполага със същите дизайнерски решения, които някога са били характерни за религиозната архитектура. Същата е основана на идеята за връзката между красотата, личните преживявания и ритуалните цели – връзка, която може да бъде и умишлено използвана.

Сред проучваните от Бермудес „съзерцателни“ конструкции са: Гугенхайм в Билбао, Лувъра в Париж, Мy Home на Франк Лойд Райт във Фоулингвайвър и други.

В естествената природа практически няма прави линии, което я прави приятна за гледане. 

„… аз съм привлечен от свободните и чувствени криви. Тези криви можем да видим в силуетите на планината, във формата на морските вълни, върху тялото на жената, която обичаме „- пише в мемоарите си бразилският архитект Оскар Нимайер, чийто подход към дизайна и всички негови проекти не само учудват, но и пораждат наслада и до днешен.

За силата на пропорциите

Случайните пропорции на сградите и техните части оказват негативно влияние върху нашето възприятие. Колкото по-добре е построена една сграда, използвайки най-вече златното сечение, то толкова по-добре тя се възприема. Златното сечение е универсална проява на пропорция, на структурна хармония в природата и в изкуствата. То се проявява в линиите и цифрите и се съдържа в природата, науката, изкуството, архитектурните конструкции от различни епохи, музикалните тонове, размерите на стиховете – във всичко, с което човек може да влезе в контакт.

Неживата природа не знае какво е „златно сечение“, но ние виждаме това съотношение в извивките на морските черупки, във формата на цветята, бръмбарите и в красивото човешко тяло на гръцките статуи.

 

Един от важните и универсални фактори на хроничния стрес е гъстотата на населението.

Можем да се убеждаваме, че хората около нас не ни засягат, но непознатите лица, тълпите, миризмите и емоциите силно влияят на човешката хормонална система. С увеличаването на плътността, пренаселеността и повишената честота на контактите между отделните индивиди, се получава стресиращо състояние, което намалява фертилитета и увеличава смъртността.

Според данни на полицията в Ню Йорк броят на престъпленията в небостъргачите нараства почти пропорционално на тяхната височина. Ако в триетажни къщи са извършени 8,8 престъпления на хиляда души, то в шестнадесет етажни къщи те достигат до 20,2 и гражданите са по-склонни да страдат от психически разстройства, като тревожна невроза и афективно разстройство.

Въпреки че повечето проучвания за използването на невроархитектурата се отнасят до обществени институции, това не означава, че нейните принципи не могат да се прилагат и в нашия дом, за да се чувстваме здрави, спокойни и щастливи!

Източник: beloveshkin.com

Casa Vincens
Vittorio Emanuele II, Milan
Castello, Tuscany
Galleria Colonna