Сергей Лазарев за заешката устна и диаболизмът на Врубел

0
539
прочитания
Портрет на сина на художника, Михаил Врубел

Михаил Врубел (1856-1910) е руски художник, който съчетава древната византийска традиция и модерната живопис.

Творецът е завладян от поемата „Демон“ на Михаил Лермонтов, вследствие на което в названието на голяма част от картините му започва да присъства думата „демон“, в съответствие на нарисуваните от него демонични персонажи. Такива са картините: „Тамара и демонът“, „Низвергнатият демон“, „Демонът и ангелът“, „Падналият демон“,  „Низвергнатият демон“… Според редица изследователи на Врубел този факт свидетелства за силното желание на художника да победи демоните в себе си. Но има и други тълкувания…

През 1896 г. руският творец сключва брак с оперната певица Надежда Забела. Раждането на сина на семейната двойка се превръща в трагедия – детето е със заешка устна и Врубел възприема тази особеност на детето като „наказание“ свише. Не след дълго художникът рисува портрет на детето си с тъжното признание: „Нарисувах най-реалистичния портрет на моя син, но никога няма да му го покажа!…“

След 1901 г., когато вече е пристрастен към темата за демоните и става популярен с творбата си „Седящият демон“, Михаил Врубел започва да губи здравето си. През 1902-ра година художникът постъпва за лечение в психиатрия, с диагноза „прогресивен паралич вследствие на сифилис“.

Според описанията в болничния дневник, художникът е постоянно неспокоен, страда от мания за величие и говори, че е император. През 1903 г. синът му умира и това връща живописецът обратно в психиатрията. Там остава до края на живота си. В незавидно състояние на тялото и душата, Врубел често лази на колене из болничната стая и моли Бог за прошка. Твърди се, че внезапно започва да рисува религиозни сюжети с образи от Стария и Новия завет.

Тълкувание на Сергей Лазарев, парапсихолог, биоенергетик и лечител, на връзката между „демонската“ тема в творчеството на Врубел, неговата гордост и болест:

„Той е бил невероятно вкопчен в съвършенството, способностите, духовността и идеалите. А подобно вкопчване води до изключително възгордяване, до онова, което наричаме „диаболизъм“. Неговите картини обаче са преодоляване на диаболизма. Затова той избира за тема лермонтовия „демон“ и пак затова в картините му демонът страда и е унизен и низвергнат. Художникът успява да победи опасната тенденция в произведенията си, но не съумява да я превъзмогне душевно. Духовността, идеалите и способностите все повече нарастват, любовта все повече изостава от тях – и затова синът му се ражда със заешка устна, което е унижаване на идеалите, духовността и способностите. Заешката устна е свидетелство, че духовността и способностите прекалено изпреварват любовта. Пак затова синът му е обладан от невероятна горделивост, въплътила се в непрекъснати подсъзнателни обиди. Това е причината в крайна сметка художникът да започне да губи съзнанието си заедно с надеждите и идеалите си…

Всеки велик художник се сблъсква с изкушението да постави огромния си духовен потенциал над любовта и тогава му се праща изпитание — най-често дълбока обида или изневяра на любимата жена. И ако той не го преодолее, губи семейството или децата си, или полудява, или става хомосексуалист, или обезобразява лицето си, или губи творческата си дарба. Колкото по-висок е духовният потенциал на художника, толкова е по-голяма болката му, когато идва крахът на този потенциал, и ако родителите, виждайки огромния талант на детето си, мислят само за кариерата и за способностите му, те могат да му помогнат да развие таланта си по-бързо, но и разплатата ще бъде съответно по-голяма…

Истинската картина има свое пространство и свое време. Плътността на времето в нея е много по-висока. Тя е като независимо живо същество. Освен това няма значение какво е нарисувано. Такива картини изцеряват също като иконите. Картините лекуват информационно, и минават през съзнанието ни и енергетично. Когато първият импулс, с който се създава картината, е от идеали, идеи и мисли, картината не може да живее – тя умира. Както всичко на света, всяко истинско произведение на изкуството започва от любовта и чак после се появява онова, което зависи от нея, и онова, което наричаме „човешки ценности“, изобразени от художника.“

Покаянието нулира програмите за унищожение и лекува

Сергей Лазарев: В основата на енергийния вампиризъм е неправилното разбиране за света