Стефано Д’Анна: Светът е дъвка – той приема формата на зъбите ти

0
459
прочитания
Човек сам изобретява смъртта, за да сложи край на страданията и мъките, които сам поражда, вместо да се заеме с отговорността да се пребори със себе си и да надвие своето несъвършенство. Смъртта не е решение. Човек винаги започва наново от там, където е спрял.
Vertigo Artography

Светът е такъв, защото ти си такъв.

ЗАБРАНЕНО Е ДА СЕ УБИВАТЕ ВЪТРЕШНО! Хилядите психически смърти, които ви застигат всеки ден и ви разяждат от вътре, са основната причина за физическата смърт. Убива ви самата мисъл, че смъртта е непобедима. Смъртта не е непобедима. С тази мисъл ще прозрем първопричината за виталността, дълголетието и вечността в нашата Същност.

Ако осъзнаем, че външният свят е отражение на нашата Същност, можем да проектираме само живот, просперитет, победа и красота. Ако сме винаги бдителни, без съмнение, страх и болка – истинските причини за всяка беда, ако внимаваме достатъчно, ще проектираме свобода, свят без граници, без насилие, без старост, болести и смърт, ще надвиваме тленната си съдба, постигайки физическо безсмъртие, ще се завръщаме от битки невредими. Щитът на човека е неговата чистота и любов към живота.Чистотата е изначално качество на човека и път за постигане на физическо безсмъртие. Всеки извършен подвиг (преминато изпитание), преодоляна трудност е част от стратегията за пречистване. Дълголетието се определя от духовното състояние, от порива за живот на човека, от неговото съзнание, затова и самият човек е отговорен за своята смърт. Оспорването на смъртта макар и подигравателно, отслабва нейната сила. Като най-значим мистик на физическото безсмъртие и духовен материалист Лупелий отрича смъртта като най-ужасния от всички човешки предразсъдъци. Лъжата, жалването и бягството от отговорност са белези на аморалността и разложението. Човек сам изобретява смъртта, за да сложи край на страданията и мъките, които сам поражда, вместо да се заеме с отговорността да се пребори със себе си и да надвие своето несъвършенство. Смъртта не е решение. Човек винаги започва наново от там, където е спрял.

Старостта, болестта и смъртта са абсолютно оскърбление за човешкото достойнство, които поддържат илюзорното описание на света. Злото винаги е в служба на доброто, защото всичко се появява, за да ни излекува. Дори физическата смърт е оздравяване, последният шанс, последното възможно лекарство, когато всичко друго се е провалило; краен акт на пречистване, когато всеки друг опит да запази целостта си се провали; тя е следващото стъпало по стълбицата на целостта…

Първата причина за бедите и смърттае разграничаването ни от Бога. Ние сме богове в състояние на амнезия. Единствено непрестанната работа върху себе си може да позволи на човек да преодолее смъртта…

Мислите и чувствата, които вменяваш на тялото,  са причината за стареенето, боледуването, загубата на енергия и смъртта. Каквото се случва на тялото ти, се случва и на света.

Стефано Д’Анна: Ако искаш да постигнеш нещо, ще се сблъскаш с Антагониста

Стефано Д’Анна: „Школата за богове е най-изключителното събитие в живота на човека.“

Стефано Д’Анна: В едно по-напреднало общество филантропите и благодетелите ще изчезнат