„Това е Школата на Същността, Школата за коренна промяна, където човек се научава да управлява себе си преди да управлява останалите; където коренно се трансформират идеи, ценности, вярвания и най-вече идеята, че смъртта е неизбежна – ако сме истински във всяка клетка на тялото си, никога няма да умрем!
Кога се появява Школата?
Тя ще те намери сама, когато се разочароваш безнадеждно от живота си, когато осъзнаеш своята незавършеност и безсилие. Тя е единствената възможност да се избегне колективната хипноза, да се проумее, че всичко, което човек вижда, което го заобикаля, не е реалният свят, а само неговото лъжливо описание (светът, който ти е бил описан, е преповтаряна много пъти легенда!)
За да се промениш и за да въздействаш на съдбата си, ще трябва цял живот да се противопоставяш на системата, която те програмира и да преобърнеш начина си на мислене, на разбиране на нещата. Това е възможно с помощта на Школата – твоето пътешествие – завръщане. Това е квантов скок от Множественост към Цялостност, от Конфликт към Хармония, от Робство към Свобода и към най-висшите нива на отговорност.
***
Единствено познаващият себе си, господарят на собственият си живот, единствено притежаващият реална воля има правото да изрича „аз“. Наблюдавай се! Открий кой си! Да бъдеш „аз“ в множеството означава да попаднеш в капана на нереална система от фалшиви убеждения и лъжи, които сам си създал. Липсата на единство, на цялост хвърля човек в плен на невежеството, страха и саморазрухата. Тя причинява болести, деградация, насилие във външния свят. Светът е огледало, той е такъв, какъвто го мечтаеш. Промени се и светът ще се промени. Силата на човека е да бъде господар на самия себе си и същевременно да капитулира пред самия себе си. Най-великото приключение е възвръщането на собствената му изгубена цялост.
Зависимостта е заболяване на Същността. Тя е резултат от липса на цялост, на вяра в себе си, на мечти. Светът е в застой, защото е пълен със зависими хора, уплашени до смърт, изтъргували живота си заради някаква илюзорна сигурност, пренебрегнали вярата в собствената си уникалност. Ти си най-бедният от бедните, защото все още не знаеш кой си. За да се „прероди“ човек, първо трябва да „умре“, което означава да преобърне гледната си точка.
Каквото се случва извън теб, то се случва, защото има твоето вътрешно одобрение, за да се прояви. Всичко, случващо се в твоя живот, е съвършено отражение на волята ти. С най-малката промяна във вътрешните ти състояния моментално ще се променят и миналото, и бъдещето ти, и цялата Вселена. Всички възможности се коренят в Сега.
Нашата Същност създава нашия Живот, света, а не обратното. Нивото на Същността ни създава нашия Живот. Всичко е отразен образ на Същността ти и е следствие на твоята незавършеност, на пропастта, която носиш в себе си. Всичко, което визуализираш в момента, се случва, за да те върне към първоизточника и да ти позволи някой ден да промениш нещата и представите си за тях. Ако човек промени отношението си към нещата, към случващото се, с течение на времето ще промени и самото естество на случващото се. Всичко видимо е родено от невидимото.
Отнема години работа над себе си, за да се достигне до състоянието „вътрешно опрощение“ – да почистиш и излекуваш все още отворените рани и да погасиш всичките си дългове. Освети всяко ъгълче и го промени с ново разбиране! Вътрешното опрощение притежава силата да трансформира миналото и смъртоносната му тежест. Миналото и бъдещето се проявяват винаги заедно. Те се компресират в настоящия миг. Променяйки миналото, си създаваш чисто нова съдба. За излекуването на миналото трябва дълга подготовка. Вътрешното опрощение е оздравителен процес на пътуване към себе си, към самия Смисъл на появата ни на бял свят. Изисква продължително самонаблюдение – самокоригиране и регулиране на мисли и реакции– от птичи поглед, да поставиш събитията, обстоятелствата и взаимоотношенията от миналото под ярък слънчев лъч и безпристрастна, без морална присъда и критика, неутрална ревизия. Ще излекуваш миналото си само когато престанеш да таиш в себе си съмнения, страхове и тревога – това е смисълът на „вътрешното опрощение“.
Самонаблюдението е самолечение. Самонаблюденито е кончината на множеството отрицателни мисли и емоции, които винаги са управлявали живота ти. Ако започнеш да се вглеждаш навътре в себе си, ще започнат да ти се случват правилните неща, а неправилните постепенно ще изчезнат.
Страхът, страданието, оплакванията, обвиненията, зависимостите, тревогата не са следствие, а същинската причина на несполуките. Самосъжалението не е следствието, а причината за всички беди, които те застигат. Човек страда не защото конкретното събитие му е причинило болка и тъга, а защото е избрал страданието за свое естествено състояние. Чрез него се нагажда към света и се чувства защитен като се самоуспокоява с илюзията, че е възможно да го споходи помощ отвън.
Стефано Д’Анна: Ако искаш да постигнеш нещо, ще се сблъскаш с Антагониста
Променяйки отношението си към собственото минало, променяш бъдещето си. Иначе миналото ще се повтаря отново и отново.
Смъртта винаги е самоубийство, функция на самосъжаление и саморазруха. Хората смятат, че смъртта е отговорът на всичките им проблеми, краят на тяхното страдание и на хилядите психически смърти, които сами си причиняват. Но смъртта не е решение.
Прости си! Само ако си простиш, ще излекуваш миналото си и ще го подмениш с лекотата на днешния ден. На всеки от нас се полага безмерен запас от спасение, но ние го прахосваме, като постоянно нехаем за него, като най-безотговорно пренебрегваме знаците, предупрежденията, „светофарните светлини“ на съществуването, внушавайки си, че непрекъснато ме изложени на опасностите на случайността.
Образите в ретината ти не са светът, а неговото описание. Ти си истинският създател на заобикалящата се действителност! Светът се нуждае от теб, за да може да съществува. Светът е субективен, личен. Той е огледален образ на Същността ти. Нивото на разбиране зависи от това какво всъщност представляваме.
Единствено човек, който „работи над себе си“, ще е способен един ден да постигне състояние на цялост и хармония във визията си, които могат да излекуват света.“
Как чрез натрупване на лична сила и непреклонно намерение толтеките моделират съдбата си?
