Кой плод на трапезата е библейски символ на благополучие, богатство и знатност

0
1882
прочитания

Гроздето е най-често срещаният плод в Библията. Според нейните текстове първият лозар е бил Ной, и то след като се е спасил от потопа. Най-често повтаряната поетична метафора за Израил е земята, в която текат реки от мед и масло, в която има жито за хляб и грозде за вино.

            В някои псалми бленуваната земя е сравнявана с лозе. В библейските времена е имало специални закони за лозята – позволено било на всеки минувач да си откъсне безнаказано грозде от попътно лозе, за да се подкрепи, но не и да вземе със себе си за из път. Беритбата от втора ръка се полагала на вдовиците, бедните и сираците.

            Както прясното грозде, така и сушеното, т.е. стафидите, са основен хранителен продукт. В онези далечни времена се отглеждали главно червени сортове, но били познати и белите. Стафидите се пресовали в блокчета или както е казано в Библията: “вързопчета сухо грозде”. Мъжете по време на война винаги носели стафиди със себе си, защото същите били богати на захар, която дава силна енергия по време на походи и битки. От пресния гроздов сок чрез варене се получавал гъст сироп, с който се подслаждали десерти, или след разреждане се използвал за разхладителна напитка.

            Лозата и виното в Библията са символ на благополучие и богатство, на щастие и знатност. Като библейски израз „хляб и вино“ означава просто ядене и пиене. Интересното е, че току-що засаденото младо лозе можело да бъде законно основание за освобождаване на стопанина от военна служба. Смятало се, че мъжът непременно трябва да вкуси от гроздето си, защото в битката може да го убият и друг да обере лозето му. И тъй като плодът се берял едва на четвъртата година, а първият плод бил “за хвала Богу“, то мъжът се освобождавал от военна служба за пет години. Най-харесвано било виното от грозде.

            Няма друг хранителен продукт, на който да е отделено толкова място и внимание в Библията.

Авокадото като „свещен плод“

            Ценяло се старото отлежало вино, оттам идва и сравнението му с приятелството: “Нов приятел е също като ново вино, кога стане то старо, с наслада ще го пеш”.

            На много места се споменава, че виното се ароматизира с канела и благоуханни смоли и други подправки. Разбира се, не липсват критики към тези, които злоупотребяват с консумацията на вино и търпят последствията от това: бедност, безпаметство, безчестие, разюзданост, болести. Тук му е мястото да се каже, че виното се е пиело често, почти с всяко ядене, но по няколко глътки, и то разредено с вода.

Известно е, че Исус Христос превръща хляба и виното в основни елементи на спомена за него.