Пътешественик попита стария шаман:
– Кажете ми, какво подкрепя хроничното заболяване?
– Мислите … – отговори.
– Защо хората мислят толкова много за своите заболявания?
– Защото имат нужда от тях … – усмихна се шаманът.
– Имат нужда? За какво? – изуми се пътешественикът.
– За да си починат от суматохата. И от това, което не искат да правят …
Пътешественикът замълча, размишлявайки върху чутото.
– Но ако хората отидат на лекар, значи те искат да се отърват от болестта? – каза той със съмнение.
– Те искат да се отърват от неприятните симптоми – сви рамене старецът. А не от болестите, които ги предпазват от самите тях…
– От самите тях … – повтори събеседникът. Той поклати глава и попита:
– А не е ли възможно да се защитят по някакъв по-продуктивен начин?
– Възможно е, да … Но тогава трябва да променят живота си.
– Как?
– От болестта, чрез която се отдалечават от всичко, което не искат да правят, да отидат към това, което биха искали да правят и им доставя удоволствие в работата, хобитата и ежедневието … Тогава болестта се превръща от помощник в нещо ненужно и тревожно, и следователно, ще започне да отслабва … Но промяната на живота е трудна … По-лесно е да се разболееш … И като намерят квалифициран лекар, периодично се отдават на почивка, потъвайки още по-дълбоко в болестта.
– Мхм… – помисли си пътешественикът. – И какво бихте препоръчали на лекарите в това отношение?
– Не се концентрирайте върху последствията, а продължете върху причините. И мотивирайте хората да се променят, въпреки яростното им недоволство и мощната съпротива …
– А ако лекарите не знаят как?
– Нека учат, ако искат да станат лечители, променяйки съдбата, усмихна се шаманът. – Да бъдеш лекар на симптомите е по-просто, по-удобно и по-доходно … Но рано или късно смисълът угасва и удоволствието от работата изчезва …
Той прекъсна за момент и завърши:
– И в края на живота си, няма да има какво да си спомнят …
Как чрез натрупване на лична сила и непреклонно намерение толтеките моделират съдбата си
