
„Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“ И така, „ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“
/Римляни 12:19-20/
Има притча, в която една майка не осъжда убиеца на сина си, тя не предявява пред съда някакво изискване, прошение той да бъде наказан. Той я среща след години в окаяно състояние – беден, мизерен, опърпан. Тя не може да го познае. Той й казва: „Помниш ли ме? Аз съм този, който уби сина ти. Животът ми отне всичко. Нямам семейство, загубих парите си, загубих здравето си. Загубих всичко.“ Тя е простила. В такъв случай нещата се случват още по-свирепо за сгрешилия, защото няма противопоставяне. Ако вие тръгнете да отмъщавате, всъщност донякъде му намалявате вината, защото показвате, че сте като него и той не получава пълното наказание. Ако отмъщавате, вие лишавате насилника от част от неговото наказание.
Ако го бяха убили, щеше да остане семейството му, ако беше пратен в затвора, щеше да изтърпи наказанието си и да излезе и нещо да е останало от парите или семейството му, здравето му. Заради нейното милосърдие, той си е получил пълното наказание. Светецът е най-големият егоист, защото дава всичко, след което получава всичко, т.е. безсмъртие, вечна любов, живот в по-висши светове.
При много хора, на които им се казва да простят и да забравят, се получава още по-голяма агресия. Но човек трябва да е готов за тази духовна информация.
Насила никой не може да даде.
Неразумните действия водят до катастрофа.
Съзнанието, самосъзнанието и свръх съзнанието и каквото и да погледнете в човешкия живот се свежда до това: как да реализираме любовта, независимо от безкрайно сложните обстоятелства. Летвата ще се вдига. Трябва да можете да прокарвате любовта във всякакви обстоятелства. В следващи животи може още повече да ви се вдига летвата до степен, в която ще трябва да се жертвате за другите хора.
Висша форма на любов е да вземеш греховете на всичките и да ги понесеш, бидейки безгрешен (Христос). Това едва ли ще се повтори, това е било жертва на Невидимия сват, виждайки се в чудо какво да правят. Бог изпраща безгрешния си Син, за да поеме негатива в помощ на човечеството. Едва ли ще има вече чак такива необходимости, но всеки върви към своята Голгота…
Как се оправят кармичните отношения? С любов. Любовта към Бога е любов към природата, затова и към ближния. Даденото в хороскопа на човек не е за да го изтезава и мъчи, а е дадено, за да разбере, че не е на правилната пътека, т.е. той трябва да търси промяната, независимо, че му е било комфортно в предишния период. Или пък това понякога е възмездие, т.е. допуснати са грешки в миналото – на семейството или грешки в предишни животи. Те трябва пак да се изправят, да се оправят отношения или, ако не могат толкова да се оправят, поне да има дистанция, поне да няма война и да се стараем всеки, ако може, да прости. Прошката е велико действие на разрешаване на кармични въпроси за отношения. Ние имаме дарбата да се нараняваме. Прошка е, когато го усетиш със сърцето си.
В Евангелията последната заповед на Христос е: „Бъди съвършен, както е съвършен Отеца твой Небесен.“, а в евангелието на Матей – „Бъди милосърден, както е милосърден Отеца твой Небесен.“, т.е. съвършенството и милосърдието, милото сърце, са едно и също нещо. Съвършенството е Сърце, Любов, Милосърдие. Това е висшата проява на това, което иска от нас животът. Ако човекът е много наранен, има голяма несправедливост, загуба, той трябва да намери, ако иска да продължи, пътя през милосърдието. Да се опита да бъде ангел.
Лазарев: Покаянието нулира програмите за унищожение и лекува