Парацелз: Болестите, които възникват по неизвестна причина, надхвърлят тези, които възникват по медицински причини

0
533
прочитания
 Окултният лекар Парацелз и магическата страна на медицинската му теория
Причината за заболяването може да възникне извън тялото.
  • Окултният лекар Парацелз и магическата страна на медицинската му теория
  • Скитащият гений: Идеалният лекар трябва да вижда феномените на финия свят и да може да ги контролира
  • Човекът е свързан с макрокосмоса чрез астрално тяло, наречено „звездна душа“
  • Есенциите на финия свят са непознати за хората поради примитивната организация на сетивните им органи

Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм е пълното име на легендарния лекар, ренесансов реформатор, астролог, хомеопат и психиатър, известен в целия свят под името Парацелз. Име, което сам си избира и което означава „равен на Целз“ – известния римски лекар от V век.

Наричан е иронично от учениците си Какофраст („зловещо говорещия“).

Според психоаналитика Карл Юнг, „природата му е дала само около метър и половина височина, болнав външен вид, твърде къса горна устна, която не покрива напълно зъбите му (знак, който често се среща при нервните хора), и  поразително изглеждащ женствен, когато през 19-ти век останките му са ексхумирани. “ Дори имало слух, че той е евнух. Теофраст обичал да пие и да се забавлява, но нямал влечение към жени.

Името на Парацелз се споменава не само в медицинската, но и в окултната литература.

Счита се, че изобретение на швейцарски лекар е магнитотерапията, а съвременната психиатрия му дължи теорията на самохипнозата. Парацелз е първият лекар, заложил на медикаментозната терапия, отдалечавайки се  от практиката на кръвопускане и използването на еметици, лаксативи и потогонни лекарства. Като лекар-новатор Теофраст изоставя сложните и често неефективни средновековни лекарства, създавайки свои собствени, по-прости, базирани на екстракти, „квинтесенции“ от растения и минерали. Същевременно популяризира природните лекарства: чист въздух, спокойствие, диета и лечебни минерални води.

Теофраст е неудържим в своите изследвания. Всички медицински такси, получени от високопоставени благородници, той оставя в кръчмите в компанията на скитници и бедни хора с нисък ранг.

ПЪТУВАНИЯ

Парацелз прекарва живота си в непрекъснати скитания в търсене на митично лекарство за всички болести, в следствие на което успява да направи открития, залегнали в основата на съвременната фармакология.

Налице са много неразгадани епизоди от живота на Парацелз, който с право може да бъде наречен загадъчен човек.

Ренесансовият лекар е привлечен от тайните на изцелението на кримските християни, медицинската практика на суфите и методите на лечение на турците. Пътува смело в търсене на знания из цяла Европа, Близкия изток, Египет и Индия, където според окултистите той е посветен в тайните знания на Изтока. 

Парацелз учи с монасите от манастира Св. Андрей в долината Савона и при известния игумен на манастира Свети Яков във Вюрцбург, Йохан Тритемий – известен адепт по кабала, алхимия и астрология, развил у младия Теофраст склонност към окултните науки. Жаждата към тях го отвежда в тиролската лаборатория на алхимика и богаташа Сигизмунд Фугер, който успява да предаде много знания на своя ученик.

Парацелз пише: „Знанието, за което сме предназначени, не се ограничава до нашата собствена държава и няма да тича след нас, а чака, докато тръгнем да го търсим. Никой няма да може да натрупа практически опит, без да излезе от дома, нито ще намери учител по тайните на природата в ъгъла на стаята си.“

„Скитах се в търсене на своето изкуство, често застрашавайки живота си“, пише по-късно. – Не се срамувах дори от скитници, палачи и бръснари да науча всичко, което смятах за полезно. Известно е, че влюбеният може да измине дълъг път, за да срещне жената, която обожава – колко по-силна е любящата мъдрост, която го кара да се лута в търсене на своята божествена любима!“

МЕДИЦИНСКИ И ОКУЛТНИ ИДЕИ

Парацелз изхожда от идеята, че всички вещества са съставени от елементи, способни да се комбинират помежду си. По време на разлагането на веществата елементите се разделят. Той подчинява материалната природа на три принципа: „сяра“ – началото на запалимостта, „живак“ – началото на летливостта и „сол“ – началото на постоянството на огъня. Парацелз пише: „Всеки елемент се състои от три принципа: живак, сяра и сол“. В здраво тяло тези принципи са в баланс.

Според алхимика, човекът се формира от дух, душа и тяло. Тялото се състоят от първични елементи. Нарушаването на взаимния баланс на основните елементи води до заболяването му. Ако в тялото има излишък на сяра, тогава човекът се разболява от треска или чума. При излишък на живак настъпва парализа, а твърде много сол причинява лошо храносмилане и воднянка.

Задачата на лекаря е да установи връзката между основните елементи в тялото на пациента и да възстанови техния баланс с помощта на определени химикали. Следователно, основната задача на химията е търсенето на вещества, които могат да се използват като лекарства. За тази цел Парацелз тества ефекта върху хората на различни съединения от мед, олово, сяра, живак, антимон, арсен.

Твърди се, че Парацелз успява да отгледа хомункул, т.е. изкуствен човек, в алхимична колба. Алхимичната му дейност, белязана от търсенето на вечен живот, подготвя най-изявените в тази насока научни открития на 20-ти век.

Парацелз вярва, че без познания по астрология лекарят не е в състояние да диагностицира правилно пациента и да му помогне, но същевременно призова хората към лична отговорност за съдбата им. Убеден е, че ако човек подчини съдбата си на небесните тела, то „това е така, защото такъв човек не познава себе си и не знае как да приложи силите, скрити в него, той не знае, че носи небесните тела в себе си, че е микрокосмос и крие небесния свод до всичките му творчески сили ”.

За нас – казва Парацелз – външното небе е пътеводител към вътрешното небе“. Външното небе е макрокосмосът, който отразява микрокосмоса – самият пациент. И тъй като външното небе е пред очите, а вътрешното е скрито от очите от кожата, мускулите и други анатомични структури, по-добре е да се съди по макрокосмоса.

В тази връзка за Парацелз анатомията също е ненужна. Той се противопоставя на току-що започналите медицински аутопсии на трупове, тъй като „външното небе учи и посочва откъде идва болестта на човек, а самият човек не показва болестта си“. Той дори отрича необходимостта от преглед на пациента и от проучване на симптомите му. Твърди, че: „достатъчно е да погледнем към звездите и да изчислим болестта му“.

Парацелз смята медицината за универсална наука, включваща постиженията на физиологията, физиката и химията, базирани на основните принципи на теологията и философията. Но всички тези умения, твърди мистичният учен, биха били безполезни без познаване на структурата на астралния свят и на способността му да влияе магически на хода на процесите.

Убеден, че магията е инстинкт за изцеление, талант, дарен на лекаря от Бог, Парацелз искрено вярва, че „магията може да научи лекаря по-добре от всички написани книги“. Самият той пише много медицински и философски трактати, най-забележителните от които са „Окултна философия“ и „Тълкуването на 30 магически фигури“. Безспорна слава обаче му донася книгата „Обща хирургия „, публикувана от него малко преди смъртта му.

Парацелз не признава доктрината на древните за четирите сока на човешкото тяло и е първият, който изразява мнението, че всички процеси, протичащи в тялото, са химични. Той разграничава четири основни групи причини за болести, които той нарича entia: 1) ens astrale – космически и атмосферни влияния; 2) ens naturale – причини, които се крият в анатомичните и физиологичните свойства на тялото, те се разделят на две основни групи: ens veneni – отровни вещества в храната и напитките и ens seminis – наследствени аномалии; 3) ens spirituale – психически влияния; 4) ens Deale – Божието разрешение.

Като лекар придава особено значение на внимателната диагноза, хуманното отношение към пациентите и вярва, че причината за заболяването може да възникне извън тялото. 

Парацелз усърдно изучава произведенията на ориенталските магьосници и мистиците и ги прилага в медицината. Магическата страна на неговите медицински теории се основава на подчинението на по-ниското на по-висшето и на харесванията и неприязъните на нещата. От тези закони Парацелз извежда два основни метода на лечение, които не представляват интерес за официалната медицина: „аркана“ и „симпатични лекарства“. Тяхната същност се свежда до следното. Всеки член на нашето тяло е засегнат от някаква планета или знак на зодиака, следователно вещества („аркани“), принадлежащи към небесните тела, съответно ще имат лечебно свойство за една или друга част от тялото. Например златото ще облекчи болката в сърцето, тъй като и двете са подвластни на Слънцето.

В своя метод Парацелз се опита да съчетае най-привидно несъвместимите начини за въздействие върху физическото и психическото състояние на пациента. Той се стреми да излекува болестта по седем начина: чрез призоваване на духове; „Вибрация“ – цветна терапия, музика, пеене и заклинания; с помощта на талисмани, амулети и очарования; билки; молитва: диета и правилен начин на живот; кръвопускане и различни методи за прочистване на организма.

Като практикуващ астролог той разбира символиката на седемте вида „херметична терапия“, всеки от които е свързан с една от планетите на септера. В тази „седморка“, Слънцето (Amertat – покровителят на растителния свят) съответства на билколечението; мистериозната Луна – на магическия ефект на амулети и очарования; бойният Марс – на кръвопускане и други насилствени методи за прочистване на тялото; медиумистичния Меркурий съответства на практиката за призоваване на духове; религиозният Юпитер – на лечебната сила на молитвата; музиката и цветната терапия са в съответствие с хармоничната природа на Венера, а диетата и правилният начин на живот са в съответствие с аскетичния Сатурн.

Парацелз вярва в съществуването на астрални тела, в способността да им се въздейства чрез магически операции. Според алхимика-астролог човекът като микрокосмос е свързан с макрокосмоса чрез астралното тяло, „звездната душа“ (Gestirn – „звездна душа“, астрално тяло, което не се вижда и не е свързано с някакво конкретно пространство, способно да въздейства на всяко друго астрално тяло, т.е. магическия принцип на душата). Тя е чувствителна към космическите вибрации. Всеки човек има свое собствено астрално тяло, всички заедно те се сливат в „световната душа“ – един вид информационно пространство, съдържащо положителния и отрицателния натрупан опит от предишните поколения. Това пространство, което Аристотел нарича етер, по-късно е обозначено в неговите писания като „колективно несъзнавано“.

Парацелз е посветил повече от един ръкопис на изследванията на астралния свят. Неговата „Книга за нимфи, силфи, пигмеи, саламандри, гиганти и други духове“ е плод на дълги търсения, наблюдения, размисли, занимания със спиритизъм и призрачна визия.

Парацелз вярва, че цялата природа е обитавана от различни духове, а всеки човек има свой собствен архей – върховната субстанция на индивида, изпълняващ функцията на ангел-пазител и даряващ го със здраве и жизненост.

Най-голямата опасност за психическото и физическото здраве на хората представляват злите духове и вампири – астрални тела, предимно на мъртви хора. Според средновековните мистици и Парацелз, вампирите, стремейки се да удължат собственото си съществуване във физическия план, отнемат жизнената енергия на хора. Но самият Теофраст фон Хохенхайм е убеден в следното: „Здрав и чист човек не може да бъде обладан от тях. Те могат да действат само върху хора, които имат съзнание за тях. Здравият ум е ключалка, която не може да бъде отключена, освен ако собственикът не го пожелае; но ако им бъде позволено да нахлуят, те възбуждат страстите на мъжете и жените, събуждат желанията им, насърчават ги да мислят лошо; разрушително за мозъка; те изострят животинския ум и задушават моралния усет. Дяволските духове завладяват само онези хора, в които животинската природа е доминираща, но не и умовете, просветлени от духа на истината.“

Разрушителната мисъл се превръща в енергийна „ларва“

Лечението на пациента, според Парацелз, трябва да се извърши чрез единството на три нива – телесно, умствено и духовно. Изискванията на Парацелз към образа на идеалния лекар са непосилно високи: лечителят трябва да има интелигентност, познания по медицина, химия и астрология, той трябва да вижда феномените на финия свят и да може да ги контролира, да бъде дълбоко религиозен човек, винаги готов за саможертва. „Най-добрите лекари са тези, които правят най-малкото зло“. Парацелз се приближава до разбирането на връзката между професиите на лекар и духовник. 

Той счита, че духовният аналог на природата, образуван от разредените компоненти на видимия свят, е изпълнен с множество „ефирни“ духове на природата, включително „гноми, ундини, силфи и саламандри“, в същата степен, в която видимата природа е обитавана от безброй живи индивиди.

Есенциите на финия свят са непознати за хората поради примитивната организация на човешките сетивни органи. Според Парацелз елементарните духове не са само духове, защото те имат плът, кръв и кости, живеят и се размножават, ядат и говорят, спят и остават будни и следователно не могат да бъдат наречени просто духове. Те заемат междинно място между хората и духовете, напомняйки на мъжете и жените по организация и форма, а на духовете – по скоростта на техните движения. Парацелз е автор на едно от най-систематизираните изложения на т. нар. „Окултна пневматология“ – посока на мистичната философия, фокусирана върху разбирането на същността на духовните вещества.

            Нито един от догматиците не успява да ограничи започнатия от Парацелз процес на обединяване на химията с медицината и фармацията  (ятрохимичната или лекарствена химия). Днес зад идеите и метафорите на Теофраст – Парацелз може да се разпознае съвременния холистичен подход, съгласно който лекарят трябва да се стреми да хармонизира всички компоненти на здравето на пациента, включително външната среда, психосоматиката и свръхестествения принцип. Семената, които блестящият учен хвърля преди повече от петстотин години, постепенно започват да поникват.

Пожизненото възмездие за смъртен грях се проявява като нелечима болест