„В едно селце живеело едно сираче с баба си и дядо си. Те били бедни хора и нямали възможност да го изпратят да учи , затова, след като навършил 16 години, Стоил се принудил да работи в близката кравеферма. Грижел се за всичко от храненето на телетата, до почистване на оборите. Но, понеже бил наблюдателен забелязал, че когато теленцата търсили майка си, издавали един и същ вопъл. Майките, и те отговаряли по абсолютно еднакъв начин. Къде на майтап, къде на истина, той придал значението на тези звуци, като „майко“, когато викало теленцето и „миличко“, когато отвръщала кравата.
На третата година, наблюдателният младеж вече бил убеден, че притежава талант да разбира чужди езици, защото, вече можел да различи около 30- тина кравешки думи(зелена, сочна, малка, голяма, студ, горещо…), които, за всички хора били едно просто кравешко мучене. Така, сутрин, когато отварял обора и кравите виждали изгряващото слънце и топлия ветрец, те издавали едно и също задоволително мучене, което Стоил нарекъл на майтап: „Ех, какъв хубав ден ще е днес“.
Майтапите след време се превръщат в реалност и истина, и на 5 -тата година, вече бил убеден, че знае точния смисъл на над 300 думи, а за други около 100, имал съмнения. Всичко щяло да си остане майтап и въображение, докато един ден той не чул интересен разговор. За да се проумее тази дума „разговор“, човешкият ум трябва да игнорира всичките си представи, които има за човешки разговор, защото, кравите могат да кажат две думи и чак след 20-30 минути, да добавят още една, или две. И, ако си забравил предните две, няма да можеш да добавиш останалите части.
-Този наш (пазач, човек , дявол- това била една от 100-те думи , за които Стоил още не бил намерил истинското значение), не знае, че е застанал точно над нещо, много ценно.
-Какво е това ценно-попитало едно любопитно теленце?
-Точно там, преди много години, един човек е скрил нещо в земята.
Този разговор се проточил около 5 часа и Стоил бая се напрегнал да се сети, къде точно бил застанал , когато разговорът започнал.
На другия ден, след като се убедил, че няма никой около него, той започнал да копае на същото място. Не след дълго открил една ръждясала тенекиена кутия и когато я отворил, намерил в нея златни и сребърни монети. От този момент, започнал да гледа сериозно на всичко, което чуел от кравите. Направило му впечатление, че теленцата често питат за Великата (Голямата) Майка (Баба). Нямало как да уточни смисъла на думите, за които имал съмнения, защото не можел да попита. Мъчел се понякога да зададе въпрос, но се получавали едни смешни звуци, на които, като че ли и кравите се смеели. Явно това, което се отнасяло за Великата Майка, било от толкова голямо значение за кравите, че те говорели не с часове, а с дни за нея. Стоил взел една тетрадка и започнал да записва. Понякога стоял по цял ден гладен и жаден, за да не изпусне някоя дума. Така, той записал първия кравешки превод, който не си позволил да покаже на никого, за да не го вземат за луд.
-Кажете ни пак за Великата Майка-молели най-любопитните теленца.
Кравите отговаряли охотно, защото знаели , че тези мъничета, след време ще разказват чутите думи на своите рожби, за да се запази легендата за Великата Майка.
-Как е изглеждала?-питало друго любопитно теленце.
-Когато Великата майка се родила, всички разбрали, че тя ще е необикновена крава. Била цялата бяла, а на челото и имало едно малко жълто петно.
-Тука ли се е родила?
-Не. Много далеч, но това, което казала, всички, които били там го запомнили и предали.
-Тя казала, че ние се раждаме, за да служим на човеците и никога да не се страхуваме.
-Но, нали хората ни държат вързани, вземат ни млякото, а някои казват, че ни убиват и ни ядат даже.
-Никога, никога не трябва да се страхуваме, даже и да ни убиват. Защото, един ден ще се събудим и ще видим , че ние сме станали хора. Но, трябва да помним всичко и да бъдем все по-добри.
-Какво значи това?
-Понякога, когато хората ни бият с пръчки, когато ни се карат, ние искаме да ги прободем с нашите рога. Но, да не го правим, защото ще си останем завинаги крави.
-Откъде Великата Майка знае това?
-Тя помнела, как преди да се роди, била човек, облечен в бели дрехи, с жълта звезда на челото и много се е гордеела с това. Живеел в един храм и убивал (принасял жертви) крави. Това било много лошо, но той не знаел това тогава. Затова, трябвало да се роди като теленце и да разбере, кое е добро и кое – лошо.
Когато записал този разговор, Стоил не помислил нито за храна, нито за вода, въпреки, че не бил ял два дни, после цяла нощ не заспал и се въртял в леглото. На сутринта, помолил собствениците на фермата да го освободят за няколко дни и отишъл в съседния град, където не бил стъпвал, откакто прекратил ученето си. Обиколил всички златарски ателиета и няколкото художника, които живеели в този град. Когато се върнал на третата вечер, в големия бус, който го докарал, имало една голяма картина, на една голяма бяла крава, с жълто петно на челото. Най-хубавото в тази картина обаче, били очите на кравата, за които Стоил няколко пъти връщал художника да ги дорисува, докато накрая станали точно, както той си ги представял. На следващия ден издебнал, когато нямало други хора във фермата, извадил портрета и го сложил на оградата така, че да се види от кравите и наблюдавал.
Всички крави се доближили до портрета, но никоя нищо не казвала. Стоил тъкмо взел да си мисли, че всичко това е рожба на неговото въображение и самотата, която прекарвал по цял ден, когато забелязал , че в очите на всички крави, има сълзи.
Най-старата казала:
-Това е Великата Майка и тя е помолила този човек да ни помогне.
Сърцето на Стоил забило силно. Не му оставало нищо друго, освен да се срещне със собствениците на кравефермата и да им предложи такава висока цена за нея, че те останали приятно изненадани и веднага му я продали.
Ако питате къде е Стоил, ще ви кажа, че той е все така самотен, стоящ в кравефермата, прегърнал една тетрадка и от време на време, записва нещо в нея.“
Ако притежаваме разум, колкото една гъска
