Прогнозата на Масайоши Сон: Технологичното ускорение ще достигне до сингулярност през 2047 г.

0
1134
прочитания
Технологичната сингулярност е хипотетично събитие. Ако машините бъдат доведени до състояние да създават свои по-усъвършенствани версии, то вероятно няма да има причина те да преустановят да го правят. Въпросът е дали това ще излезе извън човешкия контрол?
„След сингулярността няма да има разлика между човека и машината.”

Технологична сингулярност (от латински: singularis, т.е. единствен) е  повратната точка в състоянието на механизъм или машина, от която последващото ѝ поведение не може да бъде предвидено, тъй като надминава човешката интелигентност. С това понятие се означава бързото и радикално развитие на технологиите, което нанася необратими промени върху човешката реалност.

         Технологичната сингулярност е хипотетично събитие. Ако машините бъдат доведени до състояние да създават свои по-усъвършенствани версии, то вероятно няма да има причина те да преустановят да го правят. Въпросът е дали това ще излезе извън човешкия контрол?

         Множество исторически примери на открития демонстрират ускореното развитие на технологиите и най-вече тези, които са свързани с трансфера на информация. Те са изброени по-долу:

  • първите скални рисунки се появяват преди 40 хиляди години;
    • пиктограми – преди 11 хиляди години;
    • идеограмите – преди 5,5 хиляди години;
    • първите азбуки са измислени преди 3 хиляди години;
    • ксилографията започва да се развива през 3 -ти век след Христа;
    • подвижните шрифтове – през 11 век;
    • печатната машина е изобретена през 15 век;
    • телеграфът – през 18 век (1792);
    • телефонът – през 19 век (1876);
    • телевизията – в средата на 20 -те години на миналия век;
    • цифровият компютър – през 1939 г .;
    • първите интегрални схеми – през 50 -те години на миналия век;
    • персоналните компютри – през 60 -те години на миналия век;
    • мобилният компютър – през 1975 г .;
    • лаптопът – през 1980 г.;
  • IOT (т.е. „Интернет на нещата“ или съвкупността от всички физически обекти, притежаващи вградени електронни устройства за взаимодействие помежду си или с външната среда) и умните устройства, квантовите компютри и свързания с тях изкуствен интелект (AI), 3D принтерите и блокчейн технологиите, съхраняващи огромни количества криптирани данни – развиват се през последното десетилетие.

         Според японския технологичен предприемач Масайоши Сон технологичната сингулярност ще настъпи през 2047 г. Тази прогноза е оповестена от Сон по време на неговата реч на Mobile World Congress, проведен през 2017 г., в която той разкрива, че японският телекомуникационен и интернет гигант – мултинационалната Softbank, оглавявана от него, работи за осъществяването на технологичната сингулярност.

         Сон заявява, че: „Един от чиповете в нашите обувки през следващите 30 години ще бъде по-умен от мозъка ни“.

         Неговите очаквания са, че към 2047 г. един компютърен чип ще притежава IQ (коефициент на интелигентност), равен на 10 000, докато най-интелигентният човек в света ще е носител едва на IQ = 200, тоест чипът ще го надминава 50 пъти, постигайкисвръхразумностотвъд човешките представи. Същевременно Масайоши Сон смята, че задминаването на точката на сингулярност няма да представлява заплаха за хората, а вместо конфликт между машината и човека, ще се разгърне потенциала на партньорство между тях.

         „Мисля, че този суперинтелект ще бъде наш партньор – казва изпълнителният директор на Softbank. – Ако злоупотребяваме с него, това ще бъде риск, но ако го използваме с добронамереност, той ще бъде наш партньор за по-добър живот.“ 

         Предсказанието на Сон за IQ на машините  се базира на сравнението на броя на невроните в човешкия мозък с броя на транзисторите в един компютърен чип. И двете, припомня японският предприемач, са двоични системи, които работят чрез включване и изключване.

         Един от мозъците зад идеята на т.нар. „технологическа сингулярност“ е и изобретателят Рей Курцвейл.Според неговите прогнози ерата на технологичната сингулярност би трябвало да настъпи през 2045, въпреки че съществува и по-оптимистична оценка, преместваща това явление през 2030 година.

         „Сингулярността ще ни позволи да преодолеем ограниченията, наложени от биологичното тяло и възможностите на мозъка“, пише Курцвейл. „След сингулярността няма да има разлика между човека и машината.”

         Днес Университетът по технологична сингулярност на футуролога Курцвейл е подкрепян от Google, NASA и други високотехнологични и научни общности. В него се изучават: Космически и физически науки; Роботика; Нанотехнологии; Мрежи и изчислителни системи; Медицина и неврология; Биотехнологии и биоинформатика; Фючърсни проучвания на пазара и прогнози; Политика, право и етика; Финанси, предприемачество и икономика; Енергийни и екологични системи.

         Но по-интересно е, че във факултета по философия в един германски университет се разработват сценарии за промените, които ще настъпят в етиката и морала, вследствие на ускорения технологичен напредък, например по отношение на разчитането на човешкия геном. Т.е. успоредно на научно-технологичните открития, понастоящем се създават ускорено и философски разработки върху последствията от самите тях. Оказва се, че никой от хуманитаристите не се съмнява, че с настъпването на технологичната сингулярност животът, който познаваме, вече няма да бъде същият.

Предупреждението на Харари: Смисълът на живота за „безполезната класа“ ще бъдат компютърните игри