Стефано Д’Анна: Ако искаш да постигнеш нещо, ще се сблъскаш с Антагониста

0
1138
прочитания
Щом откриеш Антагониста в себе си, той ще изчезне отвън.

„Законът на Антагониста (врага)“ гласи: Всяка нещо, от най-простото до най-сложното, от един човек, до цяла цивилизация, всеки организъм среща по еволюционния си път „привидно“ противоположна сила – Антагонистът по издръжливост и способност, равен по размах и обсег на собствения си обект.

Антагонистът никога не е по-силен от нас. Ти си единствената причина за неговото съществуване, защото си забравил, че си творецът-мечтател на собствената си действителност.

Единствената цел на Антагониста, прикрита зад неговата жестокост, е твоята победа. Той има на разположение всички инструменти и методи да ти позволи да постигнеш „мечтата“ си и именно той може да ти покаже най-бързият път към успеха.

Никой на света не може да те обича повече от Антагониста. Врагът ти те обича! Единственият враг е вътре в теб. Вън от теб няма враг, на който да простиш, нито някакво зло, което да те нарани.

Зад маската на Антагониста стои лицето на най-големия ни съюзник. Антагонистът е най-безценният ти съюзник, слуга – инструмент, с който подобряваш и усъвършенстваш себе си, с който се превръщаш в цяло.

Колкото по-голяма е степента ни на отговорност, толкова по-безжалостна е атаката на Антагониста, а той става все по-свиреп. Колкото по-голяма е степента ни на свобода, толкова по-изкусни и ловки са действията му. Заедно с неговата жестокост ще расте и твоето съвършенство. А с неговата липса на морал – твоето безсмъртие. Твоят разум ще расте с неговата сила. Твоята сила – с неговия разум. Защото Антагонистът си ти! Той е най-точната мярка за мислите и чувствата ни и никога не е по-силен, отколкото сме самите ние.

С Антагониста трябва да се сражаваш външно, а същевременно да му прощаваш вътрешно. „Реализирай“ безупречно най-свирепата битка, но без да вярваш в нея.

„Обичай врага си“ е идея, идваща от по-висшестоящо ниво на разума. И единствено цялостния човек е в състояние да я разбере и приложи. Единствено изкоренилият вътрешния си конфликт, може да се справи без Антагониста. При хората с двойствена логика, мислещи и разбиращи чрез система от противоположности, излекуването може да се прояви единствено носейки жестоката маска на Антагониста.

Ето какво трябва да е отношението на водача, изправен пред лицето на привидните трудности и препятствия. Невъзможното винаги отваря вратата на следващата възможност.

Антагонистът те измерва. Измерва твоята цел, обсега на мечтите ти. Твоята Същност е пределът на всичко, което желаеш, получаваш и притежаваш. Никой не може да има цел, по-голяма от самия него. Антагонистът има задачата да разкрие всеки пропуск, всеки недостатък, всяка слабост, всеки пристъп на страх, който носиш в себе си. Той изобличава липсата ти на подготовка, грешките ти и ограниченията, които сам си си наложил. Появява се в живота ти, за да посочи всичко, което трябва да промениш вътрешно, всичко, което не искаш да видиш или усетиш в себе си и за да преодолееш границите си.

Например, холокостът беше материализация на представата на хора, които все още не си бяха простили вътрешно – огледален образ на един разделен и конфликтен начин на мислене.

Да чувстваш себе си отделен от останалите, е следствието от една раздробена психика. Един ден тя ще се прояви в света на събитията под формата на насилие и конфликти. Противоположността е част, отделила се от цялото. Щом откриеш Антагониста в себе си, той ще изчезне отвън.

Стефано Д’Анна: „Школата за богове е най-изключителното събитие в живота на човека.“