Лууле Виилма: Психосоматични прозрения за нервната система
Човек привлича към себе си всичко, което е присъщо на самия него. Природен закон е подобното да привлича подобно на себе си, а този закон се основава на магнитната енергия на мисълта. Това, което се движи в нашата нервна система, е информация под формата на електрическа енергия. Тяпътува през нервите в човешкото тяло, образуващи свръхгъста мрежа, която успява да обхване всяка телесна клетка. Движението на електрическия ток и движението на нервния импулс в тялото по същество са еднакви.
Човекът владее изкуството да изолира простата от сложната информация и това умение се подобрява постоянно. Колкото по-развита е нервната система, т. е. колкото по-сложна информация човек може да сведе до по-проста, толкова по-сложна техника той е в състояние да измисли.
Нервната система регулира дейността на всички системи на човешкото тяло и реакцията на промените в условията на вътрешната и външната среда. Основните функции на нервната система са получаване, съхраняване и обработка на информация от външната и вътрешната среда, регулиране и координация на дейността на всички органи и органи. Структурната единица на нервната система е невронът, който осигурява проводимостта на нервните импулси.
Най-важната система на човешкото тяло е нервната система. Тя се формира в плода по-рано от всички останали, дори по-рано от сърцето, защото е по-важно да бъдеш човек, отколкото просто да си жив и защото нервната система съдържа духовната енергия на смисъла на живота.
Нервните тъкани и нервната система започват да се формират в плода сутринта на петнадесетия ден от бременността, тоест от първия ден на очаквания период. Първата мисъл, която идва на бъдещата майка тази сутрин, служи като основна енергия за развитието на нервната система на плода. Дори ако бъдещите родители не са могли да се разбират помежду си преди, е възможно връзката им да се нормализира от момента, в който съпругата се събуди щастлива в този най-важен ден. Когато жената се събуди и след като открие закъснението на менструацията, си помисли: „Какво щастие! Мисля, че забременях ”, тогава първоначална енергия на нервната система на детето ще бъде енергията на щастието. Нервите на детето ще бъдат в ред, както вероятно и всички останали тъкани и органи, тъй като тази система може да бъде сравнена с ултра прецизен подробен план, въз основа на който се създава тялото. Такъв човек ще е способен да овладее всички появяващи се трудности в живота.
Когато се касае за чувства и чувствителност, се има предвид нервната система – системата, която получава информация и реагира своевременно на нея.
Негативните чувства се отразяват болестотворно върху нервната система, по този начин чрез физическите симптоми на тялото, душата дава информация за състоянието си.
Например, зависимостта от желанията разрушава целостта на съединителната тъкан, която свързва нервните клетки помежду им, тоест разрушава целостта на нервната система.
Притеснението за осъществимостта на желанията влияе негативно върху способността на нервните клетки да се саморегулират.
Усещането за безнадеждност нарушава процеса на самопочистване на нервната тъкан.
Отчаянието поради абсолютна невъзможност за постигане на желаното води до заболяване на нервната тъкан.
Напрежението в главата възниква от наличие на духовни проблеми, т.е. от мобилизирането на духовните сили. От това напрежение в мозъка могат да възникнат спазми, проявени под формата на епилепсия. Ако човек като навик превърта в главата си абсурдни мисли, които не водят до никъде и не дават нищо, в мозъка му се образува фокус на болест – от епилепсия до злокачествен тумор.
Когато се чувстваме „опънати като струна“, всъщност нервните ни влакна са в напрегнато състояние. Те се свиват, в резултат на което дразнят мускулите, а при много силно напрежение те са способни да се свият до състояние на конвулсия.
Има случаи, в които плашеща информация може да причини спазъм на диафрагмата и тъй като човекът не може да диша, след четири до пет минути започват да се увреждат най-чувствителните тъкани на неговото тяло – мозъчните нервни клетки. Те са повредени поради недостатъчното снабдяване с кръв и кислород, тоест поради липсата на любов и свобода.
Сивото вещество на мозъчната кора се поразява най-вече от безспорното придържане към догматичната вяра.
Това полушеговито название „сиво вещество“ говори за нещо повече от цвета на мозъчната кора, сравнявано с бялото вещество, разположено по-долу. Смисълът е, че нормалната жива материя не може да бъде абсолютно черна, тъй като черното е присъщо на земята, праха и мъртвата тъкан. Който е осъзнат човек, вижда света в полутонове и неговото развитие се състои в разпознаване и изучаване на полутоновете. С течение на времето той се научава все по-ясно да разпознава отрицателната страна на доброто и положителната страна на лошото и приема всички неща такива, каквито са.
Ядрата на сивото вещество комуникират със сивото вещество на мозъка чрез безброй нервни влакна, наречени канали. Ако човек обича животните, той изучава техните навици, като същевременно разпознава животното в себе си. Това предполага, че мозъчните му канали не са блокирани или повредени. Който се страхува от животните, той се отнася враждебно към тях и не разбира на какво иска да го научи даденото животно. Страхът блокира каналите. Враждебността ги разрушава, поради което човекът, управляван от гнева, се държи като животно. Самият той отрича това, защото ако мрази животните, тогава не може да търпи животното в себе си.
Злобната омраза разрушава каналите по същия начин, по който човек унищожава животните.
Който удря животно – в мисъл или на дело – удря съответния собствен нерв. Който не дава храна на животно, не дава достатъчно кръв на нерва си, или има лоша кръв. Който сложи животното в клетка, влага и нервите си в клетката. При всеки, който не спазва лична хигиена, лимфата не прочиства добре нервите му. Който убие животно от злоба, той убива съответната нервна клетка в себе си, като постепенно става по-безчувствен, безразличен, неспособен за духовен растеж, по-безмилостен. Но ако човек освободи животното, т.е. освободи негатива в характера си, тогава неговата нарушена нервна система може да бъде възстановена.
Прекомерната негативност на човешката мисъл уврежда нерва директно и открито. За сравнение, нервът може да се повреди, например, в резултат на нараняване, хипотермия, прегряване – изгаряния или остро химическо отравяне.
Прекомерната позитивност на човешката мисъл също уврежда нерва и то с латентния му негатив, което причинява заболяване. Пример е заболяването, което за щастие е много рядко – адренолевкодистрофия (ALD). Това е заболяване, при което миелинът, който образува обвивката на белите нервни влакна, се унищожава. Разрушаването на миелина причинява много нервни заболявания. ALD е заболяване на момчетата и юношите, което започва с разрушаването на централната нервна система и завършва с бавна и болезнена смърт.
Ако човек пожертва всичко, за да се издигне духом, неговата болест засяга преди всичко мозъка, а след това и цялото тяло. Онези пък, които се жертват в името на постигането на материални ценности, са слаби по дух и при тях може да се засегне малкият мозък, който регулира двигателните умения на тялото.
Малкият мозък се намира в задната част на главата, точно там, където влиянието на разумната воля е най-силно: „аз знам своите задължения и искам да ги изпълня.“ Подчинявайки се на рационалната воля, само за да си спечели титлата на добър човек и да придобие универсална любов, човек може да си причини множествена склероза. Това заболяване е отлична защита срещу непосилните изисквания на добрите хора. Ако добрите родители не се стремят на всяка цена да осигурят на детето си добър живот, ако му предоставят възможността да действа самостоятелно, подобно бедствие може да бъде избегнато.
Почти всички заболявания са придружени от повишена киселинност – увеличаване на количеството натрупани киселини в организма. Киселината се характеризира с енергията на обвинението и гнева. Киселината символизира лошото, негатива. Колкото по-лошо е, толкова по-висока е киселинността.
За човек с „камилско търпение“ се казва, че има висок праг на устойчивост на стрес. Всъщност зад неговата устойчивост на стрес се крие способността да балансира доброто и лошото и следователно повишената киселинност в тялото му се неутрализира от увеличаване на алкалността. Така човек не се разболява поради самоограничението си.
Увеличаването на киселинността означава увеличаване на негативността, на лошото.
Увеличаването на алкалността означава увеличаване на позитивността, на доброто, до свръхпозитивност.
Животът в името на работата също подкопава нервната система. В резултат на което човекът се изпраща на принудителна почивка, наречена болест. За поддържане на здравето е необходимо съзнателно да се нормализира режимът на работа и почивка.
Нервната система се разболява и от знанията, които формират оценъчното отношение на човека към живота.
Знанието е като кука, погълната от риба. Който разглежда образованието само като възможност да покаже и демонстрира своите знания, в бъдеще неизбежно ще демонстрира и болестта, породила се поради натрупването на безполезни знания. Тест за истински, разумни и полезни знания са прилагането на знанията и себереализацията.
Лууле Виилма: Щитовидната жлеза е орган на недоволството
