Характерът на българите е уникален. Много чужденци са забелязали качествата на народа ни. Много са се удивили от нашата сила, доброта и устойчивост към морални болести. Тези наши качества са били типични и за предците ни. Споменавайки абиите – северните траки, Омир ги нарича „най-праведния народ“. По-късно Херодот споделя за гетите, че са най-храбрите, но и най-справедливите измежду всички траки. След Херодот идва ред на Страбон да изкаже възхищението си от добротата и почтеността на древните обитатели на Балканите и Черноморските степи.
Около две хиляди години по-късно други чужденци имат щастието да опознаят нашия народ и да дадат своята оценка за него.
Ето какво казват някои западноевропейци: “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което, комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ…”
“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…”
Ноъл Бъкстон споделя за нас: “За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със забележително спокойствие…”
“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите имат уникални качества на тялото и духа…”
Джеймс Бейкър за българите:
„Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме българите за народ, който е способен на велики дела.“
В продължение на няколко хиляди години хората, които посещават земите ни, виждат пред себе си един особен народ, който ярко се отличава дори от съседите си. Духът на дедите ни продължава да живее у нас и е уникален. Нито жестоки нашественици, нито страшни природни бедствия успяват да ни пречупят. Ние оставаме добри, гостоприемни и чистосърдечни…
Защо е така?
– защото сме народ на светлината! Несъмненно по света има много други добри и почтени хора. Несъмнено и в другите държави се срещат благородници по дух, но у нас добротата и благородството са сякаш у дома си, сякаш не са нещо, което се е появило с развитието на обществото, а става дума за първични, изконни качества.
За народ, който е преживял наколко геноцида, ние сме смайващо великодушни. Страданията не са изпълнили душите ни със злоба, болката, търпяна векове, не ни е изпълнила с омраза. Това е нещо уникално, невероятно, нереално… но типично за българина. Нито персийско, нито римско, нито гръцко или османско подтисничество не успяват да изгасят искрата на доброто у нас. Дори към враговете си българите са се отнасяли човешки. Точно това е признакът на истинското благородство.
Римската и гръцка цивилизация се сочат за пример, но се забравя дивата жестокост на тези народи, които разпъват на кръст своите противници, режат крайници на пленници, вадят очите им, не се свенят дори да унищожат цели градове с невинни жители. Дедите ни са се отнасяли хуманно с победените. Обикновените войници са били освобождавани, за да се върнат обратно по домовете си, а на благородниците е била връщана свободата след откуп. Великите сили днес могат да вземат пример от това благородно поведение на българина през вековете.
Повечето от хората не знаят, че лукса и величието на постройките на Рим и Гърция са изградени с кръвта и потта на робите. Нито гръцкото, нито римското общество биха могли да просъществуват без търговията с човешки същества. Дедите ни не са вземали участие в това срамно и ужасно деяние, довело до неимоверно много страдания.
Напротив, предците ни са били носители на свободата. Тракиецът Спартак е този, който разтърсва Вечния град със своето въстание. Той успява да увлече не само окованите роби в борба за свобода, но в редиците му влизат дори и римляни – бедни селяни, разорени занаятчии и войници. Само истинският носител на светлината е в състояние да стори това.
През Средновековието българите отново се прояват като хора на светлината. През тази епоха дедите ни не чупят железни окови, не са с меч в ръката, а носят искрата на познанието. Писмеността, която българите дават на руснаци, украинци, белоруси, сърби…спасява идентичността на тези народи, спомага за издигането и укрепването на държавите им.
Освен азбуката, българите дават на своите роднини и Православието. Дават им религия, която ще обедини разпокъсаните до този момент сърби, руснаци, белоруси… Без делата на българите днес нямаше да има Сърбия, Украйна, Белорус, Русия.
В миналото към нас, българите, са се отнасяли с почитание. Никак не е случайно, че първите руски светци са родените от българка Борис и Глеб.
Почитан в Западна Европа като светец, е живелият по-рано княз Тервел. Благодарение на смелостта и далновидността на този български владетел, Европа е спасена от арабското нашествие, заплашващо да погълне континента ни пред VIII век. Под водачеството на своя храбър княз десетки хиляди българи отблъскват фанатизираната армия, дошла от Азия. Никога няма да узнаем имената на героите, загинали не само за свободата на България, но и на цяла Европа.
Заслугите на българите към жителите на Западна Европа не свършват с подвига на Тервел. На дошлите в Ирландия болги от Тракия се приписва създаването на законите и прогонването на лъжата и измамата там. Преселниците от Тракия се установяват и създават цивилизацията в Ирландия.
Навярно с болгите в Западна Европа е дошло и учението на Залмоксис. Според Хиполит религията на келтските друиди е повлияна от учението на великия тракиец. Дедите ни проповядват безсмъртието на душата, убеждават плахите, че не бива да се страхуват от нищо. Само когато липсва страхът, човек може да вземе правилно решение.
Както всеки голям и силен народ, дедите ни пътуват не само на запад, но и на изток. За тракийски поход до Индия разказва Луций Ариан. Той пояснява, че преди идването на тракиеца Дионис в тази страна, индийците се хранят със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научава на земеделие и скотовъдство, показва им как да строят, дава им религия и знания за занаятие. Където и да са стъпвали предците ни, тъмнината и страданието са изчезвали. Раждала се е светлината.
Едва ли е случайно, че народностното ни име означава сияйни, светли. Името българи е сродно на лат. fulgor–сияние, гр. φλεγρός–горящ, пламтящ, санскр. балга/барга–сияние, латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл.
Трудно е да сравниш Родопите със Стара Планина, трудно е да кажеш къде е по-красиво – в Рила, или Пирин. Можеш ли да пренебрегнеш приказната Странджа, или живописната Средна Гора? Навсякъде у нас Бог е оставил райска красота, сякаш, за да покаже, че ние сме особени хора.
Борбата на дедите ни с вечното зло ги превръща в силен народ. Без изпитания един народ се изражда и умира. Така е и с човешото тяло – ако неговата имунна система не се тренира постоянно, тя отслабва и това може да има фатални последици. Болестите и изпитанията са нещо неприятно, понякога нещо страшно, но преживеем ли ги, ние се сдобиваме със щит, който след време ни помага.
Народният ни поет Иван Вазов пише:
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна –
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея –
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея –
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
Източници: Павел Стефанов
снимки: Янко Янков, „Красотата на България“ и Румен Статков, „Древнобългарски календар“
