На всеки човек е дадена специална работа, която той сам трябва да свърши

0
2445
прочитания

Истината е, че „ нито един човек не може да избегне своето предназначение – Познанието на Орела“, но парадокс на съвремието е, че само една малка част от хората наистина живеят. Това са годините, в които успяват да направят онова, за което са родени – божествената цел на техния живот. Именно тогава те са щастливи, а останало им време минава в търсене, лутане, чакане или спомняне.

УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО: Да работим за Божественото е най-висшето ни призвание! Всяка работа да извършваме с любов и да посвещаваме на Бога! Да работи човек, значи да твори. Човек е дошъл на Земята да се научи да работи. Каквато работа предприемете, обърнете се първо към Бога, за да видите одобрява ли я Той или не … Само с Него можете да разчитате на успех. Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите му.

Коя е най-мъчната работа в човешкия живот? – Да гледаш стари и болни хора, които само да разправят за своите болести и недъзи.

Еднообразната работа убива хората.

Дойде ли до Божествените работи, не оставяйте друг да ги върши… Божиите работи трябва да оставяте в ръцете на онзи, които може да ги поеме като свои. С тях не се търгува; с тях не може да осигурявате материалното си положение. Те се изпълняват доброволно и с любов.

На всеки човек е дадена специална работа, която той сам трябва да свърши. Ако не свърши работата си, която Бог изисква, той не може да бъде свободен. Хиляди пъти ще дохожда на Земята, докато свърши работата, която Бог изисква… Ние сме изпратени на Земята да свършим работата си както трябва.

Не се отказвайте от работата, която Провидението ви е определило. Съществата, които ръководят вашата съдба, ви изпращат на Земята, да напълните стомните си с вода от Великия извор на живота и да се върнете с пълна стомна.

По какво се познава за коя работа е роден човек? – По разположението, което има към тая работа.

Как се познава кога трябва да свършим една работа или да предприемем нещо?Когато имаш силен вътрешен импулс да направиш това.

Няма по-велико нещо за човека от това, да заеме известно положение заслужено. – Кой заема положението си заслужено? – Който работи с любов.

Господи, помагай ми да се проявя, както Ти искаш.
Всичко да бъде за Твоя слава, за доброто на всички.

Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре.

Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използва. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот.“

         Човек трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Божественото е същественото, върху което човек трябва да работи. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, с ангелите и с Бога. Дойде ли човек до това положение, мислите му се изправят, чувствата му се облагородяват, постъпките му стават възвишени, работите му тръгват напред.

Елеазар Хараш: формули за работа и развитие

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ: „Десятъкът е, за да имаш Божествени обстоятелства. Вие знаете, някои хора години наред не могат да си намерят работа. Има много работа, но не могат да си намерят, няма обстоятелства, няма условия. Какво са условията? Учителят казва: Невидимите помагачи. И такива хора се лутат, разбиват се в живота, а някои хора за няколко дена с формули си намират работа, други за няколко месеца. Спомням си един брат, говоря му за формулите, той няколко месеца нямаше работа, в един момент взе да се притеснява. Казвам: – Нали вярваш? – Вярвам. – Добре, вярвай тогава. – И съвсем скоро вече на няколко места го викаха и се чуди къде да почне работа. Значи законът работи, но има един момент, в който ти трябва да изчакаш, за да узреят нещата. Защото ако искаш много, може и да се случи пак работа, но тя няма да е твоята, тя ще е нещо малко по-друго. Заради силата на твоето желание може да я изместиш.“ (Из лекция на Елеазар Хараш „Десятъкът и парите“, държана през 2004-а година)

„От връзката ни с Възвишените същества зависи всичко.
Никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един Велик дух.
Ако ти всеки ден не можеш да се свържеш с една Напреднала душа, ти не можеш да имаш растеж.
Човек никога не може да придобие една дарба, ако не дойде в съобщение със същества, по-нап­реднали от него.
За да даде ход на Разумното начало, човек трябва да бъде във връзка с Разумните същес­тва. Сам по себе си човек не може да бъде ра­зумен.
Мисълта трябва да я привлечеш. От същес­тва, които стоят много по-високо от тебе.
Хиляди Разумни същества са работили върху човека, помагали са му, за да изгради в себе си красивото, великото, което днес виждаме.
Ако имате връзка с Възвишени, с Напреднали същества, мъчнотиите ви моментално ще се разрешат. Нямате ли тази вътрешна връзка, никаква мъчнотия не можете да разрешите. От тази връзка зависи всичко. Величието на човека се определя именно от тази връзка. Който няма тази връзка, той не може да се надява на никакви постижения.“ (Из „Божественото учение за висшите същества на Учителя Петър Дънов, представено от Елеазар Хараш 2014 г.)

„Ако работата те вдъхновява, тя е благословен дар. Ако работата те мъчи, тя е поучение.“

Призванието е дар, който трябва да бъде получен

СУФИ ПОГОВОРКА: „Търсещият трябва да знае, че търсеното е било в началото на пътя.“

ХАЛИЛ ДЖУБРАН: „Трудът е любов, приела своя видим образ. Ако се трудим с любов, работата ни носи радост, щастие, удовлетворение. Тя е дар. И обратното. Ако не се трудим с любов работата ни носи безпокойство, съмнения, нещастие, отрова.“ „Ако не си способен да се трудиш с любов, а само с отврата, тогава по-добре откажи се от работата, седни пред портите на храма и проси милостиня от онези, които се трудят с отрада. Защото печелиш ли хляб бездушно, той ще е горчив и едва наполовина ще утолява човешкия ти глад.“

ОШО: „Не търси, не проучвай, не питай, не настоявай, не изисквай. Просто се отпусни. Ако се отпуснеш това, което търсиш идва. Ако се отпуснеш, започваш да вибрираш на желаната честота.“
САДГУРУ: „Седнете сами пет минути и вижте какъв би бил животът ви, ако бяхте абсолютно сами на този свят. Ако нямаше никой и нищо, с което да се сравнявате, за какво наистина бихте копнели? Какво би имало значение за вас, ако нямаше външно оценяване и критика? Ако правите това всеки ден, ще се подравните в съответствие на желанията на живота, който сте, а не с натрупаната кармична бъркотия, която вярвате, че сте.“

ДИЙПАК ЧОПРА: „За да взимаш правилните решения в живота си, трябва да влезеш във връзка с душата си. А за да направиш това, трябва да преживееш самота, от която повечето хора се страхуват, защото в тишината чуваш истината и разбираш решенията.“

ОТ ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА професията, която избираме, ни дава кармичен урок, заради грешките и успехите ни в предишен живот. Настоящата ни кариера е духовен изпит, в който трябва да се освободим от натрупаната карма. Работата ни помогне да се развием на по-високо ниво, а уроците, които трябва да научим, ни се появяват ежедневно. Например хората, чиято професия е свързана с ръчен труд, трябва да се научат на търпение, прецизност и общуване, понеже с липсата на тези качества в минал живот са обиждали и наранявали хората. Лекарите и фармацевтите в минал живот са се занимавали с отрови и за това в този живот трябва да се научат да лекуват хората. Кармата им ги задължава да спасяват човешки животи, защото в миналото са съдействали за тяхното отнемане.

         „Всемирен закон е,че колкото повече човек напредва в своето духовно развитие, толкова по-ясна му става и целта на неговия живот. Всички ние сме дошли на Земята с определена мисия — или по-точно с множество малки ежедневни задачи, съсредоточени в две направления — да ставаме по-добри, като развиваме добродетелите си (Любов, Мъдрост, Воля, Вяра, Търпение, Саможертва, Милосърдие и т.н.) и успоредно с тяхното развиване да ги впрегнем на работа за общото благо на човечеството.“ (Теодор Николов)

Съставител: Нора Николаева