След сражение раните на победителите заздравяват по-бързо от тези на победените.

(Наблюдение на хирурзи)

Защо човечеството е по-болно от всякога, въпреки чувствителния му технически и технологичен напредък? Защо, по думите на Джордж Карлин, „имаме медицина, но нямаме здраве”? Поради нашествието на химическата медицина или заради подценяване ролята на душевните и духовните детерминанти на болестта? Причините за това състояние на нещата са многобройни и комплексни. Да се фокусираме върху метафизична гледна точка към корените на човешкото здраве и болест.

Английската дума healing – „лечение, лекуване” произхожда от гръцката дума helos – „цялостност”. В същността си лекуването означава връщане обратно към единството, целостта, отвъд полярността и разделението, към баланса на ума, душата и тялото на човека.

През 17 век учените разделят човешката природа на две автономни съставни части – тяло и разум, а болестите класифицират на телесни и душевни. В съответствие на тази парадигма разнородните заболявания започват да се лекуват с различни способи. Медицината като че ли все още разглежда и лекува тялото като машина, която може да бъде разглобена, т.е. „на парче” лекува отделните органи или системи. Тялото е изолирано от човешкото съзнание, въпреки че представлява единна система, която отразява както промените във външната за човека физическа среда, така и менталните му състояния, неговите емоции, мисли, убеждения (наричани „човешко информационно-енергийно поле/тяло” и „психо-социална среда”). Съвременната официална медицина  недооценява схващането за здравето като израз на хармонията на човешката цялостност. Разбира се, има и изключения от това правило. Така например известният български лекар и кардиохирург проф. Чирков често е цитиран с думите му, че: „мозъкът (злобата и завистта) е сто пъти по-опасен за сърцето дори от пушенето”. Д-р Сяолан Джао, китайски хирург и специалист по традиционна китайска медицина споделя: „Ако при мен дойде пациентка със зачервяване и сърбящ обрив,…също ще я попитам дали наскоро е преживяла загуба, тъй като тъгата може да има роля при заболявания на белите дробове, които пък водят до кожни възпаления.” (Из„Лунна пътека във водата – практически наръчник за изцеление на женското тяло и ум в хармония с ритъма на природата”).

Много учения разполагат със собствени теории за здравето и болестта. Автори като Луиз Хей, Брандън Уест (концепцията за тялото като проекция на съзнанието), Лиз Бурбо, Валерий Синелников, Стефани Мароне („Природното медицинско ръководство за шизофрения”), Георгос Витулкас („Нов модел за здраве и болест”), М. Норбеков и други намират причините за болестта в съзнанието на хората, в негативните им мисли и емоции („енергийни блокажи” в органи и системи) или в миналите им деяния („болен светоглед”, „кармични записи” – индивидуални или родови). Редица автори се позовават на квантовата физика, според която човешките мисли, нагласи и вярвания оказват въздействие върху квантовата реалност. Последната е източникът на материалния свят, а следователно и на човешкото тяло. Нараства броя на привържениците на идеята, че когато познатите начини за игнориране на суетата, неосъзнатостта и съпътстващия ги стрес се изчерпят, тяхното място се заема от „тежката артилерия” на изменението чрез болест. На болестта се гледа като на начин човек да бъде заставен да преразгледа обичайната си гледна точка за нещата, отношението си към живота, към другите и към самия себе си. Болестта се описва като своеобразен ориентир в житейския хаос и знак за необходимостта от промяна поради нарушено вътрешно или външно равновесие в личността; сигнал за „промяна на подсъзнателната ни програма на поведение” (по д-р Валерий Синелников, „Възлюби своята болест“.

Ключът за  здравето на хората се съдържа в тях самите, поради което болестта е описана като механизъм за себеизследване, себенамиране и себеразвитие. Ето защо хората, които са в състояние да приведат живота, съзнанието и взаимоотношенията си в ред, получават шанс и надежда за изцеление, а упорстващите срещу промяната – продължават безсрочната битка с болестта. Още древните са вярвали, че болестта е диалог между Бога и човека по повод на нарушения на космически закони и на човешки грешки. Наказанието – заболяване застига нарушителя понякога ден след извършеното нарушение, а понякога години след това, с цел човек да бъде заставен да се замисли и преразгледа обичайното си поведение, да последва изцеление и в крайна сметка правилен живот.

Здравето е равновесие, съвършена хармония между частите на човешкия Аз. За безукорно здраве имаме основание да говорим единствено и само, когато всички тези слоеве и елементи са уравновесени помежду си. От тук произтича и риторичния въпрос: оправдано ли е по отношение на здравето да се говори за прогрес (повишение, подобрение) или всяко отклонение от състоянието на равновесие е състояние на болест, а не степен на здраве?

Многопластово разглеждане на симптомите и причините на болестта  представлява холистичен подход, чиято неотменна част заема емоционалната интелигентност като решаващо за здравето на човека умение и психологическата наука като цяло. Този подход върху здравето и неговата загуба предоставя възможност за свързване на физическото и/или психическо страдание с неговата метафизична причина. Според посочените по-горе изследвания и практики по въпроса, болестта е сигнал за нарушаване на един от трите вида равновесие:

І-ви вид РАВНОВЕСИЕ (здраве) – личността действа според собствените си решения и преценки; тя е открила своето място, дарби, сила и вътрешна посока и ги следва неотклонно. Постига се състоянието на радост и хармония, което се дължи на безпрепятственото, спонтанно проявление на нашата истинска същност.

Наличие на НЕРАВНОВЕСИЕ – личността действа въпреки и против собствените си решения и приоритети; не проявява своя набор от наклонности и дарби; пренебрегва важни за него жизнени сфери. Налице е възпрепятстване на свободното „изливане навън на енергиите” на човешката природа.  Дисхармония, която не трябва непременно да причинява видима телесна болест, но тя се явява съществена предпоставка за такава („предразположение”, „податливост” към заболявания, които имат различен произход, причинители, зависят от различни фактори, например начина на живот).

ІІ-ри вид РАВНОВЕСИЕ (здраве) – постига се чрез неправене на рутинности; преодоляване на едностранчивостта, ограничеността в действията на човека.

Наличие на НЕРАВНОВЕСИЕ – в цялостния сбор от всичко, което прави човек, преобладават само определени действия или начини на поведение (рутинности), в резултат на което се съкращават или изцяло занемаряват други действия и начини на поведение (обикновено по-трудни, по-тежки за изпълнение). При това неравновесие ключът към здравето е това, което не се прави; прекомерната едностранчивост.

ІІІ-ти вид РАВНОВЕСИЕ – личността отдава дължимото на несъзнаваното Аз, на духовния стремеж; не игнорира неговите послания; прави връзка с духовния аспект на природата си,  интерпретира ставащото там. Като превенция срещу нарушаване на този вид баланс и за общо поддържане на здравето се сочат например активните занимания със сънищата, представляващи мост между двете основни части на човешкия Аз. Докосване до Другия аспект на човешката природа се постига например чрез вглъбяване, медитация или състояние на пълно отсъствие на мисли.

 

10
В равновесие или неравновесие си?

Наличие на  НЕРАВНОВЕСИЕ – поражда се от несъответствието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съзнателното Аз постоянно пренебрегва посланията на другата част от Аза (несъзнаваното). Ако в съзнателния си живот човек не обръща внимание на несъзнаваното, последното се обръща срещу него. Настъпват разстройства (например неврози, депресии, проблеми със съня), които могат да се разтоварят в тежки, включително физически болести (например психично обусловена хронична язва на стомаха). Това са т. нар. в модерната медицина „психосоматични” заболявания, които трудно се лекуват без помощта на съпътстваща психотерапия. Така например според шаманите енергиите от „духовния свят” се проявяват в психиката на западния човек. Човекът не признава случващото се или е неспособен да го интерпретира, в резултат на което се появява болестотворен резултат.

Д-р В. Синелников  формулира аналогично основните причини за възникването на болестите и страданията, като ги свежда до:

  1. неразбиране на целта, смисъла и предназначението на индивидуалния човешки живот;
  2. непознаване и неспазване на законите на Вселената;
  3. пагубни мисли, чувства и емоции в човешкото подсъзнание и съзнание.

Според В. Синелников официалната медицина отдавна неуспешно търси причините на болестта, поради което нейната роля се свежда предимно до облекчаване на страданията или  изтласкването им на друго ниво.

Болестта е сигнал за нарушено равновесие. Когато последното много силно е нарушено, страдащият се нуждае от лекарска помощ. В този случай само лекарят е този, който може да го възстанови. За окончателното възстановяване на равновесието обаче е необходима цялостна пренастройка в поведението и живота на пациента. Външното лечение и изходът от болестта е в силна зависимост от сътрудничеството на пациента.  При всички случаи поемането на отговорността от боледуващия, осъзнаването на менталните причини за болестта и осъществяването на позитивните му намерения в съответствие на „законите на Вселената” са ключови моменти в  процеса на оздравяването му. Елементи от този процес са преодоляването на саморазрушителни подсъзнателни програми, преодоляване на страхове, освобождаване на енергията на потискани проблеми и т.н.

От холистична гледна точка човекът е „главният герой”, източник на причините или предпоставките за неговата болест и преодоляването й, тъй като последната е проекция на неговите емоции, мисли и подсъзнание. Външните фактори (инфекции, хранене, среда, хигиена) се явяват само фон или катализатор и оказват влияние предимно върху хода на заболяването. С други думи, според представената постановка здравето е функция на начина, по който човек възприема, чувства и реагира през призмата на спомените и убежденията си. Човекът носи отговорността за това, което му се случва, и най-вече притежава силата да го промени.

Общоприето е като детерминанти на здравето да бъдат посочвани: индивидуалните, социалните, културно-образователните, икономическите и екологичните фактори. Всеки от тях има несъмнено влияние върху здравето на отделните хора и народи. Въпросът е в каква степен е тяхното влияние, кое доминира като решаващ фактор и кои са предразполагащите фактори? В стремежа да се създаде някакъв общ модел, който да обединява всички вече съществуващи методи за въздействие върху човешкото здраве, холистичния подход фаворизира ролята на човешката психика и поведение.

(Забележка: Информацията в статията не е предназначена да бъде заместител на професионален медицински съвет, консултация с психолог или диетолог; на диагноза или лечение.)

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Здравето като осуетяване на едностранчивостта и „мрака“ у човекаhttp://nar-mag.com/wp-content/uploads/2016/03/здравето.като.осуетяване-1024x869.jpghttp://nar-mag.com/wp-content/uploads/2016/03/здравето.като.осуетяване-150x150.jpg Нора Николаева Промоция на здравето
  След сражение раните на победителите заздравяват по-бързо от тези на победените. (Наблюдение на хирурзи) Защо човечеството е по-болно от всякога, въпреки чувствителния му технически и технологичен напредък? Защо, по думите на Джордж Карлин, „имаме медицина, но нямаме здраве”? Поради нашествието на химическата медицина или заради подценяване ролята на душевните и духовните...
<p style="text-align: right;"><strong><em> </em></strong></p> След сражение раните на победителите заздравяват по-бързо от тези на победените. <em>(Наблюдение на хирурзи)</em> Защо човечеството е по-болно от всякога, въпреки чувствителния му технически и технологичен напредък? Защо, по думите на Джордж Карлин, „имаме медицина, но нямаме здраве”? Поради нашествието на химическата медицина или заради подценяване ролята на душевните и духовните детерминанти на болестта? Причините за това състояние на нещата са многобройни и комплексни. Да се фокусираме върху метафизична гледна точка към корените на човешкото здраве и болест. Английската дума healing – „лечение, лекуване” произхожда от гръцката дума helos – „цялостност”. В същността си лекуването означава връщане обратно към единството, целостта, отвъд полярността и разделението, към баланса на ума, душата и тялото на човека. През 17 век учените разделят човешката природа на две автономни съставни части – тяло и разум, а болестите класифицират на телесни и душевни. В съответствие на тази парадигма разнородните заболявания започват да се лекуват с различни способи. Медицината като че ли все още разглежда и лекува тялото като машина, която може да бъде разглобена, т.е. „на парче” лекува отделните органи или системи. Тялото е изолирано от човешкото съзнание, въпреки че представлява единна система, която отразява както промените във външната за човека физическа среда, така и менталните му състояния, неговите емоции, мисли, убеждения (наричани „човешко информационно-енергийно поле/тяло” и „психо-социална среда”). Съвременната официална медицина  недооценява схващането за здравето като израз на хармонията на човешката цялостност. Разбира се, има и изключения от това правило. Така например известният български лекар и кардиохирург проф. Чирков често е цитиран с думите му, че: „мозъкът (злобата и завистта) е сто пъти по-опасен за сърцето дори от пушенето”. Д-р Сяолан Джао, китайски хирург и специалист по традиционна китайска медицина споделя: „Ако при мен дойде пациентка със зачервяване и сърбящ обрив,...също ще я попитам дали наскоро е преживяла загуба, тъй като тъгата може да има роля при заболявания на белите дробове, които пък водят до кожни възпаления.” (Из„Лунна пътека във водата - практически наръчник за изцеление на женското тяло и ум в хармония с ритъма на природата”). Много учения разполагат със собствени теории за здравето и болестта. Автори като Луиз Хей, Брандън Уест (концепцията за тялото като проекция на съзнанието), Лиз Бурбо, Валерий Синелников, Стефани Мароне („Природното медицинско ръководство за шизофрения”), Георгос Витулкас („Нов модел за здраве и болест”), М. Норбеков и други намират причините за болестта в съзнанието на хората, в негативните им мисли и емоции („енергийни блокажи” в органи и системи) или в миналите им деяния („болен светоглед”, „кармични записи” – индивидуални или родови). Редица автори се позовават на квантовата физика, според която човешките мисли, нагласи и вярвания оказват въздействие върху квантовата реалност. Последната е източникът на материалния свят, а следователно и на човешкото тяло. Нараства броя на привържениците на идеята, че когато познатите начини за игнориране на суетата, неосъзнатостта и съпътстващия ги стрес се изчерпят, тяхното място се заема от „тежката артилерия” на изменението чрез болест. На болестта се гледа като на начин човек да бъде заставен да преразгледа обичайната си гледна точка за нещата, отношението си към живота, към другите и към самия себе си. Болестта се описва като своеобразен ориентир в житейския хаос и знак за необходимостта от промяна поради нарушено вътрешно или външно равновесие в личността; сигнал за „промяна на подсъзнателната ни програма на поведение” (по д-р Валерий Синелников, „Възлюби своята болест". Ключът за  здравето на хората се съдържа в тях самите, поради което болестта е описана като механизъм за себеизследване, себенамиране и себеразвитие. Ето защо хората, които са в състояние да приведат живота, съзнанието и взаимоотношенията си в ред, получават шанс и надежда за изцеление, а упорстващите срещу промяната – продължават безсрочната битка с болестта. Още древните са вярвали, че болестта е диалог между Бога и човека по повод на нарушения на космически закони и на човешки грешки. Наказанието - заболяване застига нарушителя понякога ден след извършеното нарушение, а понякога години след това, с цел човек да бъде заставен да се замисли и преразгледа обичайното си поведение, да последва изцеление и в крайна сметка правилен живот. Здравето е равновесие, съвършена хармония между частите на човешкия Аз. За безукорно здраве имаме основание да говорим единствено и само, когато всички тези слоеве и елементи са уравновесени помежду си. От тук произтича и риторичния въпрос: оправдано ли е по отношение на здравето да се говори за прогрес (повишение, подобрение) или всяко отклонение от състоянието на равновесие е състояние на болест, а не степен на здраве? Многопластово разглеждане на симптомите и причините на болестта  представлява холистичен подход, чиято неотменна част заема емоционалната интелигентност като решаващо за здравето на човека умение и психологическата наука като цяло. Този подход върху здравето и неговата загуба предоставя възможност за свързване на физическото и/или психическо страдание с неговата метафизична причина. Според посочените по-горе изследвания и практики по въпроса, болестта е сигнал за нарушаване на един от трите вида равновесие: І-ви вид РАВНОВЕСИЕ (здраве) - личността действа според собствените си решения и преценки; тя е открила своето място, дарби, сила и вътрешна посока и ги следва неотклонно. Постига се състоянието на радост и хармония, което се дължи на безпрепятственото, спонтанно проявление на нашата истинска същност. Наличие на НЕРАВНОВЕСИЕ - личността действа въпреки и против собствените си решения и приоритети; не проявява своя набор от наклонности и дарби; пренебрегва важни за него жизнени сфери. Налице е възпрепятстване на свободното „изливане навън на енергиите” на човешката природа.  Дисхармония, която не трябва непременно да причинява видима телесна болест, но тя се явява съществена предпоставка за такава („предразположение”, „податливост” към заболявания, които имат различен произход, причинители, зависят от различни фактори, например начина на живот). ІІ-ри вид РАВНОВЕСИЕ (здраве) – постига се чрез неправене на рутинности; преодоляване на едностранчивостта, ограничеността в действията на човека. Наличие на НЕРАВНОВЕСИЕ – в цялостния сбор от всичко, което прави човек, преобладават само определени действия или начини на поведение (рутинности), в резултат на което се съкращават или изцяло занемаряват други действия и начини на поведение (обикновено по-трудни, по-тежки за изпълнение). При това неравновесие ключът към здравето е това, което не се прави; прекомерната едностранчивост. ІІІ-ти вид РАВНОВЕСИЕ – личността отдава дължимото на несъзнаваното Аз, на духовния стремеж; не игнорира неговите послания; прави връзка с духовния аспект на природата си,  интерпретира ставащото там. Като превенция срещу нарушаване на този вид баланс и за общо поддържане на здравето се сочат например активните занимания със сънищата, представляващи мост между двете основни части на човешкия Аз. Докосване до Другия аспект на човешката природа се постига например чрез вглъбяване, медитация или състояние на пълно отсъствие на мисли.   Наличие на  НЕРАВНОВЕСИЕ – поражда се от несъответствието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съзнателното Аз постоянно пренебрегва посланията на другата част от Аза (несъзнаваното). Ако в съзнателния си живот човек не обръща внимание на несъзнаваното, последното се обръща срещу него. Настъпват разстройства (например неврози, депресии, проблеми със съня), които могат да се разтоварят в тежки, включително физически болести (например психично обусловена хронична язва на стомаха). Това са т. нар. в модерната медицина „психосоматични” заболявания, които трудно се лекуват без помощта на съпътстваща психотерапия. Така например според шаманите енергиите от „духовния свят” се проявяват в психиката на западния човек. Човекът не признава случващото се или е неспособен да го интерпретира, в резултат на което се появява болестотворен резултат. Д-р В. Синелников  формулира аналогично основните причини за възникването на болестите и страданията, като ги свежда до: <ol> <li>неразбиране на целта, смисъла и предназначението на индивидуалния човешки живот;</li> <li>непознаване и неспазване на законите на Вселената;</li> <li>пагубни мисли, чувства и емоции в човешкото подсъзнание и съзнание.</li> </ol> Според В. Синелников официалната медицина отдавна неуспешно търси причините на болестта, поради което нейната роля се свежда предимно до облекчаване на страданията или  изтласкването им на друго ниво. Болестта е сигнал за нарушено равновесие. Когато последното много силно е нарушено, страдащият се нуждае от лекарска помощ. В този случай само лекарят е този, който може да го възстанови. За окончателното възстановяване на равновесието обаче е необходима цялостна пренастройка в поведението и живота на пациента. Външното лечение и изходът от болестта е в силна зависимост от сътрудничеството на пациента.  При всички случаи поемането на отговорността от боледуващия, осъзнаването на менталните причини за болестта и осъществяването на позитивните му намерения в съответствие на „законите на Вселената” са ключови моменти в  процеса на оздравяването му. Елементи от този процес са преодоляването на саморазрушителни подсъзнателни програми, преодоляване на страхове, освобождаване на енергията на потискани проблеми и т.н. От холистична гледна точка човекът е „главният герой”, източник на причините или предпоставките за неговата болест и преодоляването й, тъй като последната е проекция на неговите емоции, мисли и подсъзнание. Външните фактори (инфекции, хранене, среда, хигиена) се явяват само фон или катализатор и оказват влияние предимно върху хода на заболяването. С други думи, според представената постановка здравето е функция на начина, по който човек възприема, чувства и реагира през призмата на спомените и убежденията си. Човекът носи отговорността за това, което му се случва, и най-вече притежава силата да го промени. Общоприето е като детерминанти на здравето да бъдат посочвани: индивидуалните, социалните, културно-образователните, икономическите и екологичните фактори. Всеки от тях има несъмнено влияние върху здравето на отделните хора и народи. Въпросът е в каква степен е тяхното влияние, кое доминира като решаващ фактор и кои са предразполагащите фактори? В стремежа да се създаде някакъв общ модел, който да обединява всички вече съществуващи методи за въздействие върху човешкото здраве, холистичния подход фаворизира ролята на човешката психика и поведение. <em>(Забележка: </em>Информацията в статията не е предназначена да бъде заместител на професионален медицински съвет, консултация с психолог или диетолог; на диагноза или лечение.) ПРИЛОЖЕНИЕ: <code>

Няма коментари

Отговори