Пожизненото възмездие за смъртен грях се проявява като нелечима болест

0
2629
прочитания

Свещената терапия е майка на съвременната официална медицина. Тя е най-древното и традиционно изкуство на лечение, което черпи от дълбините на древните египетски мистерии и тибетски храмове.  Отразена е в трудовете на древните херметици, кабалисти, средновековни магове и източни мъдреци. Във връзка с езотеричното целителство през ХХ век изпъкват имената на учителите Беинса Дуно, Омраам Микаел Айванхов, Джуал Кхул идруги.

В едно от своите пророчества Нострадамус казва: „В новото хилядолетие в Русия древноегипетското учение ще възкръсне и ще бъде обновено“.

            Според свещената терапия като цяло причините за болестите и заболяванията може да се разделят на две главни групи – физически и духовни.

            Свещената терапия не изучава физическите причини (вирус, бацил, микроб, травма), които са приоритет на официалната медицина. Колкото до духовните причини, те трябва да се знаят от абсолютно всеки човек, всяка личност- страдаща, търсеща, мятаща се, тъгуваща и пречистен, човешкият разум да ги изкорени… Много са тези, които в дните на своята печал вдигат очи към небето и мъчително питат: „Господи, за какво страдам?“ И на малцина им стига мъжеството да се запитат – не съм ли заслужил това?

Когато казваме „духовна причина“ на болестта, ние нямаме предвид, че е болен човешкият Дух. Духът не може да боледува, но той може да спи, да отсъства като проявен факт, което е един от главните ключове за познаване на духовните причини за болестта. Бездействието на човешкия Дух най-добре се характеризира от понятието за греха и грехопадението.

ГРЯХ И ГРЕХОПАДЕНИЕ – Различават се четири фази на грехопадението:

  1. Извършване на греха – извършване на разрушителна постъпка (разрушение на собствен или чужд душевен или физически свят чрез насилие, стрес, скандали, злоба и др.) в определена част от живота;
  2. Възмездие за греха – последиците (страдания), които се отразяват върху физическото и духовното тяло на човека;
  3. Разкаяние за греха  – грешникът започва да осъзнава своя грях, пробуждайки духовното си самосъзнание;
  4. Изкупление на греха – чувствайки върху себе си възмездието за греха, човек се разкайва и твори добро. Когато мярата на извършените от него съзидателни дела превишава мярата на разрушителните, действието на закона за Възмездието спира.

            Личните последици от греха почти винаги нанасят на хората тежки психически или физиологични травми и болести. Но разрушаването на душевния свят е много по-опасно, отколкото разрушаването на тялото, тъй като тялото е само временна обвивка, а душата е вечна субстанция. Механизмът на възмездието се гради върху закона за Аналогиите – подобното ражда подобно. Самото възмездие за греха е реакция на физическото тяло на преобладаване на отрицателната полярност на душевното тяло (психика, „астросом“), която съответства на отрицателния начин на мислене на човек. Отрицателното мислене предизвиква отпадналост, сериозно заболяване с вероятен летален изход.

Разрушителната мисъл се превръща в енергийна „ларва“

Великият български Посветен и Учител Петър Дънов изразява тази идея така:

„ За да не боледува, човек трябва да се храни с плодовете на Духа – любов, мир, радост, дълготърпение, кротост, въздържание и милосърдие. Като не ги вкусва, човек влиза в контакт с отрицателните сили на природата, чувства ненавист, подозрение, мъчи се и боледува.“ („Великото в живота“, София, 1934 г.)

            Временното възмездие на греха е главната причина на всички излечими болести, чиято продължителност зависи от тежестта на извършения грях.

Временното възмездие може да има две причини: настъпване поради пожизнено грехопадение (четирите фази на грехопадението протичат в рамките на един физически живот на човека) или поради Закона за реинкарнациите (фазите протичат в поредица от физически животи).

            Пожизненото възмездие на греха е най-страшният вид възмездие – възмездие за смъртен грях. Ако то протича във формата на нещастия и несгоди, те непрестанно преследват човека цял живот, ако е във формата на болест, тя е неизлечима.

            Убийство, издевателство над ближните, оскърбяване на светини, издевателство над любовта, пиянство, разврат – са някои от греховете, за които човек се наказва с нелечима болест. Такъв грешник не може да изкупи своите грехове за един физически живот или за по-малко от един  реинкарнационен период. Ключът човек да се справи с такава „нелечима“ болест е осъзнаването на своя смъртен грях и дълбокото разкаяние за него. Това осъзнаване обаче е сложно, тъй като цялата информация за дейността на човека в предишните прераждания е дълбоко скрита в структурите на подсъзнанието и колкото повече прераждания е преодолял даденият човек, толкова по-сложно е да се изведе тази информация от подсъзнателното мислене в съзнателното. Често човешкият живот не достига, за да бъде изкупен смъртният грях. Древният мрак, вселен в душите, трудно се изкоренява.

ДУХОВНО ИЗПИТАНИЕ – За какво страдат невинните? Често страданията възникват по пътя на най-добрите сред хората и карат слабите духом да се съмняват справедливостта или съществуването на Бога. След всяко претърпяно нещастие обаче праведниците стават все по-твърди и силни и с все по-несъкрушима убеденост вървят по своя път.

            Духовното изпитание като обективен факт се състои от няколко изпитания, които заедно съставят „цикъл на духовното изпитание“. Истинската духовност трябва да издържи на нееднократно изпитание (закон на окултната механика). Като цяло могат да се отделят два вида духовни изпитания:

  1. Обективно, класическо духовно изпитание, което идва непосредствено от Първопричината (Бог) и цели проверка на духовните качества на даден човек.
  2. Субективно духовно изпитание, при което всяко заболяване, травма, нещастие, сполетяло напредналия човек, се посреща от него спокойно и твърдо и служи за по-нататъшното му усъвършенстване. Такъв човек казва, когато посреща нещастието: „Значи, така е угодно на Бога. Нима може човек да знае всичките Негови пътища? Днес може да ми се струва страшно, а утре да ми донесе благо.“

Как чрез натрупване на лична сила и непреклонно намерение толтеките моделират съдбата си?

Знанието на причините за болестта е първата крачка към нейното изкореняване. Няма болест, която да е извън компетенциите на Свещената терапия като духовно-научна система. Но има някои видове болести и заболявания, чието лечение протича най-успешно именно чрез методите на тази наука…

* Зор Алеф (мистично име на Анатолий Александрович Руденко-Зор) е известен като духовен учител, целител и автор на мистични научно-популярни трудове, в т. ч. на тритомника „Свещена терапия – методи на езотеричното целителство“.

Съставител: Нора Николаева