Учението на толтекския нагуализъм се основава на две сигурности: „сигурността, че хората са необикновени живи същества в един необикновен свят, и сигурността, че нито човекът, нито светът могат някога да бъдат разглеждани като саморазбиращи се.“

Според толтекското учение „личната сила“ и „непреклонното намерение“ са два основни принципа, тясно свързани помежду си, чрез които се постига възможността за въздействие върху силата на съдбата.

Нормалният човек има нормално възприятие и владее само намерението на ежедневния свят – намерението на правенето. Човекът на познанието (наричан още воин на светлината) прилага както ежедневното възприятие, така и специалното възприятие, чрез което е способен да възприема друг свят. Освен нормалното намерение, той владее и намерението  на неправенето. С други думи, неговите възможности са удвоени, той може да превключва от една форма на възприятие към друга форма, поради което той разполага със свободата да „вижда“ нещата по различен начин и по различен начин да „борави“ с тях.

Способността да възприемаш различни неща или да възприемаш нещата по различен начин може да промени съдбата ти!

Толтекска постановка е, че освобождаването на човека от нежелана или непривлекателна съдба може да се постигне чрез освобождаване от обичайното му възприятие. Поради силата на ежедневните навици на човека това е трудоемък процес. Средностатистическият човек  усвоява само един вид възприятие на света, което изразходва цялата му енергия и време. Поради тази причина средният човек се нуждае от допълнителна енергия, с която да овладее други разновидности на възприятието. Счита се, че много хора не разполагат с енергия дори да осъзнаят този свой дефицит.

Напускането на нормалността на ежедневното възприятие и живот се нуждае от „събиране на лична сила“. Този процес толтеките наричат „развиване на непреклонно намерение“.

Малцина притежават по природа качеството „непреклонно намерение“. Останалите могат да развият тази способност чрез практика – чрез непрекъснато повторение на определено усилие (действие), в резултат на което се освобождава енергия (лична сила). С непрестанното повторение постепенно възниква чувството, наречено от толтеките „непреклонно намерение“. То представлява вид целеустремена сигурност, неподдаваща се на отмяна от каквото и да било. Веднъж познато, това чувство може да бъде пренесено върху произволни действия. По този начин от следствие чувството се превръща в причина, която  поражда съответните действия. В това се заключава самата същност на възнамеряването.

„Издържането докрай“, т.е. издръжливостта е предпоставка на непреклонното намерение, чиято форма на проявление е самодисциплината. В хода на възнамеряването се натрупва лична сила, която създава нови възможности на човешкото възприятие. То от своя страна се проявява като коректив на съдбата. Чрез личната сила се възнамерява нейната промяна.

Толтеките прилагат различни упражнения за развиване на непреклонното намерение.

Ето едно просто упражнение „кръстосан поглед“ или „контролирано кривогледство“ (упражнение по неправене на обичайното фиксиране на погледа):

Набавете си два сходни еднакво големи обекта, не по-големи от вашия палец: копчета, камъчета или просто нарисувайте два кръга. Разстоянието между тях не бива да превишава 10 см. Разстоянието между очите и предметите трябва да бъде около 15-20 см. Очите трябва да възприемат нивото на обектите отвесно. В тази позиция човек започва да гледа кривогледо, а обектите като че ли се придвижват един върху друг. Появява се визуалното впечатление, че се прибавя трети обект, който в началото е неясен, но постепенно се постига неговия фокусиран образ. При точно спазване на указанията, упражнението обикновено се усвоява след няколко минути. Ако не се постига яснота на третия, „криво гледания“ обект, по време на упражнението трябва да се промени разстоянието между обекта и очите, като най-често то се налага да бъде скъсено.

****

Това упражнение води до спирането на вътрешния диалог. Като резултат се проявява ново възприятие на сливането на два отделни обекта в един. Възникналото възприятие се поддържа вече не от разума, а от волята на контролираното намерение. Упражнението поражда ефекта на освободената и натрупана енергия.

Толтеките са установили, че твърде много енергия е необходима, за да е „нормален“ човека. Естествената умора в края на деня е продукт от изчерпването на енергията на будната осъзнатост на нормалността. Тази умора съдържа копнеж по състоянието на сънуване, което възстановява енергията на човешкото съзнание. В този смисъл сънищата са жизнено необходими.

Според толтекското учение „упражненията по неправене“ водят до натрупване на енергия, а с това и до промяна или освобождаване на възприятието. Колкото повече енергия се натрупва, толкова по-силно става и влиянието върху намерението, а вследствие на това се засилва и контрола върху съдбата. По същото време започват да се проявяват необичайни човешки способности…

 

Как чрез натрупване на лична сила и непреклонно намерение толтеките моделират съдбата си?http://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/25-Stunning-Photo-Manipulations-and-Artworks-Templates-L.jpghttp://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/25-Stunning-Photo-Manipulations-and-Artworks-Templates-L-150x150.jpg Нора Николаева Извор на мъдростта,,
Учението на толтекския нагуализъм се основава на две сигурности: „сигурността, че хората са необикновени живи същества в един необикновен свят, и сигурността, че нито човекът, нито светът могат някога да бъдат разглеждани като саморазбиращи се.“ Според толтекското учение „личната сила“ и „непреклонното намерение“ са два основни принципа, тясно свързани помежду...
Учението на толтекския нагуализъм се основава на две сигурности: „сигурността, че хората са необикновени живи същества в един необикновен свят, и сигурността, че нито човекът, нито светът могат някога да бъдат разглеждани като саморазбиращи се.“ Според толтекското учение <strong><a href="http://nar-mag.com/kak-da-generirash-sila/#.WHELoNKLQdU" target="_blank">„личната сила“</a></strong> и <strong>„непреклонното намерение“</strong> са два основни принципа, тясно свързани помежду си, чрез които се постига възможността за въздействие върху силата на съдбата. Нормалният човек има нормално възприятие и владее само намерението на ежедневния свят – <em>намерението на правенето</em>. Човекът на познанието (наричан още воин на светлината) прилага както ежедневното възприятие, така и специалното възприятие, чрез което е способен да възприема друг свят. Освен нормалното намерение, той владее и <em>намерението  на неправенето</em>. С други думи, неговите възможности са удвоени, той може да превключва от една форма на възприятие към друга форма, поради което той разполага със свободата да „вижда“ нещата по различен начин и по различен начин да „борави“ с тях. <h4><strong><em>Способността да възприемаш различни неща или да възприемаш нещата по различен начин може да промени съдбата ти!</em></strong></h4> Толтекска постановка е, че освобождаването на човека от нежелана или непривлекателна съдба може да се постигне чрез освобождаване от обичайното му възприятие. Поради силата на ежедневните навици на човека това е трудоемък процес. Средностатистическият човек  усвоява само един вид възприятие на света, което изразходва цялата му енергия и време. Поради тази причина средният човек се нуждае от допълнителна енергия, с която да овладее други разновидности на възприятието. Счита се, че много хора не разполагат с енергия дори да осъзнаят този свой дефицит. Напускането на нормалността на ежедневното възприятие и живот се нуждае от <strong>„събиране на<a href="http://nar-mag.com/kak-da-generirash-sila/" target="_blank"> лична сила</a>“.</strong> Този процес толтеките наричат <strong>„развиване на непреклонно намерение“.</strong> Малцина притежават по природа качеството „непреклонно намерение“. Останалите <em>могат да развият тази способност чрез практика</em> – чрез непрекъснато повторение на определено усилие (действие), в резултат на което се освобождава енергия (лична сила). С непрестанното повторение постепенно възниква <em>чувството</em>, наречено от толтеките „непреклонно намерение“. То представлява вид целеустремена сигурност, неподдаваща се на отмяна от каквото и да било. Веднъж познато, това чувство може да бъде пренесено върху произволни действия. По този начин от следствие чувството се превръща в причина, която  поражда съответните действия. В това се заключава самата същност на <em>възнамеряването.</em> „Издържането докрай“, т.е. издръжливостта е предпоставка на непреклонното намерение, чиято форма на проявление е самодисциплината. В хода на възнамеряването се натрупва лична сила, която създава нови възможности на човешкото възприятие. То от своя страна се проявява като<strong> коректив на съдбата. Чрез личната сила се възнамерява нейната промяна. </strong> <p style="text-align: left;">Толтеките прилагат различни упражнения за развиване на непреклонното намерение.</p> <p style="text-align: left;"><em><span style="color: #3366ff; text-align: center;">Ето е</span></em><em style="color: #3366ff; text-align: center;">дно просто упражнение „кръстосан поглед“ или „контролирано кривогледство“</em><em style="color: #3366ff; text-align: center;"> (</em><em style="color: #3366ff; text-align: center;">упражнение по неправене на обичайното фиксиране на погледа</em><em style="color: #3366ff; text-align: center;">)</em><em style="color: #3366ff; text-align: center;">:</em></p> Набавете си два сходни еднакво големи обекта, не по-големи от вашия палец: копчета, камъчета или просто нарисувайте два кръга. Разстоянието между тях не бива да превишава 10 см. Разстоянието между очите и предметите трябва да бъде около 15-20 см. Очите трябва да възприемат нивото на обектите отвесно. В тази позиция човек започва да гледа кривогледо, а обектите като че ли се придвижват един върху друг. Появява се визуалното впечатление, че се прибавя трети обект, който в началото е неясен, но постепенно се постига неговия фокусиран образ. При точно спазване на указанията, упражнението обикновено се усвоява след няколко минути. Ако не се постига яснота на третия, „криво гледания“ обект, по време на упражнението трябва да се промени разстоянието между обекта и очите, като най-често то се налага да бъде скъсено. <p style="text-align: center;">****</p> Това упражнение води до спирането на вътрешния диалог. Като резултат се проявява ново възприятие на сливането на два отделни обекта в един. Възникналото възприятие се поддържа вече не от разума, а от волята на контролираното намерение. Упражнението поражда ефекта на освободената и натрупана енергия. <a href="http://nar-mag.com/magiqta-na-toltekite/" target="_blank">Толтеките</a> са установили, че твърде много енергия е необходима, за да е „нормален“ човека. Естествената умора в края на деня е продукт от изчерпването на енергията на будната осъзнатост на нормалността. Тази умора съдържа копнеж по състоянието на сънуване, което възстановява енергията на човешкото съзнание. В този смисъл сънищата са жизнено необходими. Според толтекското учение „упражненията по неправене“ водят до натрупване на енергия, а с това и до промяна или освобождаване на възприятието. Колкото повече енергия се натрупва, толкова по-силно става и влиянието върху намерението, а вследствие на това се засилва и контрола върху съдбата. По същото време започват да се проявяват необичайни човешки способности…  

Няма коментари

Отговори