Общоприето е, че само хората могат да имат съзнание, автономия и воля. Но дали ще могат да се разработят компютри за оперативно извършване на действия, които използват мъдри принципи или водят до мъдри действия? Възможно ли е компютрите да бъдат проектирани така, че да станат „по-мъдри“ в своите алгоритми?
Терминът „интелигентност“ не представя най-добре технологичните нужди на напредващото общество, тъй като интелигентността сама по себе си не гарантира просперитет нито за индивидите, нито за обществата. Интелигентността е важна, но не е достатъчна. Интелигентността е необходима за оцеляването на хомо сапиенс, но мъдростта е полезна за здравето и личностното развитие на човека. Тя е потенциално по-модифицируема от IQ и за разлика от IQ може да нараства с възрастта и опита.
AI системите включват компоненти на човешкия интелект, като разсъждение, решаване на проблеми, планиране, учене, действие, реагиране и разбиране и генериране на език.
Мъдростта се свързва с положителни лични резултати, включително по-добро цялостно физическо здраве, психическо благополучие, щастие, удовлетворение от живота, устойчивост и дълголетие. Компонентите на мъдростта са: себеотражение (с подходящо възприемане на взаимоотношенията и самоефективност), емоционална регулация с позитивност (намаляване на дистреса, повишаване на толерантността към дистрес), емпатия и състрадание към другите, както и към себе си (което води до по-голямо самоприемане заедно с положителна социална ангажираност). Във връзката дигитална медицина и психично здраве например, мъдростта, а не интелигентността, може да бъде противоотровата за поведенческия токсин на самотата.
Тъй като не интелигентността, а мъдростта се свързва с по-голямото благополучие на индивида и обществото, развитието на бъдещите технологии е неизбежно свързана с необходимостта от създаването на изкуствена мъдрост (AW).
Понастоящем усилията са в посока на формулиране на бъдещия AI като изкуствена мъдрост AW, т.е. към технологии, проектирани да подражават на качествата на мъдрите хора и по този начин да служат в най-голяма полза на човечеството.
В областта на роботиката Айзък Азимов е формулирал три закона. Първият, който замества останалите, е, че роботът не може да нарани човек пряко или непряко. Вторият е изискването роботът да се подчинява на заповедите на човека. Последният е свързан с това, че роботът трябва да защити собственото си съществуване. Днес се предлагат следните три ръководни принципа на бъдещата изкуствена мъдрост (AW):
- Мъдрата система ще се учи от опита (саморефлексия), интегрирайки множество гледни точки (толерантност към разнообразието и различните ценности), както и минали сценарии, за да взема информирани решения и да предприема подкрепени действия.
- Мъдрата система ще проявява просоциално поведение (емпатия, състрадание) при взаимодействие с индивиди и моделиране на социално вземане на решения (социално консултиране).
- Мъдрата система ще може да различава човешките емоции и да помага на хората да се регулират емоционално и да упражняват добра преценка или знания, за да действат решително.
AI (изкуствен интелект) технологиите на бъдещето ще изискват нови концептуални и изчислителни модели, базирани на човешката мъдрост, а не на човешкия интелект.
Предполага се, че разработването им като AW (изкуствена мъдрост) може да повиши човешкото благосъстояние. Една мъдра система би могла да насърчава персонализирана мъдрост за различни потребители при различни условия и по различно време.
Може ли изкуственият интелект да замени духовната интелигентност?
Изкуственият интелект работи с информация от миналото, а интуицията – с информация от бъдещето
