Стремежът на Тесла е бил да осигури на света свободен достъп до неизчерпаемата космическа енергия. Енигмата Космическа свободна енергия продължава и днес.
Повечето неща, които съпътстват човешкото ежедневие: електричество, радио, флуоресцентно осветление, неонови светлини, радар, микровълнова печка, дронове и десетки други невероятни изобретения, са резултат от творческия гений на Никола Тесла. Общото за тях е, че в тях прозира стремежът за надскачане на конвенционалните технологии за сметка на футуристичните и „отвъдни“ такива.
В бурния си изследователски живот Тесла се увлича от редица завладяващи теми, които в крайна сметка го довеждат до идеята за етера.
През XIX в. етерът е неразривно свързан с понятието „електричество“, което по това време се е възприемало като неуловима „етерна“ течност.
Години наред Айнщайн и Тесла водят задочен спор дали съществува етерната сила или съзнанието, пронизващо цялата Вселена.
Етерът е неизчерпаема живителна енергия, позната на древните мислители като по-фина от въздуха субстанция. За китайците това е Чи-енергията, която управлява четирите основни природни сили, а за многобройните мистици това е проявлението на самия Бог.
Етерът се описва като извънземна лъчиста енергията (силови линии или струни), съдържаща се в космическия вакуум, която практически е недоловима с традиционни изследователски способи. Тази енергия е хомогенна и изотопна, т.е. тя е еднаква навсякъде и във всички посоки.
В непубликуваната си статия „Най-голямото постижение на човека“ сръбско-американския изобретател Никола Тесла очертава своята динамична теория на гравитацията и твърди, че „етерът изпълва цялото пространство.“
Тесла заявява: „От всички форми на необозримата и вездесъща енергия на природата, които са в непрекъсната промяна и движение, така, както душата вдъхва живот на неживата вселена, електричеството и магнетизмът вероятно са най-удивителните. Знаем, че електричеството действа като неразбираема течност; че в природата от него би трябвало да съществува постоянно количество; че то не може да бъде нито създадено, нито унищожено. И че електричеството и феноменът на етера са идентични.“
В тази връзка той пише, че: „Електроенергията е навсякъде в неограничени количества и тя може да задвижи световните машини.“
И добавя: „Цялата литература по този въпрос е напразна и предназначена за забрава. Както и всички опити да се обясни работата на Вселената, без да се признае съществуването на етера и необходимата функция, която той играе във феномените“.
Тесла подчертава, че този етер се движи във всички посоки и е динамичен. Според него използването на етера би могло да се превърне в спасение за човечеството: „Със силата, извлечена от него, с всяка форма на енергия, придобита без усилие от неизчерпаеми складове, човечеството ще тръгне напред с гигантски крачки.“
Пак там пише: „Въпрос на време е хората да прикачат машините си към самото колело на природата.“
Мечтата на Никола Тесла е да започне глобално разпространение на електричеството посредством «етера» или силата, генерирана с помощта на неизчерпаеми природни космически източници. Тази сила ще бъде консумирана от милионите получатели според нуждите, пренасяна до всеки от тях чрез резонантна тръба, обхващаща планетата. Подобна енергия ще се предава чрез надлъжни вълни. Тесла провежда множество експерименти, които доказват, че подобен начин на разпространение е напълно възможен. Известно е, успява да запали електрически крушки на огромни разстояния.
Тесла споделя: „Много отдавна приех, че цялата материя идва от първична субстанция, отвъд самото възникване, която запълва цялото пространство – светлинен етер – нещо, което въздейства на животворната Прана или творческата сила, призоваваща към съществуването в никога незавършващи цикли, във всички неща и явления. Първичното вещество, хвърлено в безкрайно малки вихри („микро-спирали“) с огромна скорост, става груба материя. Когато настъпва затихващата сила, движението спира и материята изчезва, връщайки се към първичното вещество.“
Подобно на Тесла, в началото на 20-те години на ХХ в. Томас Морей работи по устройство за прихващане на космическата енергия, но революционната му работа е осуетена от чужди интереси за енергиен контрол и печалби. Постепенно става демоде да се говори за етера.
Дълго време официалната наука тотално отхвърля етера и той не представлява сериозна тема за дискусии. „Призракът на «етера» обаче продължава да броди из определени научни кръгове.
През XXI в. теоретичната физика и експериментите на квантовата механика започват да доказват съществуването на полето на нулевата точка, т.е. мястото, от където се генерира свободната космическа енергия.
Идеята на един блестящ ум и интуиция за овладяването на „напълно нов и неочакван енергиен източник“ се възражда. Тя дава надежда на човечеството, че Безграничните сили на Създателя наистина са тук и съществува начин те да се видят, почувстват или впрегнат на работа. Тесла вероятно е намерил начина, но останалата част от човечеството не е била готова морално за това.
Мичио Каку: Вселената е симфония от вибриращи струни, излъчвани от ума на Бог
