Кои души са пробудени? Как се пробужда една душа?
Най – важното нещо, което Учителя Беинса Дуно иска от своите учениците, е будност. През 1943 г., обръщайки се към тях, той казва: „Будни бъдете – и косъм няма да падне от вас.“
Най-общо “Пробудени Души” са хората, които в някаква степен са прогледнали за Божествената Истина. Те са започнали да възстановяват вътрешната си връзка с Бога, с разумния свят.
УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО: „Да направите съзнателно вътрешна връзка с Първата Причина на нещата, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа. Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.“
(„Пробуждане на космическото Съзнание“ (Общ окултен клас година 19 (1939-1940) том 4) изд. „Алафа Дар“; „Пробуждане на колективното съзнание“, съборна беседа, 19.08.1921 Търново)
„Аз искам да ви изведа из затворите, разбирате ли, да ви изведа из онези кауши. Ще изпращате мисли на всички, на които съзнанието е пробудено. Ще се стараете да влезете в свръзка с всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законът е един и същ. Щом съзнанието на човека, до когото се изпраща мисълта е будно, той е веднага в съобщение с вас. Място и пространство няма за пробудените души-съобщението става моментално.“
(Изгревът, 22 том, 5. Пробудените души и законът на хармонията)
„Всички пробудени души са поставени на голям изпит. От времето на Христос цялото човечество се намира пред същия изпит. Всички хора държат матура. Никой не може да избегне този изпит. Ако не го издържат, ще го повторят. Много от вас са държали матура, свършили са гимназия; други са свършили университет. Важен е обаче изпитът на живота, да влезете в житейското училище. Идва времето на този изпит. Той е сериозен; Всеки ще бъде сам в стая, без никакви речници, никакви помагала, никакво подсещане. Ще разполага с 10 часа и каквото напише през това време, то ще реши съдбата му. Ако напише работата си добре, ще му кажат: „Хайде, на добър път!“ Ако нищо не напише, пак ще му кажат: „На добър път!“.
Сега аз не говоря за изпитанията, които носи новата година. Те не са важни за мене. Аз говоря за онзи велик изпит, пред който е поставено цялото човечество още от времето на Христос. Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено.“
(„Две правила“, беседа)
„Да се пробуди човешката душа, това значи, да осъзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване. В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш… Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Това е възкресение. Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка, като братя.
(„Пробуждане на човешката душа“, Неделни беседи, 25.03.1923)
ХАЗРАТ ИНАЯТ ХАН: „Възниква въпросът, защо пробудените не пробуждат другите от съня на заблудата?
Отговорът е, че малките деца, чието щастие е в дълбокия сън, не е препоръчително да се будят. Децата растат в съня. Ако те не легнат да спят навреме могат да се разболеят и по-късно, когато станат възрастни, няма да успеят да изпълнят в пълнота предназначението си в живота. Детството се нуждае от голямо количество сън и децата са длъжни да спят. Такава е природата на незрелите души. Те са деца, независимо от възрастта на телата им. Вниманието им, радостта им, техният възторг е насочен към незначителни неща в живота, както и животът на децата е съсредоточен върху сладките неща и играчките.
Ето защо, пробудените вървят бавно и тихо, за да не пречи звукът от стъпките на съня на дълбоко спящите. По пътя те събуждат само тези, които неспокойно се въртят в своите легла. И така, тези Пътници по духовната пътека тихо подават ръка. И няма нищо лошо в това да събудиш някои, както и да оставиш повечето да спят.“
(Из „Пътят на озарението“)
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ: „Дълбоко пробуждане и дълбоко разбиране: виж сега за малко Погледа на Учителя: видял една мравка, така отдръпнал се и казал на учениците: “Това е бъдещ Бял Брат”. Разбираш ли за какво говорим? Какъв Подход…При туй положение ти никога няма да настъпиш мравка. Разбираш ли? И някъде от там почват тез неща. Но човек, който го няма туй свещеното, той ще си върви по своя път, той няма и друг избор нали. Но То Е дълбоко в нас и можем да си го събудим. То е Вродено.“
Елеазар Хараш: Пробуденият трябва задължително да замени будността и безстрашието с мъдрост
КОНСТАНТИН ЗЛАТЕВ: „Учителят Беинса Дуно, разделя хората на 4-ри основни категории по отношение равнището на съзнанието: старозаветни; новозаветни; праведни; ученици.
Учениците, това са окултните ученици. Същества от висока духовна еволюция, напреднали души. Това са съществата, които наричаме “пробудени души”, които имат едно или повече посвещения. Те приемат изпитанията с Радост. Те се учат и се радват. Защо? Защото могат да придобият Ново знание, Нова мъдрост и Нова духовна сила. Те разбират, че тези изпитания имат своята роля. Че те не са дадени, за да ни унищожат, а за да можем да научим съответния урок. Да преминем през тях и да станем по-мъдри и по-силни. И затова те ги преминават с вътрешна усмивка, с готовност – дори и да се разделят със земният си живот, те отиват там, на където са се били запътили – в Светлината.
Като частица от Божествената Същност, като Искра, или като Лъч от Божията Същност, душата притежава с себе си като потенциал Цялото Знание за Вселената – за миналото, за настоящето и за бъдещето – на лично, на групово и на Общовселенско равнище.
И когато човек започне да се пробужда за духовните истини в един конкретен земен живот, това е и една пътека на припомняне на тези извечни и изначални, и универсални знания на душата.“ (Портал 12)
Връзката с Висшите светове е най-голямо благо. Как е възможна?
