Елеазар Хараш: Пробуденият трябва задължително да замени будността и безстрашието с мъдрост

0
497
прочитания
Трябва да минеш през будността, но не да се застоиш в нея.
Който овладее своята будност и я контролира, той придобива не знание, а мъдра проницателност.

Будността след време ще вкара човека в капан.

Будността е опасна (атлантите я наричат трезвост), защото като я имаш, може да помислиш, че си авторитет, че си ясновидец и тънко да изпуснеш мъдростта, която е отзад, която те чака – чистия Дух.

Чистата будност е овладян Ум, но още не е чист Дух и чиста Мъдрост.

Когато се случи неочакваното, будният е поразен, а чистият Дух е подготвен за неочакваното.

Бог може да направи така, че и най-пробуденият да изгуби будност, за да увеличи в него дълбините.

Тънкият свят се наблюдава с чисто наблюдение и с много чиста енергия. Тази чиста енергия ние наричаме будност и трезвост.

Всяко чисто действие увеличава будността и силата на човека. Тази сила е изключително важна за битката със собственото зло.

За воина будността или чистото действие означава да имаш уважение към себе си, затова будността е важна на един етап – тя е важна за изхода от битката със собственото ти зло. Много хора поради липса на будност бягат от своята битка, бягат от победата над себе си и от преодоляването на себе си. Щом не се владееш, друг ще те овладее. А когато се овладееш, Бог ще те овладее – това вече е друг закон.

Когато обикновеният човек действа нечисто, той постепенно изгубва своята будност и става враг на себе си.

Страхът може да господства само при отсъствие на достатъчно будност. В ярката светлина на тази будност страхът се разсейва като мъгла сред слънчеви лъчи.

В будността работи една особена енергия, в която злото никога не може да проникне и затова във висшия свят и при ангелите няма зло.

Будността е необходимо изискване по пътя на воина, но тя може да въвежда и в заблуждение, ако човекът не разбере правилно будността и нейното предназначение. Защото истинското предназначение не е само трупане на сила, необходима е висша мъдрост и друг вид чисти действия.

Според атлантите будността може да бъде опасен, коварен   и вероломен враг, ако не те заведе при чистата висша мъдрост. Срещу страха, ако се разхлабиш и успокоиш, той ще се разсее, но будността е много хитър враг, казват атлантите. Тя може да използва твоето състояние на спокойствие , на благополучие и да пожелае да ти стане съветник. И тогава мъдростта ще се отдели от тебе.  

За да се победи будността, се изисква голяма острота на вниманието. Освобождаването от страха носи приятно облекчение, но ако човек няма остро внимание, това приятно облекчение ще стане уязвимо. Само пробуденият воин може ясно да види предназначението на всичко в твоя живот. Пробуденият трябва задължително да замени будността и безстрашието с мъдрост.

Да постигнеш будност не е лесно, но след като я постигнеш, има нещо, което е още по-трудно – да се освободиш от светлината (друг капан), да придобиеш мъдрост над светлината и да я контролираш. Това е чистият Дух.

Трябва да минеш през будността, но не да се застоиш в нея. Следват степените на будност: първо, второ, трето внимание…

Да постигнеш будност не е лесно. След като я постигнеш, не е лесно да я контролираш. Твоят Дух трябва да контролира твоята будност. Който овладее своята будност и я контролира, той придобива не знание, а мъдра проницателност. Който не е познал своя чист Дух чрез контрол и висша дисциплина, той ще бъде подведен от будността и ще започне да мисли, че неговата будност е непогрешима – голям капан! И той ще придобие опасното чувство за собствена важност, непогрешимост, финото его. Човекът ще започне да превръща истината според неговото мнение, ще вкара в истината своето мнение, ще мисли, че е прав („Аз съм прав, изпълнявай каквото искам.“), ще нагажда нещата на себе си, а след време ще бъде сразен. Ще стане жертва на своите чувства, макар и фини. Явява се скритият враг на самонадаеяността. Такъв човек ще се сблъсква след време с Божията воля и става хаос…

Този, който не може да надрастне своята будност, ще стане самонадеян и тънко надменен. Будността е качество на чистия Ум и никога на чистия Дух.

Будността е едно умение да се настройваш и концентрираш на разни енергии и полета, но будният Ум без чистия Дух се още е ограничен и опасен за самия себе си.

Будността е нещо, което ти помага да разбереш много неща, но без чистия Дух тя ще обърка пътя и развитието ти към тайната на Бога, високата степен. Човек с тази будност, но без Духа, не може да различава мъдро, защото Духът още не е дошъл.

Един човек, който има будност, може да е оптимист и то с много хубава радост и възглед за света. Той е погребан, остава си ограничен, а истинският човек е длъжен да върви по-навътре и да стане независим от будността си, от самоувереността си. Чрез мъдростта си вижда ограниченията на ума, различава кое е мнение и кое мъдрост.

Макар че будността е хубаво нещо, тя е ограничение. Понеже тя е свързана с чистия Ум и не оставя място за неочакваното, а неочакваното ще дойде в живота. За него умът и будността не са подготвени. Само мъдрият е подготвен, защото в него е създадено място за неочакваното. Нито логиката, нито будността не оставят място за неочакваното. Жертвите на будността нямат широко видение за живота и пътя си.

Чрез будността човек мисли, че всичко ще му стане ясно, но будността никога не е достатъчна да познаеш Бога и скритата реалност. На дълбоко ниво и мъдростта не е достатъчна.

В света на будността много неща оставят неясни, неразбрани, така както когато човек се е застоял в щастието.

И вътрешната и външната вселена са така устроени, че са извън разбирането на будността. Хората на будността изпадат в неясни абстракции за вселената и започват едни мъгливи разсъждения. Така не могат да разберат същността, така те я изпускат, защото будният човек се мисли за много разумен. Но великата разумност не е качество на чистия Ум, а на чистия Дух, на чистото изначално Съзнание – съзнанието на Боговете.

Будността е само един път, който трябва да бъде изживян и надрастнат.

Будността е един много хубав инструмент, както е телескопът. Но невидимото и неочакваното ги няма в телескопа, в микроскопа и в твоята будност.

Истинският воин не се нуждае само от наблюдението на подробности и тънкости, а от широко, глобално, цялостно видение. Само така можеш да преживееш Бога, което е качество на чистия Дух, нуждаещ се от видението на Цялостта.

Будността е безполезна в неизвестното и неочакваното. Никой не може да предскаже същественото, а то е неочакваното. Всички пророчества са висящи. Силата на Мистерията на Бога може да изненада всяко предсказание.

Учителя: Будни бъдете и косъм няма да падне от вас