Доналд Хофман: Мозъците ни крият истинската реалност, защото не бихме могли да я понесем

0
1446
прочитания
Ние оцеляваме, защото реалността може да не е такава, каквато я мислим
Мозъците ни са се развили по такъв начин, че да опростяват нещата за нас.

Ние оцеляваме, защото реалността може да не е такава, каквато я мислим

В своята реч за TED („Виждаме ли реалността такава, каквато е?“), експертът по невронауки Доналд Хофман обяснява как нашите възприятия са се развили, за да скрият реалността от нас. В разтърсващата ума беседа той размишлява как умовете ни конструират действителността за нас.

Хофман търси отговор на големия въпрос дали интерпретираме правилно картините, които се носят пред очите ни или тълкуваме преживяванията си погрешно? Мами ли ни нашето възприятие? Изживяваме ли реалността такава, каквато ни е нужна?

В продължение на няколко десетилетия когнитивният психолог и автор на книгите:  Визуална интелигентност: Как създаваме това, което виждаме (1998) и Делото срещу реалността: Защо еволюцията скрива истината от очите ни  (2019) – Доналд Хофман, изучава връзките между еволюцията, възприятието и интелигентността и обяснява защо светът съществува отделно от нас, а еволюцията не ни дава достъп до него.

„Отваряме очи и виждаме нещо, което описваме като червен домат на метър от нас. В резултат започваме да вярваме, че наистина на метър разстояние има червен домат. Затваряме очи и преживяваме сиво поле. Но въпросът е дали на метър от нас все още има червен домат? Мислим си, че има, но ако грешим?

Това се е случвало и преди. Смятали сме, че земята е плоска, защото изглежда такава, но Питагор е открил, че това е грешка. След това сме мислели, че земята е център на Вселената, отново защото така ни се е струвало, но Коперник и Галилео са открили, че сме били на погрешен път и този път.

По-късно Галилео се е запитал дали не тълкуваме грешно преживяванията си и по други начини. Ето какво пише той: „Мисля, че вкусовете, миризмите, цветовете и т.н. пребивават в съзнанието ни. Или ако живото същество бъде отстранено, всички тези качества ще бъдат унищожени.“

Според Хофман връзката между мозъчната активност и съзнателните преживявания е мистериозна и до днес. Физическият свят не е обективен, а е епифеномен, т.е. вторично явление, причинено от съзнанието, а нашите възприятия са се развили, за да скрият реалността от нас. 

„Склонни сме да мислим, че възприятието е като прозорец към реалността такава, каквато е. Еволюционната теория ни казва, че ние погрешно интерпретираме нашите възприятия. Вместо това реалността е по-скоро като 3D работен плот, предназначен да скрие цялата сложност на реалния свят и ни помага да се адаптираме. Пространството, както го възприемате, е вашият работен плот. Физическите обекти са просто икони на работния плот, какво значение има това за решаване на пъзела на съзнанието? Това отваря нови възможности. Например, може би реалността е някаква огромна машина, която задейства нашето съзнателно преживяване… Може би реалността е някаква огромна интерактивна мрежа от посредници на съзнанието, прости и сложни, които предизвикват съзнателен опит един на друг.“

Хофман находчиво използва метафората на работния плот на компютъра и иконите. Иконите на работния плот на компютъра осигуряват функционален интерфейс, така че потребителят да не трябва да се занимава с основното програмиране и електроника, за да използва компютъра ефективно. По същия начин обектите, които възприемаме във времето и пространството, са метафорични икони, които действат като наш интерфейс към света и ни дават възможност да функционираме възможно най-ефективно, без да се налага да се справяме с огромното количество данни, лежащи в основата на реалността.

 „Иконата е синя, правоъгълна и се намира в левия или десен ъгъл на работния плот“, казва той. „Означава ли това, че самият файл е син, правоъгълен, и че се намира в долния десен край на компютъра? Не, разбира се, че не.“ „Ако си мислите другояче, значи разбирате погрешно компютърния интерфейс.“ – заключава Хофман.

Хофман счита, че мозъците ни крият истинската реалност от нас, защото ние не бихме могли да я понесем. Той твърди, че мозъците ни са се развили по такъв начин, че да опростяват нещата за нас. Нашето възприятие ни позволява да виждаме и чувстваме само това, което е допустимо – това, което допринася за адаптивността.

Хофман твърди, че пригодността за еволюция може да бъде по-висока при субектите, които виждат само част от реалността или създават модели на реалност, отколкото при онези, които виждат повече или изцяло реалността:

„Еволюцията е променила възприятията ни по начини, които ни помагат да оцелеем.“ „Естественият подбор повелява, че организъм, способен да вижда реалността такава, каквато е, никога няма да бъде по-способен от друг, неспособен да я вижда, но настроен за оцеляване. Никога“.

 „Това е реалността, каквато и да е тя. Ако постоянно се опитвате да я разнищите, ще ви ухапе.“

Мичио Каку: Вселената е симфония от вибриращи струни, излъчвани от ума на Бог