Вечерен час, спорт и разбиране на мозъчната химия на децата помагат за драстичното ограничаване на злоупотребата с наркотични вещества в страната.

Малко преди 15 ч. следобяд в слънчев неучебен ден, парковете на Рейкявик са пусти, децата ги няма. Те са наоколо в съседните сгради, предназначени за спортове, танци, уроци по музика, театрални школи и всякакви други извънкласни дейности.

В последните 20 години изолираната малка Исландия направи реформа в здравеопазването и образованието си, която почти напълно изкорени употребата на тютюн, алкохол и наркотици сред учениците. Допреди да вземе мерки, държавата е сред лидерите в Европа по дял на непълнолетните, потребяващи забранени субстанции и извършващи престъпления. Изданието Mosaicscience разказва с подробности каква е тайната на успеха им.

В момента Исландия е на точно обратната страна на класацията – от 42% през 1998 г., сега непълнолетните, употребяващи алкохол и наркотици там са едва 5%. Тези, които са пробвали канабис, са намалели от 17% на 7%, а пушещите тютюн – от 23% на 3%.

Намаление на злоупотребата с наркотични вещества при 15-16 годишните юноши в Исландия в периода 1996-2016 г.:

2016-05-10-1462915317-2828772-Graph

Това е резултатът от една добре обмислена стратегия, базирана на научни доказателства и задълбочен анализ на психологичните проблеми на тийнеджърите и нивата на стрес в ежедневието им, разказват местни психолози. В основата на реформата е идеята, че наркотичните вещества са начин за тийнейджърите да се справят с реалността и да опитват някаква промяна, която обаче със същия ефект може да идва от други, по-здравословни дейности.

Iceland.childrenВ зависимост от това каква потребност има младежът, той може със същия успех вместо с хероин да се успокоява с музика, или да се енергизира с танци и спорт, вместо с амфетамини. Химическата реакция на мозъка е сходна, макар и не толкова силна, но заедно с това учи нови умения, общува повече с връстниците си и е физически и интелектуално стимулиран, което го изгражда в разумен възрастен. Достатъчно е да му се покаже алтернативата.

Първият такъв експеримент е направен в САЩ през 1992 г. с група наркозависими тийнейджъри. Била им предложена възможността да постигат сходни ефекти като тези на веществата, които потребяват, но без вредните ефекти. Оставили ги сами да си изберат с какво им се занимава и им казали, че програмата е временна – за 3 месеца, за да не се чувстват притиснати. Но повечето от тях останали за целия период на експеримента от пет години и спрели да употребяват наркотици скоро след началото.

Исландците поканили същите експерти от САЩ да помогнат с разработването на тяхната стратегия, след като първоначалните им анализи показали, че от часовете в училище, посветени на вредата от наркотиците, няма абсолютно никакъв ефект. Просто никой не им обръщал внимание, нито дори се заслушвал в назиданията.

През 1992 г. във всички училища в Исландия била проведена анкета сред учениците от 14 до 16 години за това дали употребяват алкохол, тютюн или други вредни субстанции, както и за по-дълбоки психологически фактори като близостта с родителите и връстниците. Резултатите били тревожни – повече от 25% признали, че пушат всеки ден, и повече от 40% пиели.

В разбивката на информацията ясно проличала и се потвърдила тезата, че децата, които имат по-добър достъп до спорт и извънкласни дейности, са по-малко застрашени от пристрастяване или изобщо от потребяване на наркотици. Тези, които прекарвали повече време с родителите си, както и тези, на които им било забранено да стоят до късно навън, също били по-„чисти“. Подобни анкети били проведени отново и през 1995 г и 1997 г. със същите закономерности.

През 1999 г. настанало време за реални действия, макар че дотогава имало всевъзможни информационни програми и кампании, но с нулев ефект. Тогава била разработена програмата „Младежта на Исландия“ (Youth in Iceland), и били въведени строги законови рестрикции – купуването на тютюневи изделия станало нелегално до 18 години и на алкохол – до 20 години, рекламите на такива продукти били забранени изцяло. Бил наложен и вечерен час за децата от 13 до 16 години – 22 ч. през зимата и полунощ през лятото.

Отново със закон възрастните били задължени да формират родителски организации във всяко училище и да посещават сбирки и лекции за ползите от прекарването на повече време с децата си, как да говорят с тях за живота и целите им, как да следят случващото се в ежедневието им. Това не само образовало родителите, но и засилило авторитета им у дома – елиминаран бил вечният аргумент „Другите родителите им ги пускат!“.

Заедно с това държавата насочила сериозен ресурс за развиването на спортни зали, танцувални и театрални школи и други частни извънкласни дейности, а на децата от бедни семейства се отпуснали допълнителни помощи, за да могат да си позволят да участват в тях.

Така през 2012 г. резултатите от вече превърналата се в традиционна анкета сред учениците показали удвояване на броя на децата, прекарващи повече време с родителите си (46%), както и двойно повече такива, които запълват свободното си време със спорт и други дейности с връстници. И само за 13 години потреблението на забранени продукти сред непълнолетните се било стопило почти напълно.

Участието в програмата на младежите се ръководи по-успешно на местно, отколкото на държавно ниво. Това също е доказано с опита в Исландия, а след това и в други европейски държави. Моделът е възприет например в града Тарагона в Испания с помощта на исландските специалисти, които помогнали за анализа на проблема, разработването на въпросника, съобразен с местните особености и след това с идеи за развиването на родителските срещи и извънкласните дейности там.

За помощ и ноу-хау в последните години към Исландия са се обърнали също и местните власти от различни градове в Малта, Литва, Румъния и дори Южна Корея. Анализите всеки път показват едни и същи закономерности на уязвимост, свързана с липсата на родителско внимание и липсата на достъпни здравословни занимания. По същия начин и ефектите от целенасочените усилия по вече утвърдения модел в различните краища на света не закъсняват.

По материали на mosaicscience.com и Дневник

Как Исландия овладя проблема с алкохола и наркотиците сред тийнейджъритеhttp://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/деца.исландия.jpghttp://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/деца.исландия-150x150.jpg Редактор Промоция на здраветоСпорт
Вечерен час, спорт и разбиране на мозъчната химия на децата помагат за драстичното ограничаване на злоупотребата с наркотични вещества в страната. Малко преди 15 ч. следобяд в слънчев неучебен ден, парковете на Рейкявик са пусти, децата ги няма. Те са наоколо в съседните сгради, предназначени за спортове, танци, уроци по...
<h3><em><span style="color: #800080;"><strong>Вечерен час, спорт и разбиране на мозъчната химия на децата помагат за драстичното ограничаване на злоупотребата с наркотични вещества в страната.</strong></span></em></h3> Малко преди 15 ч. следобяд в слънчев неучебен ден, парковете на Рейкявик са пусти, децата ги няма. Те са наоколо в съседните сгради, предназначени за спортове, танци, уроци по музика, театрални школи и всякакви други извънкласни дейности. В последните 20 години изолираната малка Исландия направи реформа в здравеопазването и образованието си, която почти напълно изкорени употребата на тютюн, алкохол и наркотици сред учениците. Допреди да вземе мерки, държавата е сред лидерите в Европа по дял на непълнолетните, потребяващи забранени субстанции и извършващи престъпления. Изданието Mosaicscience разказва с подробности каква е тайната на успеха им. В момента Исландия е на точно обратната страна на класацията - от 42% през 1998 г., сега непълнолетните, употребяващи алкохол и наркотици там са едва 5%. Тези, които са пробвали канабис, са намалели от 17% на 7%, а пушещите тютюн - от 23% на 3%. Намаление на злоупотребата с наркотични вещества при 15-16 годишните юноши в Исландия в периода 1996-2016 г.: <img class="alignleft wp-image-1048" src="http://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/2016-05-10-1462915317-2828772-Graph.jpg" alt="2016-05-10-1462915317-2828772-Graph" width="536" height="335" /> Това е резултатът от една добре обмислена стратегия, базирана на научни доказателства и задълбочен анализ на психологичните проблеми на тийнеджърите и нивата на стрес в ежедневието им, разказват местни психолози. В основата на реформата е идеята, че наркотичните вещества са начин за тийнейджърите да се справят с реалността и да опитват някаква промяна, която обаче със същия ефект може да идва от други, по-здравословни дейности. <img class="alignleft size-full wp-image-1043" src="http://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/Iceland.children.jpg" alt="Iceland.children" width="2500" height="1406" />В зависимост от това каква потребност има младежът, той може със същия успех вместо с хероин да се успокоява с музика, или да се енергизира с танци и спорт, вместо с амфетамини. Химическата реакция на мозъка е сходна, макар и не толкова силна, но заедно с това учи нови умения, общува повече с връстниците си и е физически и интелектуално стимулиран, което го изгражда в разумен възрастен.<strong> Достатъчно е да му се покаже алтернативата.</strong> Първият такъв експеримент е направен в САЩ през 1992 г. с група наркозависими тийнейджъри. Била им предложена възможността да постигат сходни ефекти като тези на веществата, които потребяват, но без вредните ефекти. Оставили ги сами да си изберат с какво им се занимава и им казали, че програмата е временна - за 3 месеца, за да не се чувстват притиснати. Но повечето от тях останали за целия период на експеримента от пет години и спрели да употребяват наркотици скоро след началото. Исландците поканили същите експерти от САЩ да помогнат с разработването на тяхната стратегия, след като първоначалните им анализи показали, че от часовете в училище, посветени на вредата от наркотиците, няма абсолютно никакъв ефект. Просто никой не им обръщал внимание, нито дори се заслушвал в назиданията. През 1992 г. във всички училища в Исландия била проведена анкета сред учениците от 14 до 16 години за това дали употребяват алкохол, тютюн или други вредни субстанции, както и за по-дълбоки психологически фактори като близостта с родителите и връстниците. Резултатите били тревожни - повече от 25% признали, че пушат всеки ден, и повече от 40% пиели. В разбивката на информацията ясно проличала и се потвърдила тезата, че децата, които <strong>имат по-добър достъп до спорт и извънкласни дейности</strong>, са по-малко застрашени от пристрастяване или изобщо от потребяване на наркотици. Тези, които <strong>прекарвали повече време с родителите си</strong>, както и тези, на които<strong> им било забранено да стоят до късно навън</strong>, също били по-"чисти". Подобни анкети били проведени отново и през 1995 г и 1997 г. със същите закономерности.<strong> </strong> През 1999 г. настанало време за реални действия, макар че дотогава имало <em>всевъзможни информационни програми и кампании, но с нулев ефект</em>. Тогава била разработена програмата "Младежта на Исландия" (<a href="http://www.rannsoknir.is/en/youth-in-iceland/" target="_blank">Youth in Iceland</a>), и били въведени строги законови рестрикции - купуването на тютюневи изделия станало нелегално до 18 години и на алкохол - до 20 години, рекламите на такива продукти били забранени изцяло. Бил наложен и вечерен час за децата от 13 до 16 години - 22 ч. през зимата и полунощ през лятото. Отново със закон<em> възрастните били задължени</em> да формират родителски организации във всяко училище и да посещават сбирки и лекции за ползите от прекарването на повече време с децата си, как да говорят с тях за живота и целите им, как да следят случващото се в ежедневието им. Това не само образовало родителите, но и засилило авторитета им у дома - елиминаран бил вечният аргумент "Другите родителите им ги пускат!". Заедно с това <em>държавата насочила сериозен ресурс за развиването на спортни зали, танцувални и театрални школи и други частни извънкласни дейности, а на децата от бедни семейства се отпуснали допълнителни помощи, за да могат да си позволят да участват в тях.</em> Така през 2012 г. резултатите от вече превърналата се в традиционна анкета сред учениците показали удвояване на броя на децата, прекарващи повече време с родителите си (46%), както и двойно повече такива, които запълват свободното си време със спорт и други дейности с връстници. И само за 13 години потреблението на забранени продукти сред непълнолетните се било стопило почти напълно. <em>Участието в програмата на младежите се ръководи по-успешно на местно, отколкото на държавно ниво.</em> Това също е доказано с опита в Исландия, а след това и в други европейски държави. Моделът е възприет например в града Тарагона в Испания с помощта на исландските специалисти, които помогнали за анализа на проблема, разработването на въпросника, съобразен с местните особености и след това с идеи за развиването на родителските срещи и извънкласните дейности там. За помощ и ноу-хау в последните години към Исландия са се обърнали също и местните власти от различни градове в Малта, Литва, Румъния и дори Южна Корея. Анализите всеки път показват едни и същи закономерности на уязвимост, свързана с липсата на родителско внимание и липсата на достъпни здравословни занимания. По същия начин и ефектите от целенасочените усилия по вече утвърдения модел в различните краища на света не закъсняват. По материали на <a href="https://mosaicscience.com/story/iceland-prevent-teen-substance-abuse" target="_blank">mosaicscience.com</a> и <a href="http://www.dnevnik.bg/zdrave/2017/01/27/2907553_kak_islandiia_reshi_problema_s_alkohola_i_narkoticite/" target="_blank">Дневник</a>

1 Коментар

Отговори