Лови всяка минута или мъдростта на Сенека

0
1524
прочитания

I

Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш — ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма — ако вършим нещата зле; целия си живот — ако вършим не каквото трябва

Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий — лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.

Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме — това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.

Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.

II

От това, което ми пишеш и което чувам, започвам много да се обнадеждавам за теб — не тичаш насам-натам, не тревожиш духа си, като често променяш мястото. Такова мятане е признак за болен дух. Основният белег на уравновесения ум според мен е да може да се спре и да остане насаме със себе си.

Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре при големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели — никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всички бегом и набързо.

Храната не е полезна и не се усвоява от тялото, ако се изхвърли веднага; нищо не пречи на оздравяването така, както честата смяна на лекарства; не се затваря рана, върху която само се изпробват лекове; не укрепва растение, което често се пресажда — нищо не е толкова полезно, че да помага мимоходом. Многото книги разсейват.

За преситения стомах е характерно да пробва много неща; но когато са най-различни и несъвместими помежду си, те го разстройват, а не го хранят. Затова чети винаги утвърдени автори и ако някой път ти хрумне да кривнеш към някой друг, връщай се отново при тях. Всеки ден си подготвяй по нещичко, което да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта

****

Питаш каква е мярката за богатство? Най- напред — да имаш колкото е необходимо, после — колкото е достатъчно.

****

Правило, по което да разбереш, че вече си съвършен – ти ще принадлежиш на себе си тогава, когато осъзнаеш, че най-нещастни са щастливците.

Не мисли за щастлив този, който е зависим от щастието.

 

 

 

 

 

 

 

 

III

 Но ако смяташ някого за приятел и не му вярваш като на самия себе си, много грешиш и не познаваш достатъчно силата на истинското приятелство. Претегляй всичко заедно с приятеля си, но първо претегли него самия. Най – напред трябва да прецениш приятелството, а после — да му се довериш. Мисли дълго дали трябва да приемеш някого за приятел. Но решиш ли — приеми го с цялото си сърце. Говори с него открито, както говориш със самия себе си.

Прекарвай времето си само с тези, които те правят по-добър. Допускай до себе си тези, които ти самият можеш да направиш по-добри.

Нещата трябва да се смесват: и за спокойния е нужно да действа, и за действащия — да потърси покой. Посъветвай се с природата  – тя ще ти каже, че е създала както деня, така и нощта.

****

За бога е достоен само онзи, които е презрял богатствата.

Не ти забранявам да ги притежаваш, но искам да те накарам да ги притежаваш без страх. А това ще постигнеш по един единствен начин: ако сам се убедиш, че дори и без тях ще живееш щастливо, ако винаги ги гледаш като нещо, което ще си отиде.

Беден е не който има малко, а който желае повече.

Велик е този, който си служи с глинените съдове сякаш са сребърни, но не по-малко велик е онзи, който със сребърните съдове си служи сякаш са глинени.

Притча за успеха или двете страни на една монета

Впрочем толкова ми се иска да изпитам твър­достта на духа ти, че ще ти препоръчам нещо от пра­вилата на великите мъже: от време на време прекарвай няколко дни, задоволявайки се със съвсем малко и ев­тина храна, с груби и прости дрехи; казвай си: „От това ли се страхувах?“

Излишеството на храна пречи на бистротата на ума.

Нека насред самата безметежност духът да се подготвя за трудности и сред удобствата да се калява срещу ударите на съдбата.

Що е благо? Познанието за нещата. Що е зло? Незнанието на нещата.

Да заповядваш на себе си е най-голямата власт. Най-силни са тези, които владеят себе си.

Ако си умен, бъди трудолюбив.

Езикът на истината е прост.

Помнете, че нищо освен духа не е достойно за възхищение

 

* Луций Аней Сенека – римски мислител – стоик, оратор, държавник

/из “Нравствени писма до Луцилий” ,Превод от латински: Анна Шелудко/