Всички чувстват, че времето се ускорява с всяка изминала година, а усещането за сгъстеност на събитията все повече се засилва. На какво се дължи увеличаването на времевата скорост? Технологиите ли ускоряват възприемането на времето, поради огромния обем информация, която човешкият мозък е заставен да възприема в последните години? Има две водещи „мисловни школи“ по този въпрос. Едната свежда всичко до психологическия ефект от стареенето, а според другата времето наистина се ускорява и това е обективен всеобхватен феномен с духовни измерения.
Ускоряването на субективното време с възрастта е добре документирано от психолозите, но няма консенсус относно неговата причинност. Според Адриан Беджан, основаващ се на физиката на обработка на невронни сигнали, с течение на времето скоростта, с която обработваме визуалната информация, се забавя, в резултат на което времето се „ускорява“.
С напредването на възрастта, твърди професор Беджан, размерът и сложността на мрежите от неврони в нашия мозък се увеличават, в следствие на което електрическите сигнали трябва да преминават по-големи разстояния и обработката на сигнала започва да отнема повече време. От друга страна стареенето кара човешките нерви да натрупват увреждания, влияещи на устойчивостта на потока от електрически сигнали, което допълнително забавя времето за обработка.
Адриан Беджан счита, че по-бавните времена за обработка водят до това, че започваме да възприемаме по-малко „кадри в секунда“, т.е. повече действително време минава между възприемането на всеки нов умствен образ. Това води до по-бързото преминаване на времето. Когато сме млади, всяка секунда от реалното време е пълна с много повече умствени образи. Подобно на камера със забавен каданс, която заснема хиляди изображения в секунда, в младостта времето изглежда минава по-бавно.
Адриан Беджан пише: „Хората често се учудват колко много си спомнят от дните, които сякаш са продължили вечно в младостта им. Не че преживяванията им са били по-дълбоки или по-смислени, просто те са били обработвани с по-бърз огън.“
Но това ли е единствено възможното обяснение на „мистерията“ на сгъстяващото се време? Истината е, че към този феномен се прилагат различни подходи.
Още Айнщайн изчислява, че колкото по-бързо върви човек, толкова по-бавно върви времето и обратно, колкото по-бавно човекът върви, толкова по-бързо върви времето. Когато скоростта на обекта нараства спрямо скоростта на светлината, времето се движи по-бавно. Например, ако летим с космически кораб, движещ се със скоростта на светлината само за няколко дни, след като се върнем на Земята, ще открием, че в наше отсъствие са изминали десетилетия. Според теорията на Айнщайн представата ни за времето е относителна.
Известно е, че цялата материя има честота или електромагнитен „импулс“. „Резонансът на Шуман“ измерва честотата на магнитното поле на земята („сърдечния ритъм на майката земя“). Когато този резонанс е измерен за първи път през 50-те години на миналия век, земната честота е била 7,8 херца в секунда. Счита се, че електромагнитното поле на земята е вибрирало на същата честота в продължение на хиляди години. Напоследък тази честота е достигнала 12 херца. Това означава, че 24-часовият ден сега се усеща като 16-часов, т.е. сякаш понастоящем се губи 1/3-та от денонощието.
Според Грег Брейдън когато Резонансът на Шуман достигне 13 херца, нашето време ще се ускори до безкрайност, което ще бъде съпътствано с чувствителна промяна в човешката осъзнатост и съгласно древните пророчества, всички тайни ще бъдат разбулени. Завесата между този смъртен свят и духовното царство ще се вдигне и ще бъде възможна свободната комуникация между тях.
В своите книги Ян Ван Хелсинг твърди, че честотата на трептене на нашата планетна система, навлизаща в нова фаза на планетарен цикъл, ще продължи да се повишава както във физически, така и в психически план. Според Хелсинг честотните колебания на най-малките частици се засилват, както и тези на всички форми на живота като цяло. Житейските събития се разиграват все по-бързо, а природните процесите претърпяват ускорение. Времето се забързва както на физично, така и на ментално ниво, а с особена сила това ускорение се проявява и в духовен план. Действието на духовните закони става все по-сгъстено, в това число действието на закона за духовния резонанс, което означава, че всичко, произведено под формата на мисли, чувства и действия, се връща все по-бързо към своя „създател“. Конструктивните хора стават все по-конструктивни, а деструктивните привърженици на старите мисловни модели – все по-деструктивни, до настъпване на техния окончателен разпад.
От Библията знаем, че това ще се случи в последните времена:
„Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети. „(Откровение 08:12); „И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил нито един човек, но заради избраните онези дни ще се съкратят.“ (Матей 24:22).
Ще припомним и произнесеното от духовния учител Беинса Дуно слово, според което времето и пространството, сами по себе си, не са реални величини и затова животът в тях е причина за човешките нещастия:
„Често се говори за време и пространство, като физически условия. Аз ще ви кажа една истина, която не сте чували досега. Тя е следната: Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето, и пространството. То е реалността на живота. Какво е реалност, не знаете. Времето и пространството, сами по себе си, не са реални величини. Времето само определя нещата. Пространството пък може да се увеличава и намалява, без да е реално. Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството.“ (9. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 ноември, 1932 г. София. – Изгрев)
Високата вибрация и как да поддържаме честотите й
