Будистка притча за отровната стрела разкрива най-голямата ни грешка

0
1343
прочитания
Подобно на други велики мъдреци, Буда предлага практическа философия, която насърчава към фокусиране върху най-простите и важни неща.
"Блуждаещият ум е нещастен ум. Към важните неща се отнасяй с леко сърце."

„Пазете се от втората стрела”

Това е будистки израз, който няма нищо общо със стрелбата с лък. Отнася се до капаните на собствения ни ум. Известно е, будистката философия от хилядолетия изучава и обяснява това как функционира нашият ум, как често ни подмамва и повлича със себе си в преживявания, които бихме искали да избегнем.

Според будистите „първата стрела” – това са всички неприятности, неуспехи и страдания, които животът ни поднася. Тях не винаги можем да избегнем. Тях трябва да ги посрещнем, изживеем и преодолеем. Често по-опасна се оказва „втората стрела” – тя е изстреляна не от живота, а от собствения ни ум. Този, който тълкува, този, който усилва и затвърждава болката от първата стрела. Умът ни не ни оставя на спокойствие, постоянно се опитва да си обясни нещата, да ги подреди, да ги предвиди. Оказваме се въвлечени от „блуждаещия ум“ в ненужни обмисляния, вътрешни съмнения и дилеми. Това ни пречи да приемем нещата такива, каквито са и често води до загуба на време и енергия.

Подобно на други велики мъдреци, Буда предлага практическа философия, която насърчава към фокусиране върху най-простите и важни неща.

В Majjhima Nikaya, колекция от текстове, приписвани на Буда, представляващи част от палийския канон, се намира „Притчата за отровната стрела“ . Гаутама Буда разказа тази история на ученик, който желае да чуе от учителя си отговорите на „14-те въпроса без отговор“, един от които е  въпросът за живота след смъртта.

„Имало едно време един човек, който бил наранен от отровна стрела.

Семейството и приятелите му решили веднага да му намерят лекар, но пациентът отказал, тъй като първо искал да узнае името на човека, който го е ранил, кастата, към която принадлежи и страната му на произход. Той искал да научи дали мъжът е висок и силен, дали има светла или тъмна кожа, какъв вид лък го е ранил, дали въжето е направено от бамбук, коноп или коприна. Искал да разбере дали перото на стрелата принадлежала на ястреб, лешояд или паун. Чудел се дали лъкът, който е бил използван, е обикновен лък, извит или направен с олеандър и т.н. Накрая човекът умрял, без да научи отговорите”.

Първата идея, която идва на ум е, че отношението на ранения е абсурдно и безсмислено. Въпреки това, Буда ни казва, че всички ние се държим по един и същи начин, без да го осъзнаваме.

В известен смисъл всички сме наранени с тази отровна стрела, защото рано или късно ще умрем. Но ние живеем, без да осъзнаваме напълно своята смъртност, така че често прекалено наблягаме на незначителните неща, които ни пречат да се наслаждаваме на настоящето и ни потъват в състояние на ненужна загриженост.

Буда казва: „Не се спирайте на миналото, не мечтайте за бъдещето, концентрирайте ума си в настоящия момент“.

Не бива да се фокусираме прекомерно върху въпроси, които са несъществени поради страх да се изправим пред тези, които са важни.  В много случаи, за да разрешим даден проблем, е важно да не се изгубваме в разногласия, а да действаме.

Будистка притча за отрязания клон