Знаменитата разходка на сър Франсис Галтън
Сър Франсис Галтън е английски антрополог и психолог, изследващ механизмите за измерване на умствените операции (психометрия). Счита се за основоположник на диференциалната психология и за един от първите изследователи на в областта на образната памет и асоциациите. Под влияние на братовчед си Чарлз Дарвин сър Галтън става един от най-запалените поддръжници на евгениката („най-големият скандал в науката“), обещаваща нов свят, изпълнен само с красиви, интелигентни и продуктивни хора.
Франсис Галтън решава да проведе своеобразен експеримент върху себе си. Един ден, преди да излезе на обичайната си разходка по улиците на Лондон, той се изправя пред огледалото и убедено започва да повтаря няколко пъти на глас: „Аз съм отвратителен човек, ненавиждан от всички в Англия.“ След като се концентрира върху това утвърждение до степен на самохипноза, той с любопитство предприема планираната си разходка.
Отначало на пръв поглед всичко изглежда както обикновено. Наблюденията, описани впоследствие от Галтън като резултат от проведения експеримент, говорят съвсем друго. По негови твърдения, той започва да долавя враждебни и презрителни погледи на всяка крачка, а мнозина от минувачите неприкрито се отвръщат от него. Изследователят на няколко пъти е принуден да чува груби ругатни по свой адрес.
Историята разказва, че един от хамалите изблъсква сър Галтън, докато минава покрай пристанището, вследствие на което той се строполява в една локва. Галтън установява, че всеобщото настроение постепенно се предава и на животните. Един от впрегнатите жребци успява така да го ритне, че ученият пада на земята. След тази случка Галтън се опитва да предизвика съчувствие сред очевидците. За най-голямо негово изумление, хората застават на страната на животното. След това премеждие антропологът решава да се прибере вкъщи, тъй като е обезпокоен, че неговият мисловен експеримент може да породи още по-сериозни изпитания.
Прословутата случка, описана в учебниците по психология, налага извода, че човекът е това, което мисли за себе си и неговата собствена настройка генерира Реалността, в която живее. Всеки един от нас ежедневно прави избори какво да мисли и как да се чувства, а това неминуемо определя както облика на неговия живот, така и отношението на другите към него.
Ако опознаем и овладеем Себе си, ние на практика овладяваме и реалността, в която живеем. Тази история завършва с ценното прозрение, че не е необходимо да съобщаваме на хората около себе си своята самооценка и душевно състояние, тъй като те предварително са я почувствали или осъзнали.
Стефано Д’Анна: Школата за богове – Промени се и светът ще се промени!
