Хеймин Суним: Когато сте тъжни, наблюдавайте чувствата си, за да се разсеят

0
1059
прочитания
Вие не сте вашите чувства, нито пък историите, които вашият ум измисля, за да си ги обясни. Вие сте огромната тишина, която е свидетел на тяхната поява и изчезване.
"Когато умът е шумен, светът също е такъв."

Хеймин Суним е един от най-влиятелните дзен будистки учители и писатели в Южна Корея,  даващ насоки към Пътя на съзнателността. Освен като наръчници по медитация, книгите му са популярни и като незаменим помощник в справянето с предизвикателствата на всекидневието. 

Публикуваме откъси от книгата му „Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“: 

„За да махнете загорялата храна от тигана,

просто сипете вода и чакайте.

След малко храната ще се отдели сама.

Не се мъчете да излекувате раните си.

Просто сипете време в сърцето си и чакайте.

Когато са готови, раните ви сами ще се излекуват.“

……….

„Когато имате неприятно чувство,

не се вкопчвайте и не задълбавайте в него.

Оставете го да се носи по течението.

Вълната на емоцията естествено

ще отшуми сама,

стига да не я подхранвате,

като се държите за нея.“

КОГАТО СТЕ ТЪЖНИ

Наблюдавай чувството спокойно, без да искаш да го промениш. То ще се промени от само себе си.

Наблюдавайте чувствата си спокойно, все едно те се намират извън вас; така, както наблюдавате едно дърво, или наблюдавате как тече водата покрай вас, когато седите край реката. Ако наблюдавате вашите чувства по този начин дори в продължение на 3 минути, вие ще забележите, че енергията и структурата им бавно се променя.

Чувствата често се раждат от матрицата на различни предпоставки, които вие не можете да контролирате. Вие просто нямате контрол върху времето или настроението на началника ви, a също и върху чувствата в тялото ви. Те просто преминават, като облаците в небето.

И се разсейват от само себе си.

Но ако ги приемете твърде на сериозно и им позволите да станат част от вас, вие ще ги преживявате всеки път отново и отново, когато мислите за миналото.

Не забравяйте, че вие не сте вашите чувства, нито пък историите, които вашият ум измисля, за да си ги обясни. Вие сте огромната тишина, която е свидетел на тяхната поява и изчезване.

„Познаваме света единствено

през прозореца на ума.

Когато умът е шумен, светът също е такъв.

А когато умът ни е в покой, светът също е такъв.

Познаването на ума

е толкова важно, колкото опитите

да променим света.“

……..

 „Цунамито е страшно не само заради водата,

но и заради предметите, които запраща тя по нас.

Торнадото е ужасяващо не само заради вятъра,

но и заради нещата, изкоренени и

понесени от него.

Чувстваме се нещастни не само защото се е случило нещо лошо,

но и заради кипналите ни мисли за случилото се.“

Дзен или как един Утихнал Ум може да генерира здраве и решения