Промяната в човешкото поведение е преломен момент, в който се преминава от мисли към думи и дела. Промяната никога не е така проста. Здравният риск от пушенето например е добре известен, но висок процент от хората продължават да пушат. За да направят промени, хората трябва да:
- имат мотиви за промяна;
- се чувстват застрашени от сегашното си поведение;
- осъзнават положителните и отрицателните последствия от промяната на поведението;
- чувстват, че промените ще са благоприятни;
- се чувстват компетентни да направят промените.
Никой на света няма твоето лице.
Има връзка между самооценката и поведението на хората. Хора с висока самооценка имат по-висок вътрешен контрол – степента, до която вярват, че са отговорни за живота си и се чувстват по-самоуверени да направят промени. Обратно, хората със саморазрушително поведение, като наркоманите например, имат ниска самооценка, подсилвана и от лоши социални връзки. Те вярват, че техните действия са повлияни от шанс, късмет (външен контрол). Това са обикновено хора с ниско ниво на образование и социален статус, т.е. хора, които вярват, че нямат контрол върху своя живот.
Много хора имат знания и опит за това кое е здравословно или правилно и кое не е. Те се опитват да правят промени, като например да намалят теглото си или да спрат пушенето, но не винаги успяват. Защо?
Идеята за степенната промяна приема, че промяната в поведението не става изведнъж, а преминава през определени етапи:
- Предварително обмисляне- все още човек не обсъжда промяна, защото не счита, че има риск за живота или здравето му.
- Обмисляне – въпреки, че човекът е наясно с ползите от промяната, той още не е готов за нея и се нуждае от информация или помощ, за да вземе съответното решение.
- Подготовка за промяната – когато осъзнатите ползи надделяват и промените изглеждат възможни и си заслужават, човекът може да потърси допълнителна подкрепа.
- Извършване на промяна – трудни са първите дни; основните изисквания за успех на този етап са ясната цел, реалистичния план и подкрепата.
- Поддържане – постигане на устойчивост на новото поведение; това е трудно и човекът може да се върне на предходно стъпало.
Малко хора преминават през тези степени до успеха. По-често се преминава през серии от повтарящи се цикли. Например пушачът може да спира няколко пъти цигарите, докато ги откаже окончателно. Много важна е подкрепата на околните. Решението за промяна в поведението е резултат не само на осъзнато желание, но и на информираност, на емоция, навик, обществено влияние, липса на предвидливост.
За осъществяването на промяната са необходими няколко условия:
- Промяната трябва да бъде инициирана от лицето – хората ще се променят, само ако искат да го направят.
- Поведението трябва да стане очебийно. Повечето от рисковете са част от ежедневието и хората свикват с тях и не им обръщат внимание. За да започне промяната, това поведение трябва да бъде изведено на преден план от някое друго събитие. Например пушач, който ще трябва да живее с непушач.
- Новото поведение трябва да стане част от ежедневието, т.е. да се превърне в навик.
- Човекът може да бъде стимулиран да открива алтернативи. Например, човек който яде шоколад при депресия, а има проблем с килограмите, може да замени това със спорт.
- Промяната се затруднява, ако човек има проблеми и несигурен живот. Човешките възможности за справяне и промени имат предел !
- Промените са стресиращи и човек има нужда от подкрепа – от близки, приятели или от групи за самоподкрепа.
Промяната се нуждае от време. Ефектът може да настъпи след дълъг период от време, а понякога и изненадващо бързо.
Методи за управление на времето
Източник: Социална медицина – учебник за студенти по медицина, Варна, 2014 г., А. Керековска и др., с. 123-124
