„Съвършенството е идея, която убива“ – тази фраза може да изглежда абсурдна, но не и в епоха, в която самоусъвършенстването се превръща в стока, продавана от хиляди треньори и книги за саморазвитие. Поставете си цели, запишете резултата за тяхното постигане, помислете върху система за мотивация, заблудете ума си, превърнете всичко в игра – това е част от това, което гурутата за личностно израстване съветват. Но в какво може да се превърне човек, безмилостно следвайки тези съвети?
В ерата на непрекъснато развиващите се технологии положителното мислене отстъпва място на доктрината за лична ефективност. Тъй като гурутата и треньорите за „производителност“ не трябва да бъдат възприемани като въздушни шарлатани, днес много от тях са психолози, които разчитат на специфични научни методи; или успешни технологични предприемачи със завидни постижения в живота и бизнеса. Какво продават те? Ефективни техники. Вече не е достатъчно само да мислим и да си представяме начина за подобряване на тялото и ума ни. Сега трябва да си поставяме цели, да изчисляваме стъпки, да записваме режимите на сън, да спазваме диета, да водим дневник на „негативните мисли и думи“ и след това да анализираме получените бележки, за да се настроим отново и да повторим целия кръг.
Новозеландският автор Спайсър дълго време изучава всички съвременни начини за самореализация и опитва да разбере към какво човек е готов да отиде, за да се превърне в супермен.
Хората изпробват за себе си принципи, свързани със здравето, практикуват медитация и търсят собствен път към просветлението. „Мисля, че пропилях още една година за неща, които нито бяха и нито станаха част от мен.“ – осъзнава Спайсър, след като е прекарал една година, фокусиран само върху себе си, изключвайки всички и всичко от живота си. Спайсър не се чувства като най-добрата версия на себе си. Той дори не се чувства като себе си. Сега той се чувства като човек, обсебен от мисълта: „Ако не бях аз, кой тогава бях?“
Желанието да постигнете цел или да покажете своето превъзходство е не просто стресиращо, то може да бъде фатално, според британския автор Уил Стор. Неговата книга „Selfie. Защо сме фиксирани върху себе си и как това ни влияе“ започва с обезпокоителната глава за самоубийството.
Стор е сериозно загрижен от нарастването на самоубийствата в САЩ и Великобритания и обвинява за това неспособността на хората да оправдават високите очаквания, които самите те си налагат. Той цитира данни от проучвания, според които тийнейджърките са все по-недоволни от телата си, а мъжете все повече страдат от телесна дисморфофобия.
Той е събрал богат материал за епидемията от повишена тревожност сред учениците, свързана с феномена „перфектно представяне“ – тенденция, особено очевидна в социалните медии, в която се демонстрира натрапчивото желание животът да бъде представен като поредица от завидни триумфи.
„Живеем в епоха на перфекционизъм. Съвършенството е идея, която убива. Хората страдат и умират под игото на фантазията за това, което не могат да станат.“
Стор проследява тенденцията, идваща от древните гърци, които вярват, че хората са интелигентни същества и следователно трябва да се стремят към реализиране на най-високия си потенциал, след което преминава към християнството с неговата доктрина за греховното Аз, изискващо спасение. Прескача от Фройдистките въпроси за „Омраза към себе си и страх от секс“ към плашещия американски стремеж към щастие. Целият свят е заразен с „амбициозен“ нарцисизъм, поради което Стор говори остро за позитивната психология и движението на самореализация.
В неговата антилиста икономиката е последна. Авторът напомня, че трябва да оцелеем в свръхконкурентоспособна, глобализирана икономика, която не предлага гаранции на работника и изисква от нас да станем по-бързи, по-умни, по-учтиви и по-креативни.
Това, което е правено от телевизията, сега се прави и от социалните медии – създаване на човешки взаимоотношения, изградени върху постоянна конкуренция за популярност и социално одобрение.
Междувременно родителите с любов продължават да хранят децата си с добронамерената лъжа, че те могат да бъдат „всеки“, което кара децата да се чувстват виновни за себе си, вместо да обвиняват бруталността на пазара, когато те се провалят в него.
Ако непрекъснатото самоусъвършенстване не е просто хоби, а икономическа необходимост, как тогава някой от нас може да реши да живее по различен начин? Стор твърди, че има изход:
„Това не е безнадеждна ситуация. След като осъзнаете, че всичко това е просто акт на принуда, че вашата култура се опитва да ви превърне в някой, когото всъщност не можете да станете, вие започвате да се освобождавате от високите стандарти.“
Той пише, че е приел себе си:
„Тъй като разбрах, че липсата на учтивост и повишеният невротизъм са относително стабилни аспекти на личността ми, а не признаци на някакво срамно психологическо осквернение, спрях да се саморазправям толкова често.“ Вместо това той започнал да се извинява на обидените от неговия гняв и невротизъм хора.
Сара Найт е автор на книгата „Ти прави себе си: Как да бъдеш този, който си и използвай това, което трябва, за да получиш това, което искаш“. Целта на Найт е да насърчи читателите си да се приемат такива, каквито са, с брадавици или други недостатъци. Тя иска да помогне и предлага стратегии като: „вътрешна преоценка“ (преглед на слабостите и превръщането им в силни страни), приемане на собствения песимизъм (съветва да бъдете прагматични и да не надценявате очакванията си), препоръчва да бъдете егоистични (да отстоявате нуждите си), да мислите за смъртта (за да увеличите максимално щастието в живота) и „да се освободите от култа към учтивостта“.
Свен Бринкман, авторът на книгата „Краят на епохата на самопомощ“: Как да спрем да се подобряваме“, публикувана в Дания през 2014 г. , се фокусира върху ускоряващия се темп на живот. Според него технологиите прекъсват границата между работата и личния живот, а от нас се очаква да сме постоянно в контакт, да правим повече, „да го правим по-добре и по-дълго, без да задълбаваме в съдържанието или смисъла на това, което правим“. Подобно на Стор, Бринкман осъжда концепцията за самоусъвършенстване като нова тенденция и инструмент на ненаситната икономика. Но там, където Стор вижда криза на жизнеността, Бринкман вижда криза от духовен тип.
„Днес вече не вярваме във вечния рай – този морков в края на пръта на живота, и вместо това се опитваме да вкараме колкото се може повече събития за краткото време, отредено ни на Земята. Ако стоите неподвижни, докато всички вървят напред, вие изоставате. Това в наши дни е равносилно на връщане назад.“
Предупреждението на Харари: Смисълът на живота за „безполезната класа“ ще бъдат компютърните игри
Независимо от казаното, книгите на Бринкман предлагат точно това – да стоим неподвижни. Той предлага да се откажем от манията си да бъдем най-добрите във всичко.
„Няма истинска стойност в това да бъдеш себе си“, казва Бринкман.
Може би норвежкият терорист Брайвик е смятал, че е останал „верен на себе си“, когато е организирал атаката; може би Майка Тереза не го е направила. Ако искате да се включите в самоанализ, най-добре е да го направите веднъж годишно, за предпочитане през лятото, докато сте на почивка. Отидете на разходка в гората, казва той, и помислете за необятното пространство. Отидете в музей и разгледайте произведение на изкуството, без да мислите, че ще ви направи по-добри по някакъв измерим начин. Нещата не трябва да бъдат конкретни, за да имат стойност. Оставете книгите си за самореализация и вместо това прочетете класиката.
Осем признака, че нещо изключително се случва, но повечето хора не го забелязват
