Анна Кирянова е руски психотерапевт и философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има издадени редица философски книги, както и литературни произведения в жанра трагикомедия. Работи в областта на философията на съдбата, на взаимоотношенията и щастието. От 30 години изучава негативните влияния, завистта и мистичното съзнание. През 2019 година започва публикуването на поредицата от книги под надслов „С вкус на мента. Душевни книги за добри хора“, част от която са и книгите „Калейдоскоп на живота“, „Обикновено чудо“ и „Уютни хора“.
„Почти всеки мъж има Главна или Съдбоносна жена. Обикновено той я среща, след като е изпитал поредица от страсти. Неминуемо между тях започват конфликти или недоразумения, често придружени със силни чувства. Но когато мъжът и жената се разделят, отношенията им придобиват трагичен заряд. В последствие мъжът „умира“, сякаш е загубил източника си на енергия. Преди това болестите му се влошават, възникват проблеми и накрая го навестява смъртта. Известно е, че поетът – певец Владимир Висоцки се дистанцира от Марина Влади, която е обичал страстно. Не след дълго, след като почти са се разделили с нея, Висоцки среща друго момиче. И тогава той умира, не успявайки да се пребори със зависимостта си от алкохола. През последната година от живота си поетът почти не пише песни… Подобен е случаят с композитора Шопен, който напуска любимата си жена Жорж Санд. Шопен е тежко болен от туберкулоза, но докато живее с писателката Жорж Санд, написва много велики произведения и устоява на болестта. След разрива си с нея обаче той изгубва творческите си сили, а след това и живота си… Наполеон се разделя с любимата жена Жозефин и загубва империята си. Чехов боледува дълго време, но състоянието му бързо се влошава, след като актрисата Олга Книпер – Чехова охладнява към него и започва свой живот. Писателят се обезсилва и не след дълго умира…
Мъжът не винаги разбира колко важна е главната жена за него. Тя може да бъде въплъщение на майката, а може да бъде и друга жена… Но се случва така, че когато мъжът я загуби, той се лишава от силата и живота си. Често не осъзнава колко енергия е получавал и как е оцелявал благодарение на нея, особено в най-трудните си времена… Мъжът късно осъзнава какво е означавала за него Главната жена. Случва се пред лицето на смъртта той да назове името й, сякаш помни само него и да произнесе думите: „Ти си моят живот!“, като не винаги разбира напълно, че това е самата истина…“
