Медицината все още отхвърля идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Според д-р Лиса Ранкин, автор на книгата „Победа на ума над медицината“, в човешкото тяло и ум е скрита огромна мъдрост и неподозирана сила.
Д-р Лиса Ранкин е лекар, визионер, бестселър автор, популярен лектори в TED. Основател е на Институт по холистична медицина. Тя търси пресечната точка между науката, „чудото“ и духовността, пресечното поле между мистичното и физиологичното (могъщия ум), за да разкрие пътя към физическото и ментално здраве.
„В коя част на науката остават случаите на спонтанни ремисии и необясними изцеления, за които се разказва с половин уста из болничните коридори?“- пише д-р Ранкин.
Лиса Ранкин проучва „невероятни“ случаи на самоизлекуване на терминално болни, на „нелечими“ и хронични заболявания. Доказва, че в човешкия организъм е заложен механизъм за самовъзстановяване, който можем да активираме със силата на ума си.
„В самоизцелението няма нищо мистично и свръхестествено – казва д-р Ранкин. – Всичко е най-проста биохимия. Просто в човешкия организъм е заложен механизъм за самовъзстановяване и той очаква само да му създадем подходящи условия да направи това, което му е присъщо по природа – да твори чудеса!“
ИЗБРАНИ ОТКЪСИ И АКЦЕНТИ ОТ КНИГАТА Й:
„Злокачествен тумор на пациентка се смалил и напълно изчезнал по време на лъчетерапия, въпреки че след това се установило, че апаратът за лъчетерапия е бил развален. Всъщност тя изобщо не е била облъчвана, но вярвала в това. И лекарите ѝ също.
Мъж с инфаркт отказал сърдечна операция, но „необратимо“ запушената му коронарна артерия станала отново проходима, след като променил начина си на хранене, започнал да се занимава с физически упражнения, захванал се с йога и ежедневна медитация.
Пациентка с лимфом в четвърти стадий била вкарана в реанимацията, защото органите ѝ един по един започнали да отказват. Жената имала т. нар. преживяване, близко до смъртта. И след като почувствала чистата безусловна любов и се сляла с нея, разбрала, че ако направи избора да не премине от другата страна, ракът ѝ ще изчезне почти мигновено. По-малко от месец след това биопсията на лимфните ѝ възли показала, че в тях не е останала нито една ракова клетка.
Парализиран мъж направил поклонническо пътешествие до лечебните води на Лурдес и проходил.“
„Една от първите книги, които прочетох, беше „Лекът вътре в нас“ (The Cure Within) на професора от Харвард Ан Харингтън. Книгата се отнася за медицинската връзка между ума и тялото от историческа гледна точка. След като я прочетох, усетих физическо замайване и вътрешно безпокойство. Говорейки за феномена ум-тяло, Харингтън използва понятието „непослушни тела“ – термин, с който обозначава факта, че понякога телата не реагират „както се очаква“ и единствения начин, по който можем да си обясним подобни загадки, е чрез силата на ума. Харингтън дава примери за непослушни тела, като разказва истории за деца, израсли в институции, където всичките им материални нужди са били задоволени, но са страдали от проблеми във физическото и психическото си развитие, защото не са получавали достатъчно любов. Цитира и 200 случая на слепота сред група камбоджански жени, които Червените кхмери принудили да наблюдават изтезанията и убийствата на любими хора. Макар че медицинските прегледи не открили никакви проблеми в зрението на тези жени, те самите твърдели, че „са плакали, докато престанали да виждат“.“
„Има доказателства, че лекарите могат до подпомогнат вашето възстановяване не толкова с лечението, което са ви назначили, а с авторитета, който им приписвате. Ето още интересни неща, за които открих научни доказателства: един неочакван фактор може да се отрази по-добре на здравето ви, отколкото отказването на цигарите; нещо, за което смятате, че няма никаква връзка със здравето, може да удължи живота ви с повече от седем години; нещо забавно значително ще намали броя на посещенията ви при лекаря; една позитивна промяна във вашето отношение може да ви осигури цели десет години повече живот; един работен навик може да увеличи риска от смърт, а едно приятно занимание, което вероятно никога не сте свързвали със здравословния начин на живот, може сериозно да намали риска от сърдечносъдови заболявания, от инсулт и рак на гърдата.“
„Умът и тялото комуникират чрез хормони и невротрансмитери, които произлизат от мозъка и след това го напускат, за да подадат сигнали на други части от организма. Затова не трябва да се изненадваме, че това, което мислим и чувстваме, може да се трансформира във физиологически промени в тялото. Хормоните и невротрансмитерите, които мозъкът разпръсква, зависят от това дали умът интерпретира нещо като положително (както е случаят с плацебо ефекта), или като отрицателно (както е при ноцебото). Ако съзнанието ни е изпълнено с негативни убеждения и емоции, като например страх, мозъкът ги възприема като заплаха. За него това е ситуация, в която ни преследва лъв, така че се задейства стрес реакцията, известна като реакцията „бий се или бягай“. Задейства се поредица от освобождаване на хормони, оста хипоталамус‒хипофиза‒надбъбречна жлеза се активира и по този начин се стимулира симпатиковата нервна система да заработи на пълни обороти, повишавайки нивата на кортизол и адреналин в организма.
Тогава тялото спира да се интересува от дългосрочни задачи като обновяване на клетките, самовъзстановяване и борба с последиците от стареенето. То е прекалено заето да ни подготви да избягаме от лъва. И няма никакъв смисъл имунната система да се справя с някакви си ракови клетки или организмът да се занимава с генерирането на нови клетки, при положение че има опасност след секунда да се окажем в лапите на лъва.
С времето негативните убеждения, които многократно предизвикват реакции на стрес, си казват думата. Клетъчната среда се отравя от хормоните на стреса. Нищо чудно, че тялото се разболява и му е трудно да се възстанови.
Важно е да знаем, че точно както стрес реакцията е механизъм за оцеляване, чиято цел е да ни запази живи в извънредни ситуации, организмът разполага и с противовесна реакция на релаксация. Тя се предизвиква, когато мислите ни са оптимистични и изпълнени с надежда. Тогава нивото на стрес хормоните спада и се освобождават здравословните хормони на релаксацията, парасимпатиковата нервна система взема надмощие и организмът отново се връща в състояние на хомеостаза. Тялото ни може да се самолекува само когато е в спокойното състояние на релаксация. Всяко нещо, което редуцира стреса и предизвиква реакция на релаксация, не само облекчава симптомите, но и дава възможност на тялото да прави най-естественото за него нещо – да се самолекува.“
„След като веднъж променим убежденията си на подсъзнателно ниво, ние оптимизираме хранителната среда на целия набор от клетки, които изграждат човешкото тяло, и така променяме начина, по който се проявява нашето ДНК. Не сме жертви на гените си. Ние сме господари на съдбата си.“
Kак да лекуваме всяка болест със силата на съзнанието и мисълта – Петър Дънов
Д-р Владимир Пожарашки: „Аз съм лекар, но „вътрешният самолечител“ ме спаси“
