„Толтек не подразбира нация, а воин на духа, воин, който е достигнал до познанието на чистия дух, така нареченият свободен вятър. В пътя на толтеките можеш да влезеш само с една много голяма любов към истината и Орела, защото това е встъпване във вечния и безкраен път на развитието и свободата. Пътят на толтеките е изключително практически път на Мъдростта, това са истинските атланти.“ (Елеазар Хараш)
ОТКЪСИ ОТ УЧЕНИЕТО НА ТОЛТЕКИТЕ ЗА БЕЗУПРЕЧНОСТТА:
„Една от основните разлики между мъжете и жените е начинът, по който подхождат към познанието.
„^“ това е мъж, „v“ това е жена. Мъжете трупат познанието стъпка по стъпка. Те го достигат, те се катерят към познанието. Мъжете „конусират“ към духа, стремят се като конус към познанието. Този конусовиден процес поставя граници на мъжете до къде могат да стигнат. Мъжете могат да достигнат само до определена височина. Техният път към познанието свършва в една малка точица — върха на конуса.
При жените конусът е обърнат надолу, като фуния. Жените са способни да се отварят директно към извора, или по-точно — изворът ги достига директно чрез широката основа на конуса. Магьосниците казват, че връзката на жените с познанието е обширна. Докато връзката на мъжете е доста ограничена.
Мъжете са близо до конкретното и се стремят към абстрактното. Жените са близо до абстрактното и въпреки това се опитват да задоволяват прищевките си с конкретното.
Това, че жените са считани за по-нисшестоящи или, в най-добрия случай, че женските черти се разглеждат като допълващи мъжките, е свързано с начина, по който мъжете и жените подхождат към познанието. Най-общо казано, жените се интересуват повече от това да имат власт над самите себе си, отколкото над другите; власт, която е повече от ясно, че мъжете искат. Първоначално жените не са изпитвали потребност да експлоатират своята способност да се свързват обширно и пряко с духа. Не виждали никаква необходимост да говорят или да умуват над тази естествена тяхна способност, защото за тях било достатъчно да я пускат в действие и да знаят, че я имат.
Неспособността на мъжете да се свързват пряко с духа е това, което ги е подтикнало да говорят за процеса на достигане на познанието. И досега не са спрели да говорят за това. Именно тази настоятелност да опознаят процеса на своя стремеж към духа, тази настоятелност да го анализират е това, което им е дало увереността, че да разсъждаваш е типично мъжко качество.
Концептуализирането на разума е дело изцяло на мъжете, което им е позволило да омаловажат дарбите и постиженията на жените. А още по-лошо, то им позволило да изключат женските черти от формулировката на идеалите на разума.
И, разбира се, до този момент вече, жените вярват в това, което им е определено. Жените са научени да вярват, че само мъжете могат да разсъждават трезво и свързано. Все още мъжете носят със себе си товар от незаслужени привилегии, който автоматично ги прави по-висши, независимо от тяхната подготовка или способности.
Жените все още имат пряка връзка с духа. Само са забравили как да я използват, или по-точно — са копирали мъжкото състояние, при което тя въобще липсва. В продължение на хилядолетия мъжете са полагали неимоверни усилия жените да я забравят. Вземи Светата Инквизиция например.
Това е било едно систематично прочистване с цел да се изкорени убеждението, че жените имат пряка връзка с духа. Всяка организирана религия не е нищо друго освен една успешна машинация да се поставят жените на по-ниско стъпало. Религиите се позовават на божествен закон, според който жените са по-нисшестоящи.
От присъщата на мъжете необходимост да властват над останалите и от липсата на интерес у жените да изразят или формулират това, което знаят и начина, по който са го узнали, се е получил най-престъпният съюз. Благодарение на него от самото си раждане жените биват принуждавани да вярват, че реализацията в живота се изразява в това да имат дом, семейство, деца и да се самоотрекат. Жените биват изключвани от доминиращите форми на абстрактната мисъл и биват обучавани в подчинение. Те така добре са тренирани да вярват, че мъжете трябва да мислят вместо тях, че накрая са се отказали да мислят.
Жените са способни да формулират това, което са научили. А то е определено от мъжете. Мъжете определят самата същност на познанието, а от нея са изключили това, което има връзка с женското начало. Или пък, ако е включено, то винаги е в негативна светлина. И жените са приели това.
Днес жените могат да вършат всичко, което пожелаят. Те имат достъп до всички центрове на познание и до почти всички професии, упражнявани от мъже. Но това е безсмислено, докато нямат опорна система, опорна база. Каква полза от това, че имат достъп като мъжете, когато все още са считани за по-нисши същества, които трябва да възприемат мъжко отношение и поведение, за да успеят? Истински успелите са тези, които са се обърнали точно на 180 градуса. Но те също гледат с презрение на жените.
Според мъжете утробата ограничава жената както физически, така и умствено. Поради тази причина, макар да имат достъп до познанието, на жените не им е позволено да помагат при определяне на това познание.
Проблемът е, че в наши дни познанието се черпи единствено от разумното обяснение на нещата. Но жените имат друга писта, друг път за достигане до познанието, който никога, ама никога не е бил взиман под внимание. Този път може да допринесе към познанието, но това ще е един принос, който няма да има нищо общо с разумното обяснение на нещата.
Където преобладава женското начало, е място на обърнатия конус. Връзката на жените със самия дух.
Тази връзка трябва да се разглежда чрез един друг аспект на разсъждаването. Аспект, който никога досега не е използван, а именно — женската страна на разсъждаването. Тя представлява много неща. Едно от тях определено е сънуването. Сънуването е само за смели жени или за онези жени, които нямат друг избор, защото положението им е непоносимо.
За да бъде в света на магьосниците, човек трябва да сънува превъзходно.
Утробата е най-съвършения женски орган. Именно утробата дава на жените тази допълнителна изостреност, тази допълнителна сила да насочват своята енергия. Сънуването е втората функция на утробата (първата е възпроизвеждането и всичко свързано с него).
При жените чувствата се зараждат в утробата. При мъжете чувствата се зараждат в мозъка.
Мъжете, в стремежа си към превъзходство, са успели да сведат тайнствената сила на жената — нейната утроба — до строго биологичен орган, чиято единствена функция е да възпроизвежда, да носи мъжкото семе.
Знаеш ли историята на Благовещението?
В Юдео-Християнската традиция само мъжете чували гласа Божи. Жените нямали тази привилегия, с изключение на Дева Мария.
Било естествено ангелче да шепти нещо на Мария. Не било естествено обаче, че единственото, което ангелът имал да й казва, било, че тя ще носи синът Божи. Утробата не получила знание, а обещание за Божието семе. Мъжки Бог, който на свой ред дал началото на друг мъжки бог.“
Според толтеките заличаването на собствената биография освобождава енергия и държи нащрек
Карлос Кастанеда: Ако пътят ти няма сърце, то полза от него няма
