Учителя: В културата на Шестата раса хората няма да умират, както сега

0
2368
прочитания
Беинса Дуно:
"Живота, Духа, не можеш да го туриш в гроба. Духът не е нещо материално. И човек не е нещо материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата, духът – никога!"

Избрани цитати от Учителя Беинса Дуно за умирането, смъртта и погребенията

  • Смъртта е само една смяна на енергията в природата от едно състояние в друго.
  • Смъртта ограничава човека, той не може да се проявява на физическото поле. Туй състояние наричаме смърт.
  • Когато човек умира, клетките постепенно се раздвижват, разпръскват се в пространството, където продължават да живеят.
  • Човек като умира, 150 хиляди милиарда души се освобождават и всички тия души отиват там, откъдето са. Които са от растенията, отиват при растенията, други, които са от минералите, отиват при минералите, трети – в органичният свят, всяка клетка се връща там, откъдето е дошла.
  • Желателно е да не ни погребват, тъй както се погребват всички хора. Да турите умрелия в кола, да го носят на гробището, да го опяват попове, да го заровят в земята, да го изпращат роднини и близки, това е голяма погрешка, това е цяло представление. Като дойде времето на човека да заминава, да каже на ближните и на приятелите си: „Сбогом, аз отивам при своя баща. Изминаха 70, 80, 90 години, откакто съм дошъл на земята, време е да отида за няколко години при Баща си.“ Даваш банкет на приятелите, излизаш – ни глас, ни ослушване повече.
  • Наближило е да умираш. Кажи: „Господи, от умрели хора Ти нямаш нужда. Нека живея, да работя за Тебе, да живея на земята, да Те обичам“.
  • Ние се страхуваме от смъртта, понеже не разбираме какво представлява тя. Страшна е смъртта за онези, които не я разбират. Няма по-добро нещо от нея.
  • Цяло изкуство е да знаете как да умрете. Някои много се мъчат, не знаят как да умрат.
  • Когато някой е умрял не бива да се плаче за него, защото го смущават и той много мъчно може да си замине.
  • Умрелият трябва спокойно да освободи съзнанието си от всички впечатления на физическото поле.
  • На умрял човек никакви цветя няма да слагате.
  • Гледайте да се освободите от мисълта, че има смърт.
  • Човек умира, защото дрехата му е съдрана, трябва да я захвърли на земята и да му дадат нова. Дрехите умират, но не и човекът. Човекът никога не умира. Съжалявам всички хора, които имат паметници.
  • Умрелият затваря очите си, затваря устата си, затваря ушите си. Той остава спокоен и невъзмутим и каквото и да му говорите, мълчи, все едно, че е сърдит.
  • Докато човек още не се е разложил, смъртта не е дошла. Като пипна живия човек, у него има една специфична топлина, която определя живота. Умрелият има специфична студенина, която определя смъртта. Ако е умрял някой, но съществува тази топлина, ти можеш да го възкресиш.
  • Има три неща, които не умират – духът, душата и умът.
  • За онзи, който не знае как да излезе от тялото си, смъртта е страшна, но за онзи, който знае, тя е благословение.
  • Онези, които са в другия свят, мислят за нас повече, отколкото ние за тях.
  • Най-главната причина за умирането на хората е тази, че не дишат правилно и хармонично.
  • Хората умират не от бацили, а умират от безлюбие.
  • Човек се намира между две системи: мозъчната и симпатичната нервна система. И след като той си замине от този свят, тези две системи продължават да функционират и в онзи свят.
  • Щом стане сблъсък между симпатичната нервна система и мозъчната нервна система, човек умира. Ако симпатичната нервна система вземе надмощие, човек има голям корем като буре, вратът му надебелява. Ако мозъчната нервна система вземе надмощие, тогава този човек ще изсъхне, ще стане като пастърма, само мускули и кости, и умира от сухота.
  • Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, съществуваш в битието, но нямаш възможност да се проявиш.
  • Черничевите дървета и сливовите, които се намират на гробищата и около гробищата, всмукват чрез корените си всички болестни състояния, които са преживели умрелите, и тези неща минават от клоните в листата и плодовете, затова е много опасно да се ядат от хората такива плодове.
  • Крематориумите така трябва да са построени, че да не излизат отровните, заразните газове навън във въздуха, да го дишат хората. Според мен умрелите не трябва нито да се заравят, нито да се изгарят, а да се поставят под студ 270 градуса. Този студ ще бъде едно спасително средство. Колко зверове вътре ще останат. По-безопасно е горенето, а при заравянето по-лесно се предава заразата. И единият и другият метод нищо не допринасят – това са външни форми.
  • Живота, Духа, не можеш да го туриш в гроба. Духът не е нещо материално. И човек не е нещо материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата, духът – никога!
  • Във всеки език има известни думи, с които може и камък да се разтопи. Има думи, които правят злато. Има думи, които мъртви възкресяват.
  • Когато умре едно дете, това понякога показва, че майката има някаква погрешка, която трябва да изправи. Ако някое дете е създадено със слаб, хилав организъм, то умира, за да се създаде с нов, здрав организъм в друг живот. То може да умре и втори, и трети път, докато най-после си създаде една хубава къща, в която да живее дълго.
  • Не мислете, че тези, които заминават за онзи свят, отиват за дълго време. Средно след 45-50 години отново идват тук на земята. Малките деца даже идват още по-бързо, лед година или след 4-5 години пак са тук. Възрастните се връщат след 45-50-70 години. По-напредналите след около 250-300 години, най-напредналите след 1500, а учителите на човечеството след 2000 години.
  • Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на Земята, и това са били епохални прераждания, в които сте извършили нещо велико. Знаете ли колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на Земята?
  • Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък на нещата. Непременно трябва да напуснем старото, понеже в една нехигиенична къща не може да се живее. Само че, когато влезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и воля трябва да бъдат подготвени, за да не го развалим.
  • Умрял е някой и ние плачем за него. Какво е умирането? Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови?
  • В културата на Шестата раса хората няма да умират, както сега. Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира. Това ще бъде в по-далечното бъдеще.
  • Смъртта за нас е само една възможност да се освободим от ограничаващите условия, в които се намираме, да се освободим от хилавото си тяло, от ограничения си ум, за да може Божественото в него да създаде в бъдеще един отличен организъм, който да служи на Бога.
  • Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Смъртта в този случай е едно освобождаване от човешкото, за да възтържествува Божественото, разумното, да дойдем до истинския живот, където страданията престават да имат власт над нас.

Учителя: В бъдеще няма да има болести, а лекарите ще се занимават само със здрави хора