Матрицата съществува и колкото повече човек се „вкопчва“ в своите безкрайни желания, толкова повече изпитва нейното влияние, което е пречка да бъде в хармония със самия себе си. Една от стъпките за следване на Пътя на непринадлежността към Системите и за лична свобода, е така наречената от писателя Карлос Кастанеда практика на „изтриване на личната история“.
Личната история включва всякаква информация за вас, т.е. всичко, което е известно за вас, за вашите роднини и близки. Самият Карлос Кастанеда е толкова успешен в изтриването на личната си история, че неговата биография почти не съдържа точна и безспорна информация за неговата личност. До ден днешен съществува съмнение както относно действителната рождена дата на писателя, така и относно неговото гражданство.
Според Кастанеда, за да се освободите от чуждите мнения и натрапливи представи за себе си, трябва непременно да пристъпите към заличаване на собствената си биография. Човек без лична история може да разполага с достатъчно енергия, за да се занимава например с окултни практики, включително и с посещения на паралелни светове (срещи с непознатото).
За Карлос Кастанеда прилагането на тази практики не предполага разкъсването на парчета на личния документ за самоличност, изолиране в пустинята или отшелничество. Практиката по „заличаване“ стартира с малките неща, водещи до непредсказуемост в поведението и непознаваемост на самия човек.
По-подробно описание на тази практика се съдържа в цитираните по-долу откъси със съкращения от произведения на Кастанеда.
ОТКЪС 1:
„Очите му бяха благи, ясни и проницателни.
— Аз нямам своя биография — каза той след дълга пауза. — Един ден открих, че биографията не ми е необходима й, също като пиенето, се отказах от нея.
— Как може човек да се откаже от собствената си биография? — попитах, готов да споря.
— Човек трябва най-напред да има желание да се откаже от нея — каза той. — А после трябва да продължи равно да я окастря, малко по малко.
— А защо трябва да има такова желание? — възкликнах аз. Усещах се страшно привързан към своята биография. Семейните ми корени бяха дълбоки. Искрено чувствах, че без тях моят живот няма нито продължителност, нито цел — Може би ще ми кажеш какво имаш предвид под отказване от биографията?
— Веднъж завинаги да скъсаш с нея, това искам да кажа — отсече рязко той – Биографията започва да съществува едва когато някой друг узнае това.
Ти трябва да обновяваш биографията си, като разказваш всичко, което правиш, на своите родители, роднини и приятели. От друга страна, ако нямаш биография, не са нужни никакви обяснения; никой няма да се ядосва, нито да се разочарова от постъпките ти. А на всичко отгоре никой няма да те притеснява с мислите си. Да се задават въпроси за миналото на един човек е празна работа. Най-добре е човек да заличи цялата си биография, защото това го освобождава от обременителните мисли на другите. Малко по малко съм образувал мъгла около себе си и своя живот. Никой не познава биографията ми. Никой не знае кой съм и какво правя. Нито самият аз дори. Как мога да зная кой съм, след като съм всичко това? — каза той и посочи с глава наоколо.
После ме погледна и се усмихна.
— Малко по малко ти трябва да създадеш мъгла около себе си; трябва да заличиш всичко около себе си, докато то стане несигурно или нереално. Сега твоят проблем е, че си прекалено реален. Твоите стремежи са прекалено реални, настроенията ти са прекалено реални. Не приемай нещата толкова на вяра. Трябва да започнеш да се изличаваш. Започни с най-обикновени неща, например да не разправяш какво вършиш в действителност. После трябва да се разделиш с всички, които те познават добре. По този начин ще създадеш мъгла около себе си. Лошото е, че щом веднъж те познават, ставаш напълно лесен за тях и от този момент нататък няма да можеш да разкъсаш нишката на техните мисли. Аз лично харесвам съвършената свобода да си неизвестен. Никой не ме познава с абсолютна сигурност така, както хората примерно познават теб. Когато човек няма биография, нищо от онова, което казва, не може да мине за лъжа. Отсега нататък ти просто трябва да показваш от себе си на хората онова, което би искал да им покажеш, но без изобщо да им казваш как точно си го направил.
Имаме само две възможности: или приемаме всичко за сигурно и реално, или не. Ако изберем първата, стигаме до пълно отегчение от себе си и от света. Ако изберем втората и заличим биографията си, създаваме мъгла около нас, много вълнуващо и тайнствено състояние, в което никой не знае откъде ще изскочи заекът, дори и ние. Когато нищо не е сигурно, оставаме нащрек, непрекъснато на нокти. По-вълнуващо е да не знаем зад кой храст се крие заекът, отколкото да се държим така, сякаш всичко знаем.“
Техники за спиране на вътрешния диалог и постигане на вътрешно мълчание
ОТКЪС 2:
„Спирането на вътрешния диалог е ключът към света на магьосниците. Останалите дейности са само реквизит; всичко, което ускорява ефекта от спирането на вътрешния диалог. Има две основни дейности или техники, използвани за ускоряване на спирането на вътрешния диалог: изтриване на личната история и сънуване. С цел изтриване на личната история са преподавани три други техники: загуба на собствено значение, поемане на отговорност и използване на смъртта като съветник. Без благоприятния ефект от тези три техники, изтриването на личната история би довело чирака да бъде бърз, уклончив и ненужно съмнителен относно себе си и действията си. Изтриването на личната история отрича използването на самосъжаление, чувство за важност, безотговорност и безсмъртност.“
Как чрез натрупване на лична сила и непреклонно намерение толтеките моделират съдбата си
