Провокативни цитати от книгата на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“
- „– Обичаш ли ме? – попита Алиса.
– Не, не те обичам! – отговори Белия Заек
Алиса намръщи челото си и скръсти ръце, както правеше всеки път, когато се почувстваше наранена.
– Виждаш ли? – отвърна Белия Заек. – Сега ще започнеш да се чудиш какво те прави толкова несъвършена и какво си сгрешила, така че да не мога да те обичам поне малко.
Знаеш ли, затова не мога да те обичам. Невинаги ще бъдеш обичана, Алиса. Ще има дни, когато другите ще бъдат уморени и отегчени от живота, ще си вдигнат главата в облаците и ще те наранят.
Тъй като хората са такива, някак си винаги в крайна сметка нараняват чувствата си взаимно, независимо дали става въпрос за небрежност, неразбиране или конфликт със себе си.
Ако не обичаш себе си поне малко, ако не създадеш кураж от любов към себе си и щастие в сърцето си, слабите наранявания, причинени от другите, ще станат смъртоносни и ще те унищожат. Първия път, когато те видях, сключих договор със себе си: „Ще избягвам да те обичам, докато не се научиш да обичаш себе си.“
- “АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
АЛИСА: Но нали надеждата умира последна…
ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било… Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата.”
- „- Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.
– Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака – отвърна котаракът – необходимо е да знаеш и чувстваш, как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото.
– Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. – добави момичето.
– Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си.“
- „Разликата между добрата и лошата памет е, че добрата памет ви прави активни и живи, докато лошата памет ви прави слаби. Вие сте нищо, ако се разваляте само заради делата на света. Опитайте се да станете достатъчно силни, за да преодолеете трудностите в живота. Лошата памет никога няма да ви позволи да продължите напред.“
- “Щом веднъж кажеш нещо, то остава и ти трябва да си теглиш последствията от това.”
- „Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.”
- „Всяко нещо, повторено три пъти, става истина.“
- „Никога не считай себе си за такъв, за какъвто другите не те считат, тогава и другите няма да те мислят за такъв, за какъвто ти не би искал.“
- „Планът беше отличен – прост и ясен, по-добър няма как да се измисли. Той имаше само едни недостатък: беше съвършено неясно как да бъде приведен в изпълнение.“
- „Аз не мисля…“ „Значи не бива да говориш“, рече Лудият Шапкар.”
- „Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.”
- „ Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!”
- „Да убиваш Времето! Нима това може да се хареса някому? Ако не си се карала с него, би могла да поискаш от него всичко, каквото ти се ще.”
- „Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!”
- „Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.“
- „Какво е животът, ако не един сън?“
- „Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?“
Берт Хелингер за страха: Най-ценните съкровища се пазят от най-ужасните дракони
