I
Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш — ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма — ако вършим нещата зле; целия си живот — ако вършим не каквото трябва
Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий — лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.
Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме — това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.
Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.
II
От това, което ми пишеш и което чувам, започвам много да се обнадеждавам за теб — не тичаш насам-натам, не тревожиш духа си, като често променяш мястото. Такова мятане е признак за болен дух. Основният белег на уравновесения ум според мен е да може да се спре и да остане насаме със себе си.
Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре при големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели — никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всички бегом и набързо.
Храната не е полезна и не се усвоява от тялото, ако се изхвърли веднага; нищо не пречи на оздравяването така, както честата смяна на лекарства; не се затваря рана, върху която само се изпробват лекове; не укрепва растение, което често се пресажда — нищо не е толкова полезно, че да помага мимоходом. Многото книги разсейват.
За преситения стомах е характерно да пробва много неща; но когато са най-различни и несъвместими помежду си, те го разстройват, а не го хранят. Затова чети винаги утвърдени автори и ако някой път ти хрумне да кривнеш към някой друг, връщай се отново при тях. Всеки ден си подготвяй по нещичко, което да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта…
****
Питаш каква е мярката за богатство? Най- напред — да имаш колкото е необходимо, после — колкото е достатъчно.
****
Правило, по което да разбереш, че вече си съвършен – ти ще принадлежиш на себе си тогава, когато осъзнаеш, че най-нещастни са щастливците.
Не мисли за щастлив този, който е зависим от щастието.
III
Но ако смяташ някого за приятел и не му вярваш като на самия себе си, много грешиш и не познаваш достатъчно силата на истинското приятелство. Претегляй всичко заедно с приятеля си, но първо претегли него самия. Най – напред трябва да прецениш приятелството, а после — да му се довериш. Мисли дълго дали трябва да приемеш някого за приятел. Но решиш ли — приеми го с цялото си сърце. Говори с него открито, както говориш със самия себе си.
Прекарвай времето си само с тези, които те правят по-добър. Допускай до себе си тези, които ти самият можеш да направиш по-добри.
Нещата трябва да се смесват: и за спокойния е нужно да действа, и за действащия — да потърси покой. Посъветвай се с природата – тя ще ти каже, че е създала както деня, така и нощта.
****
За бога е достоен само онзи, които е презрял богатствата.
Не ти забранявам да ги притежаваш, но искам да те накарам да ги притежаваш без страх. А това ще постигнеш по един единствен начин: ако сам се убедиш, че дори и без тях ще живееш щастливо, ако винаги ги гледаш като нещо, което ще си отиде.
Беден е не който има малко, а който желае повече.
Велик е този, който си служи с глинените съдове сякаш са сребърни, но не по-малко велик е онзи, който със сребърните съдове си служи сякаш са глинени.
Притча за успеха или двете страни на една монета
Впрочем толкова ми се иска да изпитам твърдостта на духа ти, че ще ти препоръчам нещо от правилата на великите мъже: от време на време прекарвай няколко дни, задоволявайки се със съвсем малко и евтина храна, с груби и прости дрехи; казвай си: „От това ли се страхувах?“
Излишеството на храна пречи на бистротата на ума.
Нека насред самата безметежност духът да се подготвя за трудности и сред удобствата да се калява срещу ударите на съдбата.
Що е благо? Познанието за нещата. Що е зло? Незнанието на нещата.
Да заповядваш на себе си е най-голямата власт. Най-силни са тези, които владеят себе си.
Ако си умен, бъди трудолюбив.
Езикът на истината е прост.
Помнете, че нищо освен духа не е достойно за възхищение…
* Луций Аней Сенека – римски мислител – стоик, оратор, държавник
/из “Нравствени писма до Луцилий” ,Превод от латински: Анна Шелудко/
