Рудолф Щайнер за връзката между разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в минало земно съществуване и дали може човек да провежда режим за отслабване в текущия си земен живот
„Нека разгледаме страхливците – страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това как човек застава в живота си по отношение на бъдещето… Когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересованата същност на един лишен от внимание човексе свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х. Това са неща, които много интимно показват връзката между духовно-душевното и физическото… Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни животи. Човек, който внимателно е опознавал света в минал земен живот, има бързо растяща коса. Човек, който малко се е запознавал със света в минал земен живот, има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещата, интересували са се свръх интензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса. Това е съвсем правилна връзка. Така можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето. Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в текущия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности. Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размишляване, повече воля за взимане на вътрешни решения. Действително съществува връзка между духовно-моралния начин, по който човек живее в един земен живот, и неговото физическо устройство в следващия му земен живот. Това трябва да се подчертае достатъчно ясно. Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек живее като мислител. Под това не разбирам един професор, а един човек, който – ако щете – може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят… Един такъв човек ще се яви в нов земен живот с мека и нежна плът. Тогава, когато мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, от това винаги може да направите извод – естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, – че това са хора, които в минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата не са били мислители в минал земен живот. Това са неща, които същевременно показват как именно духовната наука не се интересува само от абстрактно-духовното, а се интересува и от действието на духовното във физическото. Често съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е – и това е трагедията на материализма, – че той всъщност нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята. Точно при разглеждането на човека истински трябва да насочим поглед първо върху материята, защото именно при човешката форма, при цялото човешко същество, в материята се изразява действието на Духа. Материята е външното откровение на Духа…“
Вашите клетки мислят – говорете с тях и ги насърчавайте (Беинса Дуно, Липтън и Гаряев)
Багрина Кларк: Заедно с Планетата, телата ви преминават през трансформация
