*Сотир Иванов Костов (1914-1992 г.) – живописец и ученик на Учителя Беинса Дуно
„Бай Сотир се беше отдал всецяло – 100% на Учението, изказано от Учителя.
Учителя: В бъдеще няма да има болести, а лекарите ще се занимават само със здрави хора
Бай Сотир беше извадил над 40 теми. Каквото и да го попитаме, той изваждаше тетрадките и ни говореше с часове, какво е казал Учителят по този въпрос. Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така – цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя.
„Физическото, умственото и духовното развитие трябва да вървят ръка за ръка. Умственото и духовно развитие не могат да изпреварят физическото, защото това ще доведе съответно до инсулт или инфаркт. Аз ходех пеша от тук (София – Изгрева) до Мелник през планините. Всеки трябва да се упражнява най-малко половин-един час на всяко поле всеки ден.“
Бай Сотир беше пример за това. Всеки ден правеше разходки нагоре по баира. На емоционалното поле работеше, като се занимаваше с някакво изкуство. На умственото поле се занимаваше, като проникваше в смисъла на всяко изречение от беседите на Учителя. На духовно поле той беше в непрекъсната молитва. От този пример ние много скоро осъзнахме, че това е най- същественото в живота. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Не напразно бай Сотир все повтаряше: „Работа, работа и работа.“ Под „работа“ той разбираше единствено работа за Бога. „Енергията ви на всички нива трябва да расте непрекъснато, защото това означава приближаване към Бога и вечно подмладяване. Затова Учителят казва: „Аз не правя разлика между Любов и работа.“ Всичко, което ви намалява енергията, е срещу Божията воля и ви състарява.“
Бай Сотир още като малък вижда астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал „мъртвия“ седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Тогава не е имало кой да му обясни тези неща. Като по- голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света. Накрая намира възможност и посещава беседа на Учителя на Изгрева. Той разказва: „Очаквах да намеря красиви и духовни хора, но бях потресен от това, което видях. Всякакви изкривени физиономии, точно противоположно на очакванията ми, срещнах там. Учителят седеше най-смирено долу на подиума с Библия в ръка. Погледна ме, леко се усмихна и после имах чувството, че цялата беседа е за мен. Накрая Учителят стана и преди да излезе, мина покрай мене и ме погледна в очите. След това бях шест месеца ясновидец.“
– Как изглеждаха очите на Учителя отблизо?
– Направо детински очи – радостни, весели, чисти. После един приятел ми каза: „Та ти си видял Бога в очите.“
Годината е 1944. Скоро след това Учителят си заминава. Бай Сотир разбира защо не попада по-рано на Изгрева. Той проявява пълна непримиримост към безобразията на „братята“, което по-късно му навлича и омразата им.
– Бай Сотире, какво значи да си в Бялото Братство?
– Първо трябва да бъдеш ученик, и после брат. А за да си ученик, трябва да си в Учението. А Учителят казва, че който е в Учението, той не остарява. Ние трябва да сме доволни, ако сме оглашени.
– Бай Сотире, а какво значи да си ясновидец?
– Все едно ти се отваря една кутия на главата и започваш да виждаш напред, назад, навсякъде, където помислиш. Помислиш за някой приятел и веднага го виждаш какво прави в този момент. Но е много страшно и трудно да бъдеш ясновидец. Ние нямаме още сила да сме такива. Затова сам се отказах. Виждаш много страшни неща наред с хубавите. Например, винаги когато двама души се карат, между тях има лемурийски духове, които ги скарват. Те са с грозни продълговати муцуни. Друг път виждам рибари, които се крият от бомбардировките в една пещера край Ламанша. Виждам, че скоро върху тях ще падне бомба, но не мога да им помогна.
– Бай Сотире, какво значи да се оправи света?
– Да започне низшето да служи на висшето.
Бай Сотир познаваше кога беседа от Учителя е редактирана и ни забраняваше да я четем. За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г.“
Заветът на дядо Влайчо за България и света: Няма да бъде онова, което хората се надяват и очакват
