Важни неща за окултния ученик според словото на Учителя Беинса Дуно
- Ученикът никога не задава въпроса Защо.
- Ученикът е всякога по-дълбок от всичко, което се случва – всякакви събития, трудности и нещастия.
- Ученикът не се храни с вегетарианска храна, а с любовта. (Това не означава, че трябва да яде месо.) Набляга се на истинската храна – любовта, която е единствената истинска храна, наречена още еликсира на живота. И плодовете са илюзия. Плодовете не са еликсир. Там работят ангелски сили, духовни сили, но не са еликсир.
- В погледа на ученика няма време и вечност, има само Дух и Истина. Той не си губи „времето“ с времето и вечността, а живее в Духа.
- В ученика няма способност за гняв. Просто не може, изгубена е някъде по пътя на Любовта. Не можеш и да мразиш. Няма откъде да дойде. В дълбокото, в Духа, в петото тяло няма гняв.
- Когато ученикът иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин (по закона на необятната Любов, а не на обърканата човешка любов). Не да му изнася проповеди или да му дава съвети.
- Ученикът познава закона на вярата. Той гласи: Това, в което вярваш, това отключваш. Отключваш такива сили – тъмни, духовни или божествени. Ако вярваш тотално в Бога, отключваш Бога. И той почва да тече в тебе.
- Ученикът никога не осъжда. Забележки прави, а те са по закона на любовта, за разлика от критиката. Всеки, който осъжда, пропада в осъждането си. Всеки, който осъжда, ще бъде трижди осъден.
- Ученикът вижда Бога навсякъде и Бог го вижда. Те си разменят погледи.
- Ученикът знае, че здравето е част от тялото на Любовта, тялото на Христос или петото тяло – Висшата душа. Той знае, че болният оздравява, когато е достоен за изцеление, т.е. благословение. Болният трябва да знае какво се иска от него (вътрешна промяна и разумност) и ще бъде изпратен на подходящо място.
- Ученикът посреща трудностите с усмивка. Широка или много широка, но е вътрешна.
- Ученикът е разумен, т.е. той изплаща кармата си с търпение, не роптае. Неразумният я изпраща със страдание. Страданието може да облагороди човека, а може и да се превърне в мъчение – зависи от човека.
- Ученикът не е щастлив и радостен, той е истинен, той е нещо повече.
- Ученикът знае, че в сравнение с любовта, знанието е невежество – голямо и дълбоко. Ето защо той действа с любов, т.е. действа с Бог. В Китай го наричат „ у-уей“, т.е. чиста постъпка, безкористна постъпка, не деяние, благородна постъпка, т.е. да действаш с Дао.
- Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този живот и във вечността е Любовта.
- Ученикът е пробудено същество. Той първо живее правилно, а после се учи, а не обратното.
- Ученикът вярва в Истината, а не в звездите или бъдещето. Без Истината твоите звезди ще угаснат, а бъдещето ти ще бъде в упадък – това е за отделените от Истината.
- Ученикът знае, че истинският спасител на човека никога не е външно явление. Истинският спасител е дълбоко вътрешно явление. Ако имаш Любовта, ти си спасен, тя е Бог.
- За ученика отчаяние няма, отчаянието е забранено, то не съществува. Има го при тези, които обичат илюзията. Дали ще го разстрелват, с един куршум или със сто, никакво отчаяние няма, защото куршумът не може да докосне Духа.
- Ученикът знае, че злото бяга от молитвата, т.е. огненото слово. Интензивната молитва е Огън всепояждащ. Ако проблемът ти е голям, започваш часове да се молиш, концентрирайки се.
- Ученикът има истинска любов и затова той всякога сияе, защото любовта му не зависи от другите. Така той живее в Бога и там е мястото на истинската любов.
- Ученикът е неспособен и на най-малкото зло – нито в мисълта си, нито в чувствата, нито в действията си. Само един човек да има да мразиш, макар и малко, не разчитай, че ще имаш реална връзка с Бога и с Учителя. Ако мразиш животно – също, най-малката омраза прекъсва връзката с Бога. Защото Бог се намира и в това същество, което ти мразиш. Вътрешно трябва да си дадеш отчет – мразиш ли, защо мразиш и да искаш Бог да ти помогне, да те изпълни със себе си, за да изчезне и най-малката омраза.
- Ученикът е търпелив. Има много упражнения за търпение… Когато търпиш злото, ти го побеждаваш, т.е. овладяваш. Това е метод на Бога, но докато ние сме търпеливи, той е дълго търпелив. Бог побеждава не със силата си, а с търпението си, т.е. търпението на силата на любовта.
- Ученикът знае, че с любов и молитва той е по-силен от всичко, в това число от света. Това е основата на Учението – учениците да проявяват любовта и да се молят усърдно, както в Библията се казва: „Постоянно се молете“. Постепенно идва чистотата, постепенно идва различаването, по-късно идва Мъдростта и по-късно – Истината. Ученикът никога да не прекъсва молитвите – ако десет са му много, да ги направи пет или една, но да не ги прекъсва никога.
Учителя: Будни бъдете и косъм няма да падне от вас
