Невидимият наркотик на многото задачи се овладява със „серотонин паузи“

0
22192
прочитания

„Хората не само готвят напоследък – те готвят, пращат текстови съобщения, говорят по телефона, гледат YouTube и качват снимки на страхотно ястие, което току-що са направили“ – казва дизайнерът Паоло Кардини в предаване на Ted и предлага алтернатива на „мултитаскинговия“ ни свят (мултитаскингът – от англ. бързото превключване от една задача на друга или едновременното им извърщване) – „монотаскингът„.

Многото задачи омързеляват или убиват нашия мозък. Мултитаскингът е психологическо наркотично вещества. Като вид поведение, то предизвиква значителен прилив на допамин.

Въпреки, че активността е вътрешна потребност, свързана с целостта на човешката личност, тя  често се явява „спринцовка“ за инжектиране на още няколко капки допамин.

Всеки път, когато изпълняваме някаква малка задача (изпращане на писмо, писане на текстово съобщение или публикация в социалната мрежа), в нашето тяло се произвежда хормона допамин. Той е важна част от „системата за възнагражденията“ на мозъка, вследствие на което ние сме готови да поемем нови задачи, които ни дават незабавно удовлетворение. Общото на разнородните действия, които извършва всекидневно човек, се съдържа в очакването на „наградата“, което ви тласка към нови и нови активности.

Зависимостта от заетостта е налице, ако имате поне три от следните седем симптоми:

1. Пристрастяване – имате нужда от повече, за да получите същия ефект.

С течение на времето се нуждаете от все повече задачи и проекти, за да се чувствате нормално.

2. Оттегляне – налице са отрицателни чувства при прекъсване.

Невъзможно ви е да стоите спокойно без книга, телефон или телевизия, да останете насаме със себе си за половин час, защото „крастата“ на заетостта ви натрапва чувството, че имате нещо незавършено.

3. Злоупотреба – използвайте повече от първоначално предвиденото.

Първо планирате един проект, но се оказа, че той се е превърнал в шест проекта, които ви разкъсват.

4. Загуба на контрол – имате значителна промяна в поведението, причинена от дадена активност.

Започвате да се чувствате добре, само ако сте зает до уши и да се чувствате неудобно, ако сте в спокойно състояние.

5. Полагате извънредни усилия за постигане на активност.

Започвате работа, просто заради самата работа; включвате се в проекти, които не са ви необходими непосредствено; доброволно поемате работата на някой друг.

  1. Прекомерно приоритизиране – използвате една дейност в ущърб на други, по-важни дейности.

Приоритизирате текущата работа за сметка на вашите ценности и дългосрочни планове.

  1. Пренебрегване на отрицателните последици – продължавате активността, въпреки многото негативни последици от нея, в това число за вашето здраве или за здравето на хората около вас.

Съществуват и редица специфични симптоми на зависимост от многото задачи, като цифрово безпокойство и стесняване на хоризонта на планиране.

Цифрова тревога – например, погълнати сте от интересна статия и изведнъж отваряте пощата си и започвате да четете писмата там или включете телефона, за да проверите за нови съобщения. Появява ви се чувството, че не можете да се съсредоточите върху едно нещо поради някакъв вътрешен таймер.  Същият сякаш отчита определен „квантов“ период от време, след което ви кара да преминете към следващата задача (независимо дали сте завършили предишната).

Намаляване на хоризонта на планиране – хората, които комбинират едновременно стотици задачи, започват бързо да ограничават „хоризонта на планиране“, т.е. интервала от приемането на плана или програмата за действие до момента на тяхното прилагане.

Два примера: след дългата работна седмица идва уикендът. Време е за почивка, релаксация или да не правите нищо. Същевременно в събота сутрин, още преди 9:00 часа, вече планирате три бизнес срещи, поръчвате нов гардероб в IKEA и замисляте още четири неща, които ще ви осигурят заетост през целия уикенд.

Понеделник е, 8:00 часа, а вие сте вече в офиса. На масата ви стои списък с четири важни за деня задачи. Телефонът звънва, вдигате го и без да сте усетили, е станало 17:00 . Време е да се прибирате вкъщи. Вашият списък все още е на масата недокоснат.

И двата примера илюстрират „зависимостта от активност“ – дълбоко вкоренен човешки навик, свързан с дисбаланса на химикалите в нашия мозък. Основната роля при вършенето на ред неща се играе от допамина. Допаминът е лесно пристрастяващо вещество, което се произвежда в нашия мозък като отговор – награда, свързан с краткотрайно чувство за удоволствие и отдих; увереност в собствената си интелигентност и усещането за успешност. Той е основната движеща сила, водеща до нашата постоянна заетост. Допаминът кара хората  да се чувстват свежи и сякаш свършващи повече работа за по-малко време.

Постепенно мозъкът на активния човек започва да изисква нова доза, т.е. още действия! Човекът попада в порочния кръг на „действие-награда“, а това е зависимост.

Отнася ли се това за вас? Направете следния „тест“:

Рано сутринта на работното си място, преди да започнете активна дейност, седнете и погледнете в прозореца или на екрана на компютъра си. Не правете нищо за три минути. Не говорете. Не решавайте никакви проблеми. Ако това изпитване ви е трудно, ако бездействието е истинско предизвикателство за вас и се чувствате неспокойни и нетърпеливи да направите нещо – в известна степен сте зависими от действията.

Заетостта е модерният обсебващ мързел.

Колкото по-заети сме, толкова повече избягваме да мислим за живота и смъртта. Поддържаме безопасно и удобно разстояние от трудните за мислене въпроси. Избрахме ли правилната кариера? Дали прекарваме достатъчно време с децата си? Дали животът ни е пълен със смисъл?

Заетостта е избор. 

Способността да се направи този избор е следствие от развитието на ясен ум. Следващият път, когато се чувствате много зает, направете кратка пауза и наблюдавайте: Какво ви държи в това състояние? Заслужава ли си? Може би нещо трябва да се пусне? Вашият ум е толкова зает по природа или просто се преструва, че е така?

Многозадачност = проблеми със концентрацията

Ърл Милър, учен от Масачузетския неврологичен институт, отбелязва, че „мозъкът ни е проектиран да се концентрира върху едно нещо“. При „многозадачността“ човек трудно събира мислите си, не успява да филтрира ненужната информация – всичко това влошава неговата ефективност. Участниците в изследването в Лондонския университет демонстрират умора и спад в интелигентността, извършвайки няколко задачи едновременно, подобно на хората, които не получават достатъчно сън или пушат марихуана. Оказа се, че използването на няколко устройства и свързаните с тях активности незабавно намалява плътността на сивото вещество в предната циркулационна кора на мозъка. Тази област управлява функциите на познанието и контрола на човешките емоции. Повече енергия се изразходва за преминаване от една задача към друга, отколкото за фокусиране върху конкретната задача. Хората, които се съсредоточават върху конкретна работа, вместо да се опитват да направят куп неща наведнъж, не само са по-резултатни, но са и много по-малко уморен. („Организираният ум“, автор Даниел Джей Левитин).

Превключването от една работа на друга е високоскоростна дейност, подхранвана от допамина – хормон от „семейството“ на адреналина.

Какво не правите, когато работите по няколко задачи наведнъж?

Вие не сте в състояние спокойно да: съзерцавате природата, да медитирате, да прекарвате време сред природата или с близките си. Това са дейности, които стимулират производството на серотонинхимическото вещество на мозъка, отговорно за чувството за удовлетворение и за контролиране на развитието на адреналина.

Когато сте много зает, попадате под ефекта на допамина и за да не загубите ефективността си, е необходимо да прибягвате до серотонин паузи, тъй като връзките във вашия мозъка, отговорни за вашето внимание и за научаването на нови неща, отслабват.

Като форма на „серотонин паузи“ може да практикувате ежедневно следните две упражнения (по Елеазар Хараш):

  1. Упражнение в абсолютна неподвижност –  от две-три до десет минути заемете египетската поза (ръцете са успоредни на колената). Целта е да не се пипате и единствено да дишате. Ако не можете с отворени очи, правете го със затворени очи. Упражнението води до овладяване на ума и на тялото.
  2. Упражнение в Нищото – прави се най-много една минута, тъй като е много трудно. Нямаш право да мислиш за нищо, никакви благородни чувства, никакви положителни мисли. Абсолютно нищо. Целта е не само овладяване на ума, но и развиване на интуицията.

***

Под влияние на новите технологии днес децата като че ли са по-добри в многозадачността от всяко друго поколение. Многозадачността обаче като цяло не е присъща на човека, макар гении като Цезар или Наполеон да са правили по няколко неща едновременно, запазвайки способността да проследяват всяка една от извършваните задачи. Многозадачността не е отлично умение, което трябва да бъде записано в автобиографията ви, а по-скоро лош навик, който трябва да бъде унищожен.

 

Източници:

http://vnimatelnost.com/2015/10/30/are-you-addicted-to-doing/ 

http://womo.com.ua/mnogozadachnost-ubivaet-vash-mozg/ 

https://econet.ru/articles/82614-dofamin-i-nevidimye-narkotiki-speshka-toroplivost-suetlivost-mnogozadachnost и други