Когато партньорът те наказва с мълчание – това е едно от най-нездравословните, не функциониращи поведения на възрастен индивид.
Ако някой реагира с мълчание, явно е виждал това в детството си (спрямо него или родителите му така са решавали проблемите си). Това са част от фабричните настройки от детството. Така хората реагират на обидата и така се отдалечават един от друг, вместо да се обърнат и да говорят за нещата, които са ги разстроили. Те задържат мъката, обидата в себе си, защото отказват да говорят с вас. Това е една емоционална гилотина, нещо много НЕЗРЯЛО, много МАНИПУЛАТИВНО и много ЕГОИСТИЧНО. В дългосрочен план наказването с мълчание е ПАСИВНА АГРЕСИЯ и изобщо НЕ РАБОТИ. Човекът го е страх да говори за чувствата си, той е неподготвен да води разговор, не може да се конфронтира с вашето мнение и не може да решава проблеми. Поставя една стена, изолира се и буквално ти казва: „Ти нямаш път към сърцето ми. Аз в момента те изключвам от живото си. Тебе те няма. Ще те пусна, когато аз преценя и когато толкова си се смачкал психически от моето мълчание, че сам дойдеш и просиш и се молиш.“ Това го използват и нарцисистите. Те буквално оставят стена от камъни между човека и себе си. Този механизъм, ако действа дълго време, РАЗРУШАВА ВРЪЗКАТА. Не можете да бъдете любящи с някого, който всяка секунда може да пусне стената и емоционалната гилотина и да каже: „От тука нататък те изолирам и няма да те допусна, няма да водя разговор с теб и ще се видим или чуем, когато аз реша, по моите условия.“ ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕЗРЯЛО, МНОГО ГРУБО И БЕЗ НИКАКВО УВАЖЕНИЕ.
Не толерирайте НАКАЗАНИЕТО С МЪЛЧАНИЕ.
Казвайте веднага, това което не ви харесва, ако човекът не се промени си тръгвайте!
Манипулативната сила на токсичното мълчание
