Защо книгата „Под игото“ в един възможен антиутопичен сценарий на свръхтехнологично бъдеще достига небивало висока цена?
***Антиутопията е жанр, описващ нежелан, дехуманизиран, насилствен или плашещ въображаем свят. Тя изхожда от идеята, че човешките общества са сложни, неподатливи на прости решения, а резултатите от действията и намеренията им често не са това, което обикновено се очаква. Ето защо, като проектира в далечното бъдеще различните проблеми на настоящия свят, антиутопията способства за тяхното по-задълбочено разбиране и решение.
„И така, представете си 2029 г. Обикновено българско жилище.
– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
– Така ли? Коя книга?
– Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
– Че защо ще я купуваш? Имаме я.
– Супер! В кой файл е?
– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
– Пфу! Та тя е на хартия!
– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
– Да смъкна безплатно книга?!
– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
– А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
– Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
– Платих я. Thanks.
– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
– Това пък от кой зор?!
– Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
– Уфф. Привърших я най-сетне.
– Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
– Кой?!
– Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
– Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете …“
Предупреждението на Харари: Смисълът на живота за „безполезната класа“ ще бъдат компютърните игри
Горният разказ, за съжаление с неизвестен автор, чудесно илюстрира неизбежните промени в съзнанието под влияние на цифровите технологии. Тези трансформации на съзнанието Сюзан Грийнфилд в своята книга „Мind Change“ определя като: „глобални, противоречиви, безпрецедентни и многостранни“.
Слава Севрюкова: След XXI век човекът плавно ще приключи с техническия уклон
