„У всички хора, които са се посветили на наука или изкуство и които са положили достатъчно усилие да достигнат някаква степен на съвършенство, трябва да има известен запас от енергия, много по-голям от този на хората от простолюдието. Обикновено тази енергия е съсредоточена в обектите на професионалната им амбиция и следователно ги прави апатични към всички други стремежи на останалите хора.
Предупреждението на Харари: Смисълът на живота за „безполезната класа“ ще бъдат компютърните игри
Но там, където тези обекти бъдат отречени, там, където потокът не поеме своя естествен наклон, енергията, събудена вече, обхваща цялото същество на човека и – ако не бъде изразходена по преходни планове или ако не бъде пречистена от съзнанието или от някои принципи – става опасен и разрушителен елемент в социалната система, през която той минава и се разпилява метежно и безразборно. Затова във всички разумно устроени страни, във всички добре уредени държави се полагат и особените грижи за даване път на всека наука и всяко изкуство. Затова е и почитта, която се отдава на ония, занимаващи се с тези отрасли, от страна на умните и прозорливи държавници, които може би не виждат в една картина нищо друго, освен едно нацапано с бои платно, а в един научен проблем – само един заплетен ребус. Никога една държава не е изложена на по-голяма опасност, отколкото когато талантите, които трябва да се отдадат на мирен труд, бъдат принудени да се занимават само с политически интриги или да търсят начини за личното си издигане. Неоцененият талант е талант, който започва борба с обществото.“
Густаво Танака: Нещо изключително се случва, но повечето хора не го забелязват
Антиутопия: Тате, светът е тръгнал по твое време, тогава е можело да го спрете
