Просветлението е издигане над мисълта
По-голямата част от човешката болка е излишна. Създавате я вие самите, докато оставеният без наблюдение ум управлява живота ви. Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е. На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си. Умът винаги се стреми да отрича Настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече умеете да почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание – и от „егото“ на ума.
Рене Декарт смята, че е открил най-фундаменталната истина, казвайки прочутото: „Мисля, следователно съществувам.“ Всъщност той формулира най-фундаменталната грешка – отъждествяването на мисленето с Битието и на самоличността с мисленето. Натрапчиво мислещият — а това означава почти всеки човек – живее в състояние на видима отделност, в смахнат, сложен свят на непрестанни проблеми и конфликти, свят, който отразява нарастващата фрагментация на ума. Просветлението е състояние на цялост, на това да бъдеш „в единство“ и – следователно – в състояние на покой. Просветлението е не само край на страданието и на непрекъснатия вътрешен и външен конфликт, но и край на ужасното робуване на непрестанното мислене.Какво невероятно освобождение е това! Отъждествяването с ума създава непрозрачна преграда от понятия, етикети, образи, думи, съждения и определения, която блокира всички истински взаимоотношения. Тя застава между вас и вас самите, между вас и другите хора, между вас и природата, между вас и Бога. Именно тази преграда от мисли създава илюзията за отграниченост, илюзията, че има вас и напълно отделното от вас „всичко друго“.
Мисленето се е превърнало в болест. Болест е налице тогава, когато се наруши равновесието между нещата. Например, няма нищо лошо в това, клетките да се делят и множат в тялото, но когато процесът продължи, пренебрегвайки нуждите на целия организъм, се получава болест. Внимание: умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. Но при неправилна употреба става крайно разрушителен. По-точно казано, вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият ум. Това е заблуда. Станали сте подвластни на инструмента.
Нека ви попитам: можете ли да се освободите от ума си винаги, когато пожелаете? Знаете ли къде е копчето, с което се изключва? Тоест съвсем да престана да мисля? Не, не мога, освен може би за миг-два. В такъв случай вашият ум ви използва.
Свободата започва от осъзнаването, че не сте това, което ви е обсебило – не сте мислещият. Ако знаете това, ще можете да го наблюдавате. В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейства по-високо ниво на съзнание. Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него. Осъзнавате също, че истински важните неща – красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир – се раждат отвъд ума. Започвате да се пробуждате.
В това състояние на вътрешна свързаност вие сте много по-будни, отколкото в състоянието на отъждествяване с ума. Присъствате изцяло. Освен това то повишава вибрационната честота на енергийното поле, което дава живот на физическото тяло.
Докато навлизате все по-дълбоко в това царство на немислене, както го наричат понякога на Изток, осъзнавате състоянието на чисто съзнание. В него усещате собственото си присъствие с такава сила и такава радост, че цялото възможно мислене, всички емоции, физическото ви тяло и целият външен свят стават сравнително маловажни в сравнение с него.
Големите учени са споделяли, че творческите им прозрения са настъпвали в моменти, когато умът се е смълчавал.Проучване на методите на работа на най-видните математици в Америка, включително Айнщайн, изненадващо показа, че мисленето „играе едва второстепенна роля в кратката и решаваща фаза на самия творчески акт“ .
Надмощието на ума не е нищо повече от етап в еволюцията на съзнанието. Сега трябва да преминем спешно към следващия етап, иначе ще бъдем унищожени от ума, който се е превърнал в чудовище. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене.
Дзен или как един Утихнал Ум може да генерира здраве и решения
Просветление означава да се издигнем над мисълта, а не да паднем обратно до равнището под мисълта – равнището на едно животно или растение. В просветленото състояние вие продължавате да използвате своя мислещ ум, когато ви е нужно, но много по-съсредоточено и ефективно от преди.
Екхарт Толе: Всяка емоционална болка оставя след себе си утайка, която продължава да живее
