Небесната манна или чистата храна, която дарява безсмъртие и вечен живот

0
442
прочитания
В свещената книга манната небесна е описана като основна храна на израелския народ, воден от Мойсей
„Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. "

В Библията е записано, че с единия хляб не се живее и затова душите трябва да се хранят и с небесния хляб.

В свещената книга манната небесна е описана като основна храна на израелския народ, воден от Мойсей, по време на 40 годишното му странстване из пустинята, след напускането на Египет в търсене на обетованата земя. Когато евреите свършили своя хляб, Господ им пратил манна.

 „И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята… Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? Защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете… (Изход 16) 

Тази храна се появявала само сутрин, била винаги свежа и представлявала бели зърна, подобни на семето на кориандър, които имали вкус на мед (Исихая16:31). Предполага се, че това са били гъбички, които в ония времена са се размножавали бързо от сутрешната влага.

Манната не била нито по дърветата, нито по храстите, където хората можела да я събират прави, а по земята, където трябвало да се навеждат и да я събират със смирение и поклонение, като същевременно било необходимо  да се следват и спазват точни наставления и инструкции за това какъв е Богоугодния начин за събирането, консумирането и съхраняването на този Небесен дар.

Манната покривала земята около еврейския стан всяко утро по време на пътешествието им, освен съботите. В петъчния ден манната била двойно повече, тъй като според еврейските вярвания съботата бил свещен ден за почивка.

Много по-късно Христос говори за манната като за храна, без която душата умирала; като манна небесна, но много по-различна от манната, която евреите са яли някога в пустинята. 

„Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки“ (Йоан 6:48-58).

В този смисъл хлябът е словото, което слиза от Бога отец чрез Иисус Христос – в плът и кръв, които олицетворяват пресъздаването на божественото в материално.

Учителя Беинса Дуно за духовния хляб:

  • Яденето е важно, но не е най-важният закон. Има няколко начини да се нахрани човек. Човек може де се храни духовно.
  • Животът не е само в яденето, но и във вярването. Ако ти вярваш в Словото Божие, може да дойде сила в тебе и ти си нахранен вече. Гладен си, а имаш много малко хляб в тебе. Чрез вярата този хляб може да се увеличи. Ако имаш вяра и знаеш как да извадиш енергията от житното зрънце, от един самун хляб може да извадиш толкова енергия, която ще ти стигне най-малко за шест месеца.
  • Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента, но за хляба като духовна проява на живота и като духовен елемент, на който всички останали елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви.

Връзката с Висшите светове е най-голямо благо. Как е възможна?

Елеазар Хараш за чистата храна манна:

  • Чистата душа пие Бога, истинната Манна, т.е. храни със Самия Бог.
  • Тишината в древен смисъл е общение с Бога. Това е върховната манна.
  • Който се е посветил на Бога, във всяко прераждане той се храни с манна, с Любов. Който има тази Любов, той се храни с тайното вдъхновение.
  • Дървото на живота не е дърво в буквален смисъл, във външния и груб смисъл. То е поток, пречистият поток, идващ от самия Бог. Това е Любовта, или казано по друг начин – чистата, течаща същност на Бога, поток, наречен още живата манна, еликсирът на живота, еликсирът за духовното тяло, което по него време е съхранявало в себе си светлина и чистота. Любовта – Чистата храна – манната – забележи – това е Манната. Небесен хляб.
  • Чистото Божие Слово е същността на живота, първичната Манна Небесна. Есенцията на Словото. Защото чистото Слово е концентрираната същност на Бога. Това е манната. А те го търсят в храната, в хапчетата, в какво ли не.
  • Да се храниш в духовният смисъл това е въпрос на дълбоко свещено отношение към нещата. Това няма нищо общо с тез неща, разбираш – с външна храна, ако ще тя да е пречиста. При свещеното отношение към нещата ти поглъщеш истинската манна, т.е. първичната субстанция на Любовта отвътре. Тоест Истинската Любов те храни. Това е Нищото. Това е Отеца… Защото при обикновената храна, човекът още го няма, той е поробен от света, той не познава себе си и затова каквото и да е яде, нали. Може да си въобрази, че яде най-чистата храна. Дълбокият вътрешен път се превръща в истинската храна за свещеният ученик – самият Път. Там има един стремеж, една жажда и ти вече почваш да привличаш такива частици  от Древността и от Любовта. Свещеният начин на хранене е Път към Небитието, Път към Скритата Реалност и Път към Бога. Истинското хранене започва, когато човек се погълне, казва Учителят, от Идеята за Истината. Не донякъде, а се погълне. Тогава човек се храни не само с хляб, но с Тайните на Словото, с Вътрешните Излъчвания на Словото. вътрешните излъчвания на Словото, това е Чистото Слово, Слово, което си преживял – дълбоките си свещени думи, имената на Бога, и всички…и т.н. Това е съкровеността на Словото. А това е най-чистият вид храна.
  • Истинското хранене е Истинско Развитие, но то се случва когато човек стане неспособен да каже лоша дума.

Учителя: Причини за остаряване и методи за подмладяване