Капан на Малтус или как новите малтусианци прилагат идеята за депопулация на населението

0
1025
прочитания
Томас Робърт Малтус (1766-1834 г.) е английски икономист, автор на т. нар. Малтусов модел. Съгласно този модел, населението на земята нараства едновременно с подобряване на всички основни показатели на жизнения стандарт, но възможностите му за самоизхранване драстично намаляват. Това е така наречения „капан на Малтус“.
Талантлив визионер - пророк ли е бил Томас Малтус или пропагандатор на „удобни“ за световните кукловоди постановки?

Неомалтусианците ли са днешните нотабили, които превръщат стремежа към депопулация на човечеството в основна световна идеология?

Томас Робърт Малтус (1766-1834 г.) е английски икономист, автор на т. нар. Малтусов модел. Съгласно този модел, населението на земята нараства едновременно с подобряване на всички основни показатели на жизнения стандарт, но възможностите му за самоизхранване драстично намаляват. Това е така наречения „капан на Малтус“. Всички калкулации и изказвания на Малтус се отнасят за родната му Британия във времена, когато планетарното население е наброявало под 1 млрд души.

Малтус твърди, че ако ресурсите не се ограничават, населението ще се увеличава в геометрична прогресия, като периодът на удвояване на числеността му е от порядъка на 25 години. За същия период обаче средствата за изхранването му се увеличават в аритметична прогресия, т.е. броят на хората нараства доста по-бързо в сравнение с възможностите за тяхното изхранване. От гледна точка на Малтус, решението се състои в ограничаване на раждаемостта на населението или намаляване на популацията чрез войни, болести и природни бедствия. С други думи популацията трябва да се държи под надзор посредством несгоди (войни, епидемии, болести), морални ограничавания и безнравственост (включително убийства, предотвратяване от зачеване и хомосексуализъм).

В края на XVIII век Томас Малтус пише своето „Есе за законите на популацията “. Откъс от въпросното есе гласи: „Ако някой се появи в нашия претъпкан свят, родителите му не могат да го хранят и трудът му не е необходим никому, то този човек няма право да желае даже и трохи от общата софра. Той е изцяло непотребен. На великия гуляй на природата за него няма принадлежности!“
На практика всяко подобрение на жизнения стандарт – техническа или организационна иновация, научно откритие, добри реколти или последователни мирни години водят до чувствително увеличаване числеността на населението. Появява се опасението, че в един критичен момент наличните предимно хранителни ресурси ще бъдат  недостатъчни и това ще доведе до необходимостта от „спирачки“ във възпроизводството на населението. В този контекст ще се обезсмисли и подпомагането на бедните, необразовани и нуждаещите се.

Независимо от факта, че предсказанията на Малтусовия модел не са се сбъднали в историята (от тогава до сега световното население е нараснало около седем пъти), идеите на Малтус остават влиятелни през 19, 20 и 21 век. Те могат да се открият и в настоящите идеи и стремежи на определени икономически кръгове, възраждащи концепцията на Малтус към депопулация или редукция на  световното население.

Такива „идеи“, облечени в красиви одежди, са заложени в Програма „2030“ на ООН. Възприемат се от всеизвестни глобалистки клубове и международни икономически конгреси. 
Свързаните с тях методи са по-модерни, но в основата си повтарят концепциите на Томас Малтус. Понастоящем има и други определящи фактори – цифровизацията и роботизацията на икономическата система например, които правят излишни стотици и хиляди хора. На човешката пренаселеност например днес се вменяват и безвъзвратните „климатичните промени“, въпреки настояването на огромен брой учени, че човешката активност предизвиква минимална смяна на климата и че цикличните затопляния или захлаждания са в следствие на естествени процеси.

Като част от модерните способи за депопулация на населението днес все по-често се посочват : епидемии, налагане на феминизъм, джендърните теории, еднополовите бракове; концепцията за „добродетелта“ на егоизма, възприемането на възпроизводство на рода за ретроградно – движението „child free“; гладът или убеждението, че традиционно използваните за храна животни трябва да спрат да се развъждат, тъй като стават причина за отделянето на вредни за климата „излъчвания“, за разлика от далеч „по-безопасните“ скакалци, буболечки и ларви на мухи; появата на т.нар. „църква на евтаназията“ и др. В тази връзка неотдавна професор от Йейл шоково съобщава, че в Япония възрастните хора би трябвало да се самоубиват през харакири или да бъдат подложени на евтаназия. Натрапва се убеждението, че е прогресивно: да си веган, LGBTQR +, да нямаш обикновено семейство, да караш електрическа кола, чийто екологичен резултат е съмнителен, да се ваксинираш за щяло и нещяло и т.н. 

Противно на здравата логика, като алтернатива на Малтусовия модел днес не се полагат достатъчни усилия за ограничаване дейностите на химическите комбинати или на полетите на частните самолети, отделящи големи количества отровни емисии; не се вземат ефективни мерки за ограничаване изсичането на гори, въпреки неоспоримия факт, че горите поемат въглероден двуокис. Сякаш влиятелните субекти не се досещат, че светът може да бъде „спасен“ чрез систематизиране на богатствата, ограничаване на алчността и опресняване на духовните ценности, т.е. чрез преобразуване на досегашния модел на социално-икономическа организация и управление.  

Прекрасен образец е бил например планът на Либия за трансформиране на част от Сахара в овощни градини посредством основаването на голяма иригационна система, ползваща подпочвени води. Проектът е имал действителен капацитет да се справи с изхранването на огромна част от Африка, но малко преди завършването му е бил „възпрепятстван“ от световните сили.

Бил ли е Томас Малтус талантлив визионер, който е схващал как работи светът? Дали хомосексуализмът, болестите и природните бедствия са естествени механизми за уравновесяване в саморегулиращата се система на природата? Възползват ли се определени политически течения от съществуването им, прокламирайки „удобни“ за световните кукловоди постановки? Разбирането на тези въпроси ще осветли редица аспекти от предизвикателствата на съвременния живот, в това число и на въпроса, свързан с изхранването на населението.

Густаво Танака: Нещо изключително се случва, но повечето хора не го забелязват

Предупреждението на Харари: Смисълът на живота за „безполезната класа“ ще бъдат компютърните игри