Лууле Виилма: Зрението се влошава при съжаление и самосъжаление

0
1418
прочитания
Зрението се влошава при съжаление и самосъжаление

Психосоматични прозрения за зрението

Самосъжалението причинява телесни последици, проявяващи се като дисфункция на очите.

Влошаването на зрението е следствие от самосъжалението, което произтича от факта, че правите „от мухата слон“. Колкото повече възприемате общото като лично, толкова повече ви „бодат очите“ и по-малко очите ви виждат „отвъд носа ви“. Често следствие от самосъжалението е намалената жизненост, която идва от правенето „от мухата слон“. Колкото повече третирате малките неща като трагедия, толкова по-малко жизненост имате, за да постигнете каквото и да било.

Зрителното увреждане може да възникне самостоятелно или в комбинация с други очни заболявания. 

Който не обича да плаче, след като заплаче, очите му забележимо се зачервяват и подуват. Очите са прозорецът към душата. Колкото повече не харесвате самосъжаляващите се хора, толкова повече очите ви се изчервяват от самото съзерцание на чуждите сълзи, стенания и оплаквания.

Ако сте жертва на самосъжаляващ се човек, тогава всяка сълза ви деградира и няколко сълзи могат да възпалят очите ви. Възпалението идва от унижението. Колкото повече мразите своето унижение и колкото повече не искате да го видите, толкова по-бързо възпалението се развива в различно, по-сериозно заболяване, което ви лишава от зрение според собственото ви желание.

Ако сте принудени или сами се принуждавате да погледнете самосъжаляващи се хора и да издържите тази гледка с щастлива мимика, това е същото като да подтиснете влагата в очите си до плътността на едно дърво. Дървото в човека символизира добротата на душевно ниво, тоест психическото безчувствие. Можете да изтърпите злото с безчувствеността на добрия човек. Вие самите не се смятате за безчувствен, доколкото непрекъснато се ангажирате с доказването на положителността си, но тялото знае истината.

Ако недовършените дребни неща ви разстройват до сълзи, но не искате да започнете кавга заради тях, тоест не искате да ви заклеймяват като лош човек, тогава зрението ви се нарушава.Остротата на виждане на малките неща намалява и човекът си слага очила, когато чете или например прави ръкоделие. Зрението се влошава от близко разстояние, така нареченото далекогледство, сякаш за да се пощади психиката на въпросните хора, считащи, че е впечатляващо да бъдеш далновиден и унизително и срамно да си човек, който вижда само „под носа си“.

Точно обратното е с късогледството. Това зрително увреждане е типично за младите хора. Ако на някой се каже, че не вижда „отвъд собствения си нос“, се има предвид егоизма му и това се възприема особено обидно. Колкото по-добър един млад мъж иска да бъде, толкова по-малко признава, че няма далекогледство и толкова по-малко надежда има за намаляване на броя на минусите в очилата му. Минусите не се увеличават при тези, които развиват далновидност. Култивирането на чувство за дълг прави обратното. Когато млад мъж се проявява като възрастен, към очилата с минуси се прибавят очила с плюсове, които са типични за възрастните хора.

Жената се характеризира с далновидност, тоест с духовно далекогледство.

Мъжът се характеризира с конкретност на заключенията и целенасочено земно късогледство.

Защо жените живеят по-дълго от мъжете?

Съжалението на майката към себе си и съжалението на детето към майката причиняват късогледство у детето, тоест нарушено зрение от разстояние. Ако майката се преструва на мъченица, страдаща заради бащата, а детето приема това за чиста монета, тогава то не иска да „вижда“ мъжкия свят и започва да не вижда нито на далечно, нито на близко разстояние. Женското самосъжаление и съжалението към жените водят до подобен ефект и при жените в зряла възраст. Тяхното зрение също се влошава, защото, като съжаляват жените и обявяват мъжете за виновници на женските сълзи, жените искат да докажат своята материална мъдрост и мъжка прозорливост.

Спокойствието и бодростта на бременната жена осигуряват раждането на здраво бебе. Тези, които се съжаляват по време на бременност и раждане, нанасят на детето късогледство, което в бъдеще се засилва при вида на майчините сълзи. Ако очите на майката са пълни със сълзи, но тя не обвинява съпруга си за това, тогава детето развива добри отношения с бащата и запазва способността да вижда поне отблизо.

Съжалението към майката и жените като цяло превръща духовната прозорливост в земна късогледство.

Самосъжалението на бащата и съжалението на детето към бащата карат детето да има зрителни увреждания отблизо. Всичко, което е наблизо, изглежда по-голямо за окото. Това означава, че малкото се възприема като голямо. Колкото по-малка е ролята на бащата в семейството, толкова по-малко важни са земните малки неща, които съставляват всички големи неща. Те могат да изглеждат толкова незначителни, че да не се виждат. Ако вече не можете да различавате букви без плюсови очила, вие сте превърнали малките земни дела за себе си в духовни дреболии. Ако продължите да правите тази грешка, тогава към вашите очила ще се прибавят плюсове. Ако положението на мъжкия пол в непосредствената среда, както и в целия свят, ви се струва достойно за съжаление и имате нежелание да видите дегенерацията му, тогава не се учудвайте, ако изведнъж се окаже, че очите ви престават да вижда, сякаш без причина.

Съжалението към бащата и мъжете като цяло превръща духовната късогледство в земна далекогледство.

Чувствителността на очните мускули намалява, когато човек с волеви усилия става нечувствителен към това, което не иска да види или се срамува да види. В резултат на това голямото вече не изглежда голямо, а малкото престава да се възприема изобщо. Далечното не изглежда далечно, а близкото изобщо не съществува.

Пълното нежелание да вижда близките си не позволява на човек да вижда отблизо. Това нежелание не се ражда само по себе си, а се появява само когато близките ви изчерпват вашето търпение максимално. Ако обичате родителите си, съпруга или децата си, но вече не можете да гледате окаяното им положение, тогава спирате да се виждате отблизо.

Ако в човека има борба между желанието да видиш, за да бъдеш добър, и нежеланието да видиш, за да бъдеш добър, в очите възниква напрежение. То може да премине в постоянно напрежение, с което толкова много е свикнал, че не може да си представи как той може да живее по различен начин.

Когато човек се умори и вече няма сили или желание, едва тогава осъзнава, че зрението му се е влошило. Някои се опитват да напрегнат зрението си, без да прибягват до използването на очила, докато други не се опитват и слагат очила, без да съзнават, че по този начин продължават да култивират едни и същи стресове. Неусетно мускулите на цялото тяло започват да изпитват напрежение.

Оказва се, че с очилата човек започва да увеличава проблема, който престава да вижда без очилата.

Лууле Виилма: Щитовидната жлеза е орган на недоволството